Саймън Тойн
Sanctus (118)

118.

Гейбриъл леко се понадигна и огледа склада през назъбения долен ръб на прозореца. След последния залп нямаше никакво движение. Това означаваше едно от две неща. Или нападателят се беше оттеглил (и несъмнено можеше да се върне с повече хора), или все още беше вътре и дебнеше. И в двата случая не можеха просто да чакат и да се надяват на най-доброто. Налагаше се да поемат нещата в свои ръце.

Някакво хрущене привлече вниманието му и той погледна към инспектора, който се тътреше на колене по покрития с натрошено стъкло под към Лив, все така свита зад копирната машина. Държеше мобилен телефон в зъбите си и притискаше ранената си ръка към гръдния си кош. В другата му ръка имаше пистолет. Гейбриъл не искаше да чака, докато полицаят извика подкрепление. След посещението му в моргата щяха със сигурност да го арестуват, а да се озове зад решетките за няколко дни нямаше да е от полза за никого. Инспекторът стигна до Лив, наведе се и й прошепна нещо. Тя погледна към Гейбриъл и се усмихна. Гейбриъл й се усмихна в отговор и се обърна, когато отново се чу хрущене на стъкло. Катрин и Оскар заемаха позиция при вратата. Гейбриъл вдигна оръжието си и пак огледа смълчания склад за движение между контейнерите.

Пак нищо. Само сенки и въздух.

Погледна към майка си и дядо си, присвити до стената до отворената врата. Майка му беше почти до нея, готова за действие. Държеше глока на мъжа, който сега бе на дъното на кариерата. Лицето й бе съсредоточено. Гейбриъл вдигна лявата си ръка така, че Катрин да може да я вижда. Пое си дъх. И я спусна.

В същия миг вдигна пистолета през счупения прозорец с дясната си ръка и откри огън в посоката, където за последен път бе видял падащия мъж. Изстреля осем куршума. Три бързи, за да накара евентуалните неприятели да залегнат, останалите пет малко по-бавно, за да ги задържи приковани към земята.

Огледа склада през облака синкав дим. Не видя нищо. Надзърна през прозореца. Майка му вече беше отвън, облегнала гръб на един контейнер, готова за действие.

Йохан чу как куршумите профучават над главата му и се отплесват от стоманената врата зад него. Един перна сандъка, зад който се беше скрил, и го посипа с трески и парченца алуминий, преди да рикошира с вой надясно. През цялото време Йохан притискаше с длан врата си, за да намали кръвотечението и да си спечели още малко време. Преброи изстрелите и взе предвид честотата им. Три бързи, пет бавни — класически прикриващ огън. Сменяха позицията си. Това означаваше, че идват за него. Усмихна се и другата му ръка легна върху гранатите в скута му. Беше му студено и му се доспиваше.

„Още малко остава“ — помисли си.

Мислено започна да реди една от молитвите за бдение.

Умираше, вършейки Божие дело, а Бог винаги прибираше своите.

Гейбриъл стигна до отворената врата и зае позицията, освободена преди малко от майка му. Три бързи изстрела разкъсаха тишината и той беше отвън, преди да последва първият от по-бавните.

Йохан преброи трите бързи изстрела и смени позицията си; оставяше кървави следи по студения бетонен под.

Всяко движение бе мъчително, но не можеше да чака повече.

ЧЕТИРИ.

Пръстите му се затвориха около първата граната.

ПЕТ.

Дръпна халката, замахна и метна гранатата над контейнера към офиса в дъното на склада.

ШЕСТ.

Претърколи се през собствената си кървава следа. Дръпна халката на втората граната. Запрати я към прохода от другата страна.

СЕДЕМ.

Грабна пистолета от пода и се надигна.

ОСЕМ.

Изправи се зад контейнера. Вдигна пистолета. И започна да стреля.

Гейбриъл видя червената фигура да се надига. Пистолетът също се надигаше и се насочваше към мястото, където беше майка му. Видя как дулото изплю пламък и куршумът откъсна парче дърво от сандъка между двамата. Гърмежът отекна в склада, пистолетът отскочи назад, след което се насочи право към целта си.

Проехтя втори изстрел, този път от пистолета на Гейбриъл.

Облаче червена мъгла цъфна зад главата на стрелеца и тя рязко полетя назад, сякаш някой я беше ритнал. Мъжът залитна. Гейбриъл го гледаше как рухва, докато гърмежът отекваше в просторния хангар. Едва когато утихна, се чу металното дрънчене на нещо друго, което се търкаляше по бетона към тях. Той насочи пистолета към звука и го проследи, докато предметът подскачаше в тесния проход между сандъците. Осъзна какво е миг преди да се покаже точно до мястото, където беше приклекнала майка му.

Катрин се обърна към него, но той вече бе скочил, краката му се оттласкваха от бетона. Блъсна я с цялата си тежест и я понесе напред със себе си, възможно по-далече, преди гранатата да се е взривила.

И точно когато главата му мина над рамото й и тялото му се удари в нейното, видя втората граната да се търкаля между контейнерите точно към мястото, към което се носеха.