Дж. М. Кутси
Дневник на една лоша година (47)

16. За обекта на фотографите

В книгата на Хавиер Мариас „Посветени на писането“ има и едно есе за снимките на писатели. Сред публикуваните снимки е и една на Самюъл Бекет, седнал в ъгъла на гола стая. Бекет гледа бдително и предпазливо, сякаш стои нащрек, и наистина авторът описва изражението му като на „преследван“. Въпросът е: преследван, подгонен, но от какво, от кого? Най-очевидният отговор е: подгонен от фотографа. Наистина ли Бекет сам, по собствена воля, е решил да се настани в ъгъла, точно където се пресичат триизмерните оси, загледан някъде нагоре, или фотографът го е убедил да седне там? В тази поза, подложен на десет, двайсет, дори трийсет щраквания с апарата, и в присъствието на човек, който непрекъснато ти се навира в лицето, надвесва се ту оттук, ту оттам, трудно може да се чувстваш непреследван.

Истината е, че на подобни снимачни сесии фотографите обикновено пристигат с готова концепция, често подчинена на клишето за това какъв човек е техният обект, и полагат всички усилия да реализират клишето в снимките, които правят (или, ако употребим друга дума, които заснемат). Не само че нагласяват обекта си както им диктува клишето, но когато се върнат в студиото, от всички кадри избират онези, които са най-близо до клишето. По този начин стигаме до един парадокс: колкото повече фотографът се стреми към точност на изображението, толкова по-малка е вероятността тя да бъде постигната.

Да знаеш обаче аз колко бях изненадана, когато ти за пръв път нарече себе си анархист. Мислех си, че анархистите се обличат в черно и само гледат как да вдигнат във въздуха някой парламент. Ти, изглежда, си тих анархист и много порядъчен.

Реших, че май те сърбят ръцете да докопаш моята прелестна приятелка, но те е страх да предприемеш първата стъпка, защото се опасяваш, че може да получиш напълно заслужена плесница през лицето. Това означава ухажване, при това много непочтено ухажване. На пръв поглед може би изглеждам сбръчкан и отблъскващ, казваш й всъщност ти (да не споменавам за миризмите, които изпускаш), но вътре в себе си съм все още истински мъж. Прав ли съм? Прав ли съм, кажи, Аня!