Джеймс Патерсън
Високи залози (45)

42.

В събота следобед имах още една тайна среща с Нед Махони — този път в препълнения гараж за паркиране на Ем стрийт във вашингтонското предградие Джорджтаун.

Докато паркирах, в ума ми не спираха да се въртят онези сцени с Дълбокото гърло от едноименния филм или от книгата „Цялото президентско войнство“. Определено се разиграваше нещо в стил шпионски екшън. Но защо? Какво ставаше, по дяволите?

Когато излязох от колата, Нед вече ме чакаше. Подаде ми кафява папка с печат от Бюрото върху нея. Вътре открих някакви записки и колекция от снимки, копирани по две на страница.

— Какво е това?

— Рената Крус и Катрин Тенанкур — обясни ми Нед. — И двете са изчезнали, вероятно са мъртви.

На всяка снимка се виждаше едно от двете момичета, заснети на няколко места из града, придружавани в повечето случаи от бели мъже, най-често доста по-възрастни.

— Този тук не е ли Дейвид Уилки? — попитах и посочих към един мъж, който много ми заприлича на настоящия председател на сенатския комитет за военната служба.

— Така е, този тук действително е Дейвид Уилки — кимна Нед. — И двете млади жени са имали за свои редовни клиенти все влиятелни мъже. Именно заради това взехме да ги следим. Всъщност отначало започнахме само с Катрин Тенанкур, която е работила и за онзи клуб във Вирджиния.

Не казах нито дума, само гледах Махони.

— Много добре зная за какво си мислиш сега — продължи той. — Явно докато се занимаваме със случая, май ще попаднем на списъка с най-влиятелните личности в тази страна.

С всяка изминала минута нещата ставаха все по-запечени. Нямаше начин да проследим убиеца — или тази мрежа, ако бяхме попаднали на нещо подобно, — без да извадим на показ всякакъв вид мръсно бельо. Ще бъде съсипан животът на мнозина невинни наглед членове на видни фамилии — и това щеше да е само началото.

Да не споменаваме, че президентските избори и изборите за губернатори на отделни щати са били губени по много по-незначителни поводи. Никой обаче нямаше да се предаде без съпротива; вече имах горчив опит от сблъсъка с отдела за вътрешни разследвания. Всеки, който си мислеше, че полицаите си мечтаят за подобни сензационни случаи, за да направят шеметна кариера, никога не се е захващал с такива.

— Господи, Нед, все едно да очакваме да се развихри ураган точно тук, в сърцето на Вашингтон.

— По-скоро тичаме след него — търсим си белята — додаде той. — Истинска буря от пета степен. Как да не обичаш Вашингтон?

— Всъщност го обичам. Само че не точно в този момент.

— И така, слушай, Алекс. — Махони отново заговори сериозно. — Бюрото се е заело с това. Бомбата ще избухне. Ако пожелаеш да се оттеглиш, ще те разбера. И ако действително го искаш, сега е най-подходящият момент. Просто трябва да ми върнеш папката.

Бях малко изненадан от предложението му. Мислех, че Нед ме познава по-добре. Което, разбира се, означаваше, че зад предложението му се криеше сериозно предупреждение.

— Това означава ли, че ще нахлуете в онзи клуб във Вирджиния? — попитах го.

— В момента очаквам разрешението от съдията.

— И сетне?

Нед се усмихна. Ако не грешах, сега той изглеждаше донякъде облекчен.

— А ти вероятно ще трябва да оставиш телефона си включен тази вечер, когато се прибереш вкъщи. За да ти позвъня.