Метаданни
Данни
- Серия
- Санкти (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sanctus, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Венцислав Божилов, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2018)
Издание:
Автор: Саймън Тойн
Заглавие: Sanctus
Преводач: Венцислав Божилов
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: английска
Излязла от печат: 14.03.2011
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-202-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5206
История
- — Добавяне
64.
Лив, Аркадиан и Рийс стояха като хипнотизирани. После Аркадиан развали магията. Погледна към ъгъла и заповяда:
— Вън! — И ги подкара към относителната топлина на коридора и стълбището. — Никой да не влиза — извика на Рийс. — Провери кабинета си за липсващи неща, но не докосвай нищо.
Рийс и Лив се спогледаха. По погледа му пролича, че му се струва позната, после на лицето му се изписа безпокойство, когато разбра коя най-вероятно е тя. Лив се извърна, преди на лицето му да се изпише съчувствие. Видя Аркадиан да изчезва през вратата към стълбището и тръгна след него, отчасти да разбере какво става и отчасти да не й се налага да слуша съболезнованията на патолога за загубата й.
Аркадиан се втурна в приемната, която вече бе пълна с хора, които се връщаха в сградата, проби си път към офиса на охраната и каза на страховитата дама зад бюрото:
— Обадете се в централата. В моргата е станала кражба. Да изпратят екип следователи.
Тя го изгледа свирепо и възмутено над очилата си за четене.
— Веднага! — извика той и всички се обърнаха към него. — И никой да не слиза в сутерена.
Нервният център на охраната на моргата бе голям колкото да побере стол, бюро и няколко компютъра, записващи сигналите от камерите. На бюрото имаше два екрана, разделени на по три части, предаващи изображения от различни камери. Униформен мъж около петдесетте погледна влизащия Аркадиан. Светлината на екраните се отразяваше от фотосоларните стъкла на очилата му, които все още бяха тъмни от ярката слънчева светлина навън.
Аркадиан размаха значката си.
— Можете ли да включите записа от хладилното помещение в сутерена?
Вратата зад него се отвори и в тъмната стая нахлу светлина. Аркадиан се обърна и видя Лив да се намъква в помещението. Гледаше решително към мониторите, за да избегне погледа му. Аркадиан понечи да й каже да излезе, но реши, че е по-добре да я държи до себе си.
Измъкна телефона и намери записа на обаждането на Рийс, когато се бе задействала алармата. Девет и четиринадесет. Един от екраните показваше записа от камерата, която бе забелязал в ъгъла на помещението.
— Можете ли да върнете на девет и четиринадесет и да пуснете записа?
Мъжът отвори менюто и въведе часа. Образът подскочи и в празната допреди миг стая се появи мъж. Буташе количка към един от шкафовете.
— Кой е този? — попита Аркадиан.
Човекът от охраната се взря в екрана. Мъжът с количката спря и се огледа — беше чул писъка на сирената.
— Не му знам името, но работи тук — каза дежурният. — Мисля, че е от лаборантите.
Записът продължи на подскоци през три секунди, докато мъжът не изчезна: движеше се като лошо водена марионетка.
— Вижте покривалото — каза Лив и посочи екрана. — Прилежно сгънато върху количката. Когато влязохме, беше отметнато.
— Можете ли да увеличите скоростта? — попита Аркадиан.
Дежурният натисна един клавиш няколко пъти и образът започна да прескача през пет секунди, после през десет. Когато часовникът показваше девет и седемнадесет, в кадър влезе друга фигура.
— Задръжте — каза Аркадиан.
Записът отново тръгна през три секунди.
Новодошлият бе висок, чернокос, с тъмни дрехи. Не можеха да видят лицето му. През цялото време стоеше с гръб към камерата. Мина покрай количката и спря пред шкафа, който беше отворил Аркадиан. Облечена в ръкавица ръка хвана дръжката и дръпна. Сърцето на Лив заблъска в гърдите й. Видя очертанията на чувал за трупове.
Мъжът отвори чувала. Въпреки лошото качество на картината Лив веднага позна брадатото лице и сълзи опариха очите й. В следващия момент натрапникът се премести и скри лицето на Самюъл с тялото си. Като че ли търсеше нещо в джоба на якето си. Свали си ръкавицата, намери каквото търсеше и се наведе към отворения шкаф. После рязко се извъртя към вратата, стреснат от нещо. Държеше главата си наведена заради камерата, но Лив все пак го позна.
— Гейбриъл… — ахна тя. — Той ме взе от летището снощи.
Аркадиан грабна телефона на бюрото, без да изпуска от поглед екрана: гледаше как мъжът закопчава чувала, затваря шкафа, качва се на количката и дърпа найлоновото покривало върху себе си.
— Обажда се инспектор Давуд Аркадиан. Има проникване в моргата. Всички екипи да започнат да търсят заподозрения. Млад мъж. Слабо телосложение. Височина около метър осемдесет и пет. Черни дрехи…
Появиха се двама души, облечени като парамедици. Бутаха количка. По-високият хвърли поглед към камерата, но бе невъзможно да различат лицето му. И двамата бяха с хирургически маски, шапки, престилки и латексови ръкавици. Аркадиан ги гледаше как отиват право към шкафа на Сам. Провериха съдържанието на чувала, качиха го на количката и изкараха тленните останки на Самюъл Нютън извън кадър. Цялата операция отне по-малко от петнайсет секунди.
Гейбриъл се надигна като някакво създание от филм на ужасите и ги последва, като остави покривалото така, както го бяха заварили.
Аркадиан сложи ръка на микрофона и попита:
— Има ли камера в приемното отделение?
Хладилното помещение изчезна и се смени с издигната бетонна платформа с линейка от едната страна и летящи врати от другата. Лив си помисли, че прилича на склад на месарница.
След няколко секунди вратите се отвориха и количката мина през тях. Двамата парамедици направо я запратиха в линейката.
Аркадиан свали ръка от микрофона и нареди:
— Смяна на приоритета. Искам незабавно издирване на линейка, тръгнала от градската морга в посока към колелото „Алилуя“. Номер неизвестен. Заподозрените са двама мъже, единият около метър и деветдесет, другият към метър и седемдесет и пет, и двамата облечени като парамедици. Заподозрените се търсят за проникване и противозаконно отнемане и в момента бягат от местопрестъплението. Снимка на другия заподозрян ще бъде разпратена след малко.
Затвори телефона и каза на дежурния:
— Свалете снимките на заподозрените от записа и ги пратете в централата по имейла.
И излезе. Трябваше да говори с Рийс.