Саймън Тойн
Sanctus (20)

20.

— И така — започна Рийс с най-добронамерения си тон, — досие едно-осем-шест-девет-четири тире Е. Часът е десет и седемнадесет. Присъства моя милост, доктор Бартоломю Рийс от кабинета на градския следовател, и инспектор Давуд Аркадиан от градската полиция. Субектът е неидентифициран бял мъж на възраст около двадесет и пет години. Височина — хвана вградената в масата метална рулетка и я разви рязко — метър осемдесет и седем. Първоначалният оглед отговаря на сведенията на очевидците, записани в досието, на тяло с множество травми, получени при падане от голяма височина.

Намръщи се, чукна върху мигащия червен квадрат, за да спре записа, и каза в посока към машината за кафе:

— Хей, Аркадиан. Защо са те натоварили със случая? Този тип се е хвърлил от високо и е умрял на място. Доколкото мога да преценя, няма много работа за детективи.

Аркадиан бавно издиша и с рязко движение метна направената на топка обвивка в кошчето за боклук.

— Интересен въпрос — отвърна и наля две чаши кафе. — За съжаление, това не е от самоубийствата, дето се правят на тихо и закътано местенце. — Взе кутията мляко и доля едната чаша. — И нашият човек не се е хвърлил просто от високо, а от Планината. Знаеш колко мразят началниците, когато там се случи нещо „не особено приятно“, така да се каже. Мислят, че това може да откаже хората да посещават прекрасния ни град, което ще се отрази върху продажбите на тениски със Светия Граал и стикери с „Истинският кръст Христов“ — а това определено не им харесва. Затова трябва да се погрижат да направят всичко възможно, за да отговорят на подобен трагичен инцидент.

Подаде на Рийс много бяло кафе в много черна чаша.

Рийс кимна разбиращо, отпи и заключи:

— И затова пращат цял инспектор.

— Именно. По този начин могат да дадат пресконференция и да съобщят, че полицията си е свършила най-съвестно и експертно работата и е стигнала до заключение, че някакъв тип, облечен като монах, се е хвърлил от върха на Цитаделата и е умрял. Разбира се, освен ако ти не откриеш нещо друго…

Рийс отпи дълга глътка от хладкото мляко с кафе, подаде чашата на Аркадиан, натисна червения бутон, за да продължи записа, и отсече:

— Е, да видим тогава.