Джеймс Патерсън
Високи залози (119)

116.

Няколко минути по-късно с Бри имахме на разположение Кънингам Фолс само за нас двамата. Все едно бяхме сами в цялата Вселена. Снегът беше девствен; небето — яркосиньо, — един от идеалните дни, които природата понякога ни даряваше.

— Взе ли някакви решения? — попитах я аз.

— Разбира се — кимна тя. — Да работя прекалено много, да спра да посещавам гимнастическия салон и да ям, докато надебелея. А ти?

— Ще престана да мисля толкова много за миналото.

— Добър план.

— Може би да прекарвам по-малко време с децата.

— Това определено. Страхотна идея.

— И да разбера дали мога да убедя жената, която обичам, да се омъжи за мен.

Бри спря рязко — очаквах го. Възползвах се от момента и извадих пръстена от джоба си.

— Беше на Нана — обясних. — Тя също би искала ти да го носиш.

— О, господи. — Бри се усмихваше и клатеше глава; не можах да разгадая изражението й. — Алекс, наскоро преживя толкова много трагедии. Сигурен ли си, че това е най-подходящият момент за теб?

Ако беше някоя друга жена, може би щях да помисля, че е завоалиран начин, за да ми откаже по-безболезнено. Но това беше Бри, а тя не си падаше по завоалираните начини.

— Бри, спомняш ли си вечерта на рождения ми ден? — попитах я.

— Разбира се — рече тя, малко смутено. — Когато започна всичко. Цялата лепкава мръсотия. През онази нощ ти за пръв път научи за Каролайн.

— А до телефонното обаждане на Дейвис това беше нощта, в която се предполагаше, че ще те помоля да се омъжиш за мен. Така че, след като не можем да върнем времето, бих казал, че точно сега е идеалният момент. Ще се омъжиш ли за мен, Бри? Обичам те толкова много, че е почти непоносимо.

Изви се вятър, тя пъхна ръце под палтото ми и ги обви около мен. Сетне устните ни се сляха в дълга целувка.

— Аз също те обичам — прошепна моята любима. — Тогава, да, Алекс — рече накрая. — Толкова много те обичам. Казвам „да“ на теб. „Да“ на невероятното ти семейство…

— На нашето невероятно семейство — прекъснах я и отново я целунах.

Тя кимна и се притисна към мен, прогонвайки студа.

— „Да“ на всичко това.