Джеймс Патерсън
Високи залози (48)

45.

От скъпата външна врата от орехово дърво се разхвърчаха трески и тя поддаде. Специалният отряд нахълта вътре без проблеми. Държах глока си в ръка, но се надявах да не се наложи да го използвам. Последния път, когато с Нед проведохме подобна атака, и двамата бяхме простреляни.

Дано това сега да не се повтори. Нали този път си имахме работа с престъпления, извършвани от онези, високопоставените, наречени „белите якички“? Веднага щом специалните части му докладваха, че всичко е „чисто“, Нед поведе двама от своите към вратата, след което всички останали нахлуха вътре.

Първото ми впечатление беше, че мирише на пари, на много пари.

Фоайето бе високо колкото три етажа, с шахматно подреден мраморен под. Над главите ни висяха грамадни полилеи, святкащи като екстравагантни диаманти. Цялата мебелировка бе от скъпи антики. Имаше нещо странно в светлината в това помещение, все едно че съдържаше златно сияние.

Второто, което ми направи впечатление, бяха ослепително красивите жени — много на брой, — някои с вечерни рокли, други в различни стадии на разсъбличане. Имаше и съвсем голи, но не изглеждаха много засрамени от това, стояха с ръце на хълбоците си, сякаш бяхме нахлули в апартамента им, където мирно и кротко си живееха.

Компаньонки, при това от най-скъпите. От типични американки до екзотични красавици от Далечния изток.

Трескаво прекосих фоайето и завих надясно, като задминах един агент, който влачеше към изхода два мургави субекта, говорещи арабски, и една висока негърка. И тримата бяха голи, и тримата яростно ругаеха агента, сякаш беше само някакъв презрян прислужник.

Продължих по коридора, с празни салони от двете страни, докато стигнах до пушалнята с остъклени стени в дъното на къщата. Вонеше на пури и секс, но в момента вътре нямаше никого.

Когато се върнах назад, чух викове някъде близо до входа на къщата. Някой възразяваше срещу нашето присъствие — при това твърде шумно.

— Свали си ръцете от мен! Не ме докосвай, мръсен чекиджия! — Висок блондин с английски акцент се опитваше да избяга надолу по голямото парадно стълбище, докато двама агенти от ФБР го държаха от двете страни.

— Това е незаконен обиск, дяволите да ви вземат! — Англичанинът се опитваше да се държи дръзко, това отдалеч си личеше. Накрая агентите бяха принудени да го проснат по лице на мраморната площадка, за да го закопчеят с белезниците.

Забързах нагоре, взимайки по две стъпала наведнъж, и стигнах навреме, за да чуя как Махони попита:

— Ти ли си шефът тук? Ти си Никълсън, нали?

— Майната ти! Вече позвъних на адвоката си. Всеки от вас ще си плати за това нахлуване. — Беше висок над метър и осемдесет. Още не бе изпуснал цялата си пара. — Само с присъствието си тук нарушавате закона. Това е частна собственост. Пуснете ме, по дяволите! Това е грубо нарушаване на правата ми. Това е частно парти в частна собственост.

— Дръжте го отделно от останалите — разпореди се Махони пред агентите си. — Не искам господин Никълсън да разговаря с някого другиго от задържаните.

Набързо организирахме две зони за задържаните на първия етаж и започнахме да претърсваме основно къщата. Отделяхме клиентите от персонала, като се опитвахме да запишем имената им, поне доколкото ни бе възможно.

— Да, името ми е Никълсън — много скоро ще стане така, че повече никога няма да го забравите! — чух крясъка му от една от стаите. — Никълсън, като кинозвездата Джак Никълсън.