Саймън Тойн
Sanctus (128)

128.

Катрин домъкна последната туба бензин до отворената задна врата на белия микробус. Беше потна и мускулите на ръцете и краката й горяха от усилието, но нямаше нищо против. Работата й помагаше да се разсее от по-дълбоката болка на загубата.

Гейбриъл взе тубата и я плъзна към голямата купчина, която бяха събрали от склада — чували със захар, одеяла, полипропиленови тръби и пластмасови покривала — все леснозапалими неща, които отделяха много пушек. Всичко това бе натъпкано около няколко бели найлонови чувала с надпис KNO₃. В тях имаше калиев нитрат, богат на азот тор, който трябваше да замине за Судан. Сега щяха да послужат на каузата по различен начин.

Гейбриъл нагласи тубата до купчината, обърна се и погледна измъченото лице на майка си. Точно така изглеждаше и след смъртта на баща му — мъка, смесена с гняв и страх.

— Не е нужно да го правиш — каза й.

— И ти също.

Той я погледна внимателно и осъзна, че болката в очите й не се дължи само на вече случилото се, но и на онова, което може да се случи. Скочи на земята и каза:

— Не можем просто да я оставим. Ако пророчеството е вярно и тя е кръстът, значи тя може да промени всичко. Но ако ние не направим нищо, нищо няма да се промени и всичко станало тук ще е напразно. И ще прекараме остатъка от живота си в непрекъснато оглеждане, защото те ще я измъчват. Ще я измъчват, ще открият с кого е разговаряла, после ще я убият и ще започнат да търсят нас. Не искам да прекарам остатъка от живота си в криене. Трябва да приключим с това още сега.

Катрин го погледна с черните си, пълни със сълзи очи.

— Първо убиха баща ти. А сега ми отнеха моя. — Погали го по бузата. — Няма да им позволя да ми отнемат и теб.

— Няма да го направят — каза той и изтри една сълза от бузата й. — Това не е самоубийствена мисия. След смъртта на татко станах войник и мога да се бия с тях по техните начини. Академичните спорове няма да променят нищо, а протестите пред катедралите не сриват стените им. — Кимна към каросерията на микробуса. — Ние обаче ще го направим.

Катрин го погледна. И видя в очите му баща му. И дядо му. Както и самата себе си. Знаеше, че е безсмислено да спори с него. Пък и нямаше време.

— Добре — въздъхна тя. — Да го направим.

Той се наведе и я целуна нежно по челото — достатъчно дълго, за да го забележи, но не толкова, че да го вземе за последно сбогом.

— Добре — каза и посегна към черния сак. — Слушай сега какво искам да направиш.