Дж. М. Кутси
Дневник на една лоша година (21)

21. За извинението

В една нова книга със заглавие „Смисъл и безсмислие в историята на Австралия“ Джон Хърст се връща към въпроса дали белите австралийци е трябвало да се извинят на туземното население за нашествието и завладяването на земите им. В доста скептичен дух авторът се пита дали едно извинение без обезщетение може да означава нещо, дали то не е всъщност „безсмислие“.

Това е парлив въпрос не само за потомците на белите заселници в Австралия, но и за техните събратя по съдба в Южна Африка. В Южна Африка положението е в известен смисъл по-добро отколкото в Австралия; там предаването на земеделската земя от белите на черните, макар и принудително, открива на практика една възможност, докато в Австралия не е така. Владеенето на земя, земя, която се измерва с хектари и хектари и на която могат да се отглеждат всякакви култури, както и добитък, има огромен символичен смисъл, дори когато значението на дребното земеделие намалява от гледна точка на националната икономика. По този начин всяко парче земя, което преминава от собственост на белите в собственост на черните, бележи стъпка в процеса на възстановяване на справедливостта, чиято цел е възвръщането на предишното статукво.

Човекът не е остров, започнах. Тя ме зяпна в недоумение. Ние всички сме част от главното, от голямото, казах. Нещата не са се променили, госпожице учителко Аня.

Пак, отвръща Алан. Дрън-дрън и пълно невежество. Изостанал е поне със сто години. Ние живеем в пробабилистична вселена, в квантова вселена. Шрьодингер го е доказал. Хайзенберг го е доказал. Айнщайн не е бил на същото мнение, но се оказало, че не е прав. И в крайна сметка му се наложило да си го признае.

Такива драматични промени обаче не се предприемат в Австралия, където в сравнение с Южна Африка натискът отдолу е незначителен и спорадичен.

Австралийците, които не са част от туземното население — почти всички, само с малки изключения — се надяват въпросът да се разреши от само себе си, по същия начин, по който в САЩ въпросът за правата на местните туземци върху земята е бил премълчаван, докато потъне и изчезне.

В днешния вестник чета съобщение от американски адвокат, специалист по правни обезщетения, който срещу хонорар от 650 долара на час е готов да консултира австралийски компании как да формулират извиненията си, без да признаят своята отговорност и правото на възмездяване. Стъпка по стъпка официалното извинение, което би трябвало да има най-висок символичен статус, се обезценява, тъй като бизнесмени и политици са се научили, че в настоящите условия — това, което наричат настоящата „култура“ — има начини да се заеме морално достойна позиция без риск от материални загуби.

Това развитие е донякъде свързано с феминизацията и със сантиментализацията на поведението, което започва преди две-три десетилетия. Човекът, който е твърде сдържан, за да се разплаче или твърде упорит, за да се извини — или по-точно, който отказва да изиграе (убедително) акта на разплакване, или който отказва да поднесе (убедително) извинение — се превръща в динозавър и посмешище, тоест той престава да бъде модерен човек.

Безчестието няма да се отмие, няма да се отдръпне.

А преди квантовата вселена, питам аз. А преди сто години? В друг вид вселена ли сме живели?

Алан ме поглежда с един от сърдитите си погледи, този път много сърдит наистина, сякаш ми казва Аз съм шефът, не забравяй това. Аня, ти на чия страна си, пита ме. Никога не ме нарича Аня, освен когато е бесен.

На твоя страна съм, Алан, отговарям му. На твоя страна съм. Само дето искам да разбера какви са доводите.

Първо Адам Смит е поставил разума в услуга на интересите; сега и чувствата се поставят в услуга на интересите. В течение на това последно развитие, концепцията за искреност е изкормена от всякакво съдържание. В днешната „култура“ малцина си дават труда да разграничат — или по-точно малцина са в състояние да разграничат — искреността от показната искреност, също както малцина правят разлика между религиозна вяра и показно спазване на религиозни ритуали. В отговор на колебливия въпрос Това истинска вяра ли е? или Това истинска искреност ли е? човек получава само един празен поглед. Истина ли? Какво е това? Искреност ли? Разбира се, че съм искрен — нали вече го казах.

Скъпоструващият американец консултира своите клиенти не как да поднесат истинските си (искрени) извинения, нито как да поднесат мнимите си (неискрени) извинения, които да приличат на истински (искрени) извинения, а само как да поднесат извиненията си така, че в тях да не се съдържа възможност да бъдат подведени под съдебна отговорност. В неговите очи, както и в очите на неговите клиенти, едно нережисирано и нерепетирано извинение може да се окаже прекомерно, неподходящо, непремерено (и следователно лъжливо), което ще рече, че може да струва пари, парите, които са мерилото за всичко.

Джонатан Суифт, ти трябваше да живееш сега.

То още притежава старата си сила да полепва. Твоите три американски момчета — никога не съм ги виждал, но въпреки това те опозоряват и мен.

Вярно е, аз наистина съм на страната на Алан. Аз съм за Алан, а и да бъдеш с един мъж означава да бъдеш на негова страна. Но напоследък се чувствам като притисната между него и сеньор К., между суровата реалност, от една страна, и категоричните мнения — от друга, и то до такава степен, че понякога ми се иска да се отдръпна и да си остана насаме. Щом толкова се вълнуваш от мненията на Сеньора, искам да кажа на Алан, тогава върви ти да му преписваш текстовете, ти му стани машинописка. Само дето той пръста си няма да помръдне за такова нещо, просто ще изтръгне лентата от машината и ще я хвърли на боклука. Глупости!, ще изкрещи ядосано. Дано се провалиш! Дано се продъниш! Дявол да те вземе! Старият бик и младият бик са навирили рога. А аз? Аз съм младата крава, която и двамата се мъчат да впечатлят, но на която вече й е писнало от техните изпълнения.