Саймън Тойн
Sanctus (138)

138.

Взривът отекна през планината като гръм, освобождаващ се изпод земята. В мрака на голямата библиотека от лавиците изпопадаха книги и от тавана се посипа прах. Атанасий вдигна слисано глава. Сякаш самата планина беше надничала над рамото му и бе потръпнала от прочетеното.

Бързо сгъна восъчните страници, пъхна ги обратно в томчето на Ницше и стана. Трябваше да разбере дали онова, което беше открил в размазаните думи на мъртвия език, е истина. Вярата му зависеше от това. Вярата на всеки зависеше от това. Тръгна към централния коридор, като стъпваше върху паднали книги, без да обръща внимание на хаоса наоколо и на тревожните гласове, които изпълваха мрака, докато наближаваше изхода. Чувстваше се откъснат от самия себе си, сякаш се бе превърнал в чист дух, независим от ограниченията на материалното тяло. Влезе в преддверието и тръгна към въздушния шлюз, без да обръща внимание на виещите библиотекари, които си скубеха косите при вида на съсипаната библиотека.

Миризмата на пушек го блъсна веднага щом излезе от шлюза в коридора. Беше остър и парлив като сяра и се смесваше с уплашените викове от долните коридори. Двама монаси с кафяви раса изтичаха покрай него надолу, към източника на дима. Атанасий си ги представи как бързат към някаква цепнатина в скалата, от която излизаше димът — цепнатина, пълна със сяра и огън.

Обърна се и тръгна в противоположната посока, към горната част на планината и към собственото си откровение. Знаеше, че този път е забранен и най-вероятно ще го отведе до смъртта му, но това някак не го плашеше. Не можеше да живее в студената сянка, хвърлена от току-що прочетените думи. Предпочиташе да умре, докато се опитва да открие дали са верни, отколкото да живее и да подозира, че са.

Шмугна се в едно тясно стълбище и се заизкачва към горната площадка. Там зави по тесен коридор, от който тръгваха няколко други. В края му до вратата, водеща към горната част на планината, стоеше страж в червено расо. Атанасий нямаше представа как ще мине през него, но дълбоко в сърцето си беше уверен, че все някак ще го направи.

Осъзна, че все още държи книгата с откраднатите страници от Еретическата библия, и я вдигна към гърдите си като талисман. Направи две крачки към стража и го видя да поглежда в неговата посока точно когато в средата на площадката се отвори друга врата. В тесния коридор се появи втори страж, нахлупил качулката ниско над лицето си.

И тогава светлините угаснаха и потопиха коридора в непрогледен мрак.