Саймън Тойн
Sanctus (120)

120.

Аркадиан тъкмо се бе понадигнал и гледаше дали телефонът му има обхват. Ударната вълна от първата експлозия го запрати към аварийния изход, вратата се отвори и го изплю в нощта. Телефонът и пистолетът му отлетяха нанякъде. Той стисна зъби, за да не завие от болка, и се претърколи настрани, далеч от болката, поемайки дълбоко дъх, за да я потуши, докато оглеждаше района за евентуална опасност.

Видя Лив просната през прага на отворената врата, наполовина в склада и наполовина навън. Телефонът му лежеше на чакъла между тях и екранът му светеше със студена синя светлина. Той посегна към него точно когато втората експлозия разтресе земята. Сграбчи телефона и продължи да се оглежда за пистолета. Видя някакво движение. Погледна към вратата, която бавно се затваряше. И видя стоящия зад нея мъж.

Лив по-скоро усети, отколкото чу втората експлозия. Тя избоботи през земята като гръм и я изтръгна от замайването й. Вдигна очи и видя Аркадиан проснат отвън. Тъкмо вдигаше телефона си. После погледът му се насочи някъде покрай и над нея и очите му се разшириха от ужас.

В ризата му цъфнаха две дупки. Куршумите го отхвърлиха назад и Лив видя на земята — точно там, където беше седял преди малко, пистолета му.

Хвърли се към оръжието, ръцете й задраскаха по земята. Не погледна назад. Цялото й внимание бе насочено към пистолета. Беше с дръжката към нея. Със свален предпазител.

Пръстите й стиснаха дръжката, нокътят й задра земята, докато показалецът се свиваше около спусъка. Лив понечи да се извърти и… нещо тежко я удари в тила и всичко изчезна.