Дж. М. Кутси
Дневник на една лоша година (52)

21. За водата и огъня

Тази седмица — проливни дъждове. Докато стоя и гледам как малкото поточе, което тече през парка, се превръща в буйна река, дълбоко непознатата ми, доскоро чужда природа на придошлите води, ми става ясна. Пороят не се озадачава, не се смущава ни най-малко от препятствията и бариерите, които се изпречват на пътя му. Озадачение и смут са неща, които не влизат в неговия репертоар. Бариерите просто се прегазват и заливат, препятствията се изтласкват встрани. Природата на водата, както биха казали предсократиците, е да тече. За водата да се озадачава, да се колебае дори само за миг, би било против собствената й природа.

Огънят е също толкова чужд на човека. Интуитивно човек възприема огъня като всепоглъщаща сила. Щом поглъща, значи трябва да има апетит, а в самата природа на апетита е да търси засищане. Но огънят никога не се засища. Колкото повече поглъща, толкова повече се разпалва; колкото повече се разпалва, повече нараства апетитът му; колкото повече нараства апетитът му, толкова повече поглъща. Единственото, което отказва да бъде погълнато от огъня, е водата. Ако водата можеше да гори, светът отдавна да е погълнат от огъня.

Казах ли ти, че помолих Алан да ми върне нещата, които бяха останали при него? Помолих го да ми ги изпрати на адреса на майка ми. Казах му, че аз поемам разноските. Това беше преди четири месеца. Никакъв отговор. Мълчание. Ако бях някоя друга, щях да пристигна, да вляза в апартамента му с туба бензин (все още имам ключ) и да го запаля. Тогава щеше да разбере на какво е способна една жена, с която са се отнесли несправедливо. Но не съм такава.

Но Аня ми мята гневни погледи, добре де, виждам. Май злоупотребихме с гостоприемството ти. Божичко, ужасно съжалявам. Трябва да тръгваме. Благодаря ти, Хуан, за прекрасната вечер. Много вълнуваща. Много вълнуваща, нали, Аня?