Джеймс Патерсън
Високи залози (116)

113.

Потресен и изтощен, се прибрах у дома около четири и половина сутринта. Това, вероятно, бяха последните от вампирските ми часове, поне за известно време. Ако Бри още не бе станала, щях да я събудя, за да й разкажа какво се случи…

Но Бри я нямаше. Нямаше я никъде в къщата.

Осъзнах го веднага, щом видях чантата с плетивото на леля Тия на пода в кухнята. Леля Тия бе дошла, за да остане с децата, докато светицата Бри ме замества в нощното дежурство в болницата. Разбира се, че е отишла там. Тя не по-малко от мен искаше Нана да не остава сама.

Почти бях готов да се върна в колата, но се досетих, че ще е по-разумно да изчакам Бри да се върне на сутринта, за да може леля Тия да се прибере у дома. И без това се опитвахме да свършим толкова много неща наведнъж.

Затова се качих на горния етаж и се тръшнах върху завивките на леглото. Останах буден, докато преживявах наново всичко, което се бе случило, но не само тази нощ, а и през последните две седмици. Мащабите на събитията щяха да отекват с месеци, ако не и с години. Бях сигурен в това. Все още не знаехме колко още жертви е имало като Каролайн и може би никога нямаше да разберем. Както не бяхме наясно докъде се простираше прикритието за Зевс или кой го осъществяваше. Теодор Ванс беше преуспяващ и много богат бизнесмен. Имаше средства, за да прави всичко, което е желаел или си е фантазирал. Очевидно точно това е вършел.

По-късно през деня трябваше да се обадя на снаха си Мишел. А също и да реша каква част от случилото се с дъщеря й да й разкрия. Някои подробности не биваше да остават в спомените на майката. Понякога се питах дали е нужно да остават и в моите.

Не бе изминал и половин час от завръщането ми у дома, когато телефонът в коридора иззвъня.

Скочих и вдигнах слушалката преди третото позвъняване. Имайки предвид събитията от последните двадесет и четири часа, много хора можеха да ме търсят.

— Алекс Крос — прошепнах в отговор.

И тогава, просто така, животът отново се промени.

— Алекс, обажда се Зейди Мичъл от болницата. Колко скоро можеш да дойдеш тук?