Саймън Тойн
Sanctus (116)

116.

— Трябва да се махаме оттук — каза Гейбриъл в мига, в който Лив остави слушалката.

Аркадиан не помръдна. Пистолетът му също.

— Какво направихте в моргата? — попита той.

Гейбриъл въздъхна и поклати уморено глава.

— Нямам време да ви обяснявам. Ако ще ме арестувате, арестувайте ме — но трябва да оставите тези хора да се махнат. И то вед…

Внезапният рев на клаксон го прекъсна. Главата му инстинктивно се завъртя към посоката на звука — точно навреме, за да види как някаква фигура се промъква през отворената врата в другия край на хангара — напрегната, вдигаща оръжие право към него.

— Залегни! — извика той и се метна напред, като повлече със себе си Оскар и Катрин.

В следващия миг светът около тях започна да се разпада.

Аркадиан също видя стрелеца, извъртя пистолета си точно когато прозорецът до него се пръсна и изпълни въздуха с мънички кристали и изстреля два куршума към далечната фигура преди нещо да го удари в рамото, да избие оръжието от ръката му и да го просне на пода.

Гейбриъл беше приклекнал до жената и вадеше пистолет от черния сак на пода. Зад него, в отсрещния край на офиса, Лив беше намерила убежище зад някаква копирна машина. Прикри глава с ръце, когато телевизорът над нея се пръсна, прекъсвайки новините и обсипвайки я с искри.

Проехтяха още изстрели — Гейбриъл отвръщаше на огъня.

Аркадиан се опита да изпълзи встрани от отворената врата. Претърколи се на една страна, стиснал зъби от болка, после нечии ръце го сграбчиха за дрехата и го повлякоха настрани. Аркадиан зарита с крака, за да помогне, и видя напрегнатото лице на чернокосата жена. Плъзна се по блестящия под точно когато от касата на вратата се разлетяха трески.

Жената го пусна, пресегна се над него и взе изпуснатия му пистолет.

Изведнъж настъпи тишина.

Когато прозвуча клаксонът, Корнилиъс вече беше заел позиция зад един контейнер, но Йохан все още влизаше през вратата. Рухна тежко на бетонния под и Корнилиъс разбра, че са го улучили лошо. Измъкна го на безопасно място, обърна го по гръб и го огледа.

В горната част на дясната му ръка имаше голяма рана. Кървеше, но кръвта не излизаше на тласъци. После видя още кръв, бликаща от рана във врата. Йохан го погледна объркано, вдигна ръка и усети нещо топло и влажно по дланта си. Загледа се тъпо в лепкавата червена течност. Корнилиъс натисна силно раната, за да спре кръвотечението, но осъзна, че е безполезно. Йохан също го знаеше. Извъртя се, за да се освободи от натиска, бръкна в падналия до него сак и извади две малки тъмнозелени гранати. Приличаха на странни стоманени плодове.

— Върви — успя да изпъшка.

Корнилиъс погледна гранатите, после отново в очите на Йохан. Видя как бавно помръкват. Клаксонът беше ликвидирал елемента на изненада. Трябваше да застреля Кутлар вместо да го оставя сам в микробуса. И сега Йохан умираше заради грешката му. При първа възможност щеше да го убие. Пресегна се и бързо направи знака на Тау на челото на Йохан, пръстите му оставиха кървава следа по кожата.

— Погрижете се за тях, но не наранявайте момичето — повтори на глас съобщението на игумена. Махна празния пълнител и сложи пълен. Погледна Йохан за последен път, кимна му, после вдигна пистолета над контейнера и започна да стреля бързо, докато отстъпваше по бетонния под към отворената врата.