Метаданни
Данни
- Серия
- Алекс Крос (16)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- I, Alex Cross, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стамен Стойчев, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън
Заглавие: Високи залози
Преводач: Стамен Стойчев
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2011
Тип: Роман
Националност: Американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Отговорен редактор: Тодор Пичуров
Коректор: Мария Владова
ISBN: 978-954-26-1012-0; 954-26-1012-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6733
История
- — Добавяне
60.
Сирената на колата ми не спря да вие през целия път по авеню „Потомак“ и после навътре в града. Спрях я чак когато достигнах паркинга на болницата „Сейнт Антъни“. Откакто чух съобщенията на Бри по гласовата ми поща, мислите ми не преставаха да се лутат трескаво. Как е могло да се случи това? Та нали тази сутрин Нана седеше в леглото; говореше с нас; чувстваше се по-добре.
Щом стигнах с асансьора до шестия етаж, първото познато лице, което зърнах, беше на Джени. Седеше на ръба на един от пластмасовите столове пред интензивното отделение. Виждайки ме, се затича към мен и силно ме прегърна.
— Нана е в кома, татко. Те не знаят дали ще се събуди или не.
— Успокой се. Вече съм тук. — Усетих как вцепененото й тяло се отпусна в ръцете ми и сълзите й рукнаха. Джени беше толкова силна и в същото време толкова крехка. Прилича на Нана, не преставах да си мисля, докато я прегръщах. — Видя ли я? — попитах.
Тя кимна, притисналата глава до гърдите ми.
— Само за около минута. Сестрата ми каза да изчакам тук.
— Хайде — казах и поех ръката й. — Мисля, че ще имам нужда от теб.
Заварихме Бри приседнала до леглото на Нана, на същия стол, на който прекарах миналата нощ. Изправи се и ни прегърна.
— Така се радвам, че си тук — прошепна.
— Какво се случи? — попитах загрижено с тих глас, понеже се опасявах, че Нана може да ни чуе.
— Има нарушения във функциите на бъбреците й, Алекс. Сега я поставиха на диализа, отново започнаха да й дават хидралазин, бета-блокери и…
Едва чувах думите на Бри. Още по-трудно ми бе да схвана за какво ми говори. Краката ми се подкосиха, зави ми се свят.
Но нищо не ме бе подготвило за вида на Нана. Изглеждаше много по-зле.
Отново беше на апаратно дишане, но този път чрез трахеотомия, директно в гърлото. В носа й бяха поставили тръбичка. Беше свързана и към апарат за диализа. Но най-лошото бе лицето й — измъчено и изпито, сякаш страдаше от силна болка. Очаквах, че просто ще изглежда като заспала, но това беше много по-тревожно и страшно.
Промуших се през уредите и приседнах до нея.
— Аз съм, Алекс. Вече съм тук. Аз съм, Алекс, стара жено.
Имах чувството, че се намирам от другата страна на дебело стъкло, разделящо ме от Нана. Можех да й говоря, да я докосвам, да я гледам, но реално нямаше как да общувам с нея. И това беше най-силното усещане за безпомощност, което някога бях изпитвал. Обзе ме ужасяващо и мъчително предчувствие, че знаех какво предстои.
Обикновено се справях добре при кризи — нали с това си изкарвах прехраната, — но сега едва се сдържах да не рухна окончателно. Когато Джени се доближи и застана до мен, не се опитах да скрия сълзите си.
Това не се случваше само на Нана. Случваше се на всички нас.
И докато седяхме така и я гледахме онемели, една сълза се търкулна по бузата й.
— Нана — промълвихме всички в един глас. Но тя не ни отвърна, нито се опита да отвори очи.
Имаше само една самотна сълза.