Джеймс Патерсън
Високи залози (93)

90.

Ето колко откачени станаха нещата. Престанах да използвам мобилния си телефон и си купувах телефони с предплатени минути, като сменях номерата си приблизително през всеки четиридесет и осем часа.

След срещата ми с Корморан се снабдих с нов и го използвах, за да се обадя на Сам Пинкертън в „Уошингтън Поуст“.

Със Сам се запознахме в гимнастическия салон, който и двамата посещавахме. Той се увличаше по японските бойни изкуства, докато аз само се боксирах, но все пак тренирахме заедно. Станахме спаринг-партньори, а понякога изпивахме и по едно заедно. Затова нямаше нищо странно да му звънна и да го попитам има ли нещо против, след работа да се видим на чашка.

През остатъка от следобеда преследвах сянката на Тони Никълсън и отново не стигнах доникъде.

После, малко след пет, поех по Луизиана авеню, през Кълъмбъс Съркъл, за да се срещна със Сам.

Седнахме за по една бира и поведохме непринуден приятелски разговор. Поговорихме си за децата, разменихме мисли за провала на бюджета за училищата във Вашингтон. Дори и времето изкоментирахме. Беше приятно да седя спокойно и поне за малко да водя почти нормален разговор. Напоследък дните ми бяха прекалено запълнени, за да имам време за обичайните житейски радости.

На втората бира нещата се разгорещиха и разговорът стана малко по-целенасочен.

— И така, какво се мъти при вас тези дни? — попитах го аз.

Той се облегна назад и наклони глава към мен.

— Тази среща само начало ли е?

— Да. Зает съм с един случай и се опитвам да разбера накъде духа вятърът там.

— Имаш предвид там ли? — Той махна с ръка в посоката към Белия дом, който бе основното му занимание и се намираше само на няколко преки от бара. — За законите ли ще говорим, или за нещо друго? Струва ми се, че вече зная отговора.

— Нещо друго — подметнах неясно аз.

— Предполагам, че нямаш предвид нещо, свързано с шестдесетия рожден ден на президента?

— Стига, Сам.

— Защото, ако искаш, мога да те уредя с покана. Кльопачката ще е страхотна. Харесваш ли Нора Джоунс? Тя ще пее на тържеството. Както и Мери Блайдж. — Знаеше, че ми прави услуга, и нямаше да пропусне да ме подразни малко. — Добре, ето какво — заговори той с по-сериозен тон. — Запознат ли си с блога „Джена знае“? Онзи ден ми позвъни самата Джена. Ти сам можеш да прецениш източника на нещо подобно, но е достатъчно да ти кажа, че се е докопала до нещо много откачено и мръсно… Точно сега няма как да се впусна в подробности. Можеш пък през следващите два дни да поискаш да ме почерпиш с още едно питие. — Пресуши чашата си. — Освен ако сам не пожелаеш да ми признаеш върху какво, по дяволите, работиш сега.

— Без коментар. Или поне все още не — казах му, но в същото време си помислих: Мисията изпълнена. Каквото и да се случи още, нещата бяха задвижени, със или без мен. — Обаче има още нещо — додадох. — Малко е необичайно.

— Любимите ми теми — отвърна той и завъртя пръст във въздуха, за да поръча на келнерката още по едно.

— Да си остане между нас. Ако нещо се случи с мен през следващите няколко дни или седмици, искам да се заинтересуваш от това.

Сам застина и се втренчи в мен.

— Мили боже, Алекс…

— Зная, че е странно да го кажа. Май не е малко, а много странно.

— Няма ли… Цялата полиция не те ли пази?

— Зависи как го разбираш — подметнах многозначително, когато следващата поръчка бе доставена на масата. — Да кажем, че ми трябва допълнителна подкрепа.