Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Санкти (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sanctus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Саймън Тойн

Заглавие: Sanctus

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: английска

Излязла от печат: 14.03.2011

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-202-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5206

История

  1. — Добавяне

75.

Лив застана под свирепата струя на душа и я нагласи толкова гореща, колкото можеше да издържа. Болката беше хубава. Пречистваща. Загледа как водата постепенно се избистря, докато измиваше тялото й и се оттичаше в канала, отнасяйки със себе си мръсотията от изминалата нощ.

Прокара длан отстрани по гръдния си кош, намери кръстовидния белег, проследи очертанията му с върховете на пръстите си — отдаваше почит на онази част от себе си, която навремето я бе свързвала физически с брат й. Дланта й продължи нагоре към рамото и се спусна по ръката до мястото, където други белези нарушаваха гладката й кожа — серия тънки линии, надраскани през детство, изтормозено от липсата на майка и усещането, че е чужд човек в собственото си семейство.

Болката, която усещаше под горещата вода, върна спомена за парещото ухапване на бръснача, което бе фокусирало тийнейджърския й ум някъде извън хаоса на емоциите й. Много й се искаше баща й да й беше разказал онова, което сама бе открила на онази веранда в Парадайз, Западна Вирджиния. Сега разбираше, че тъгата в очите му не се е дължала на разочарованието му от нея. Той просто бе виждал жената, чието име носеше тя. Бе виждал любовта, която бе изгубил.

Горещата вода продължаваше да я облива и мислите й се понесоха към собствените й загуби — майка й, после баща й, а сега и брат й. Завъртя крана до последно и нажежените иглички се забиха в плътта, отнасяйки сълзите й. По-добре бе да изпитва болка, отколкото абсолютно нищо.

 

 

Помощник-инспектор Сюлейман Мантус крачеше напред-назад в коридора. Беше изпълнен с твърде много нервна енергия, за да седи. Усещането обаче беше добро — същото като на атлет в разгара на състезанието; като радостната тръпка на ловеца, наближаващ жертвата си.

Подшушването на пресата за кражбата в моргата бе само върхът на айсберга. Знаеше как стават тези неща. Управлението щеше да се опита да замаже нещата, защото откъдето и да погледнеш, ситуацията вонеше по-лошо и от пандизчийски клозет; а колкото повече се опитваха да потулят скандала, толкова по-настървени за информация щяха да стават журналистите. Никой не плащаше по-добре от тях, а тази история беше световна сензация, така че сега той смучеше солидни суми от големите новинарски мрежи наред с първоначалните поръчители, чийто интерес към случая ни най-малко не отслабваше.

Погледна по коридора. Две униформени ченгета стояха до вратата и си бъбреха. Чуваше мърморенето им, но не можеше да различи думите. Извади телефона си, прелисти указателя и набра номер, свърза се и каза:

— Имам нещо, което може би ще ви заинтересува.