Барбара Тейлър Брадфорд
Триумфът на Кейти Бърн (7)

Шеста глава

Пикапът спря със скърцане, Кейти дръпна ръчната и скочи на земята. Изтича до крайпътния телефон, грабна слушалката и набра 911.

Веднага чу гласа на дежурния и поиска бърза помощ. След миг я свързаха с диспечера за пожар и спешни случаи в района на Личфийлд.

— Трябва ми линейка! Приятелката ми е ранена! Въпросът е на живот и смърт! — извика Кейти с изпълнен от тревога и напрежение глас. — Ударена е в главата, но е още жива. Все още! Моля, изпратете линейка! Колкото може по-бързо!

— Откъде звъните?

— От телефонен автомат на Седма магистрала. Малко над Малвърн, между Ню Милфърд и Саут Кент — отвърна бързо тя, а после описа набързо точното си местонахождение.

— Как се казвате? — попита диспечерката.

— Кейти Бърн. От Малвърн.

Момичето зададе още няколко въпроса, на които Кейти отговори колкото можа, а после добави с треперещ глас. Другата ми приятелка… Денис… тя е мъртва. — Гласът й се удави в сълзи.

— Не затваряй, Кейти! — каза с ласкав глас служителката, — задръж така! Ще те прехвърля в щатската полиция. Разкажи им всичко, което знаеш! Линейката тръгва!

Кейти застина със слушалка в ръка и след малко чу мъжки глас:

— Дежурен щатска полиция Личфийлд. Кажи ми какво точно се случи, Кейти.

— Една моя приятелка е тежко ранена. Другата е… мъртва — отвърна тихо Кейти, като се стараеше да говори спокойно и сбито. — Намерихме ги преди малко с брат ми. Преди около петнадесет минути. Не знаем какво се е случило. Нито как е станало. Трябва линейка за Карли.

— Тя е вече на път, Кейти. Кажи ми, къде точно се намираш!

Кейти отговори, като трепереше под студения вятър с мисълта, че това е някакъв кошмар. Не можеше да повярва, че говори по телефона с полицията на щата Кънектикът и причината за този разговор са Карли и Денис. Само преди няколко часа, в четири следобед, трите се смееха весело в плевнята и обсъждаха плановете си за съвместен живот в Ню Йорк.

— Моля те, изчакай там, Кейти! — обади се дежурният полицай. — Не мърдай от мястото си! Не си отивай! Отговарящите за района ще дойдат възможно най-бързо. Има няколко патрула наблизо. Някой от тях ще пристигне всеки момент.

— Ще чакам на магистралата. При отбивката, която води към плевнята — отвърна Кейти и окачи слушалката. Наведе се напред, опря чело в телефонния апарат и затвори очи, като си пожела да бъде силна. Замоли се Карли да оживее. Моля те, Господи, не позволявай да умре, зашепна тихо тя. Нека живее! Бори се, Карли, не се давай!

Все още разтреперана, с вдигната яка на якето, тя изтича до пикапа и влезе вътре. В същата секунда хукна назад, като си спомни, че Найъл поръча да се обади на майка им.

Пусна монета в автомата и набра номера.

— Аз съм, мамо — каза момичето, като чу гласа на Морийн.

— Къде сте вие, двамата? — попита майка й нервно, почти ядосано. — Баща ви ще си дойде всеки миг. Финиън умира от глад. Искам да сипвам вечерята.

— Мамо, нещо се случи! — започна Кейти, но гласът й се прекърши и не можа да продължи.

— Какво има, Кейти? Какво е станало? — попита Морийн, която знаеше, че Кейти няма навика да преувеличава.

— Нещо… ужасно, мамо! Карли е ранена много лошо, а Денис… — Кейти млъкна. Преглътна с усилие и зашепна: — Мамо, Денис е мъртва. Някой я е изнасилил и… са я убили… и много лошо са ранили Карли… Станало е, след като съм си тръгнала от плевнята следобед.

— О, Господи! Господи! Не, Кейти! Нещастните момичета! О, Господи, къде си сега? Добре ли си? Къде е Найъл? Искам да говоря с него! — Морийн заплака, гласът й изтъня, внезапна паника и шок победиха самообладанието й.

— Тук е, мамо. Остана при Карли в гората. Там се е… случило… там са ги нападнали. — Кейти закри уста с ръка, за да заглуши риданията си, но не успя напълно.

— Слушай, Кейти! — прошепна Морийн с дрезгав глас. — Дай ми Найъл!

— Не мога, мамо! Той се грижи за Карли. Остана там, да не би нападателят да се върне. Изпрати ме до телефона при магистралата, да извикам линейка. Оттам ме прехвърлиха на полицията и сега всички идват на помощ.

— Кейти, Кейти, чуй ме добре! Прибирай се у дома! Веднага! Не искам да оставаш там! Може да е опасно! Не знаем кой го е сторил… той може още да е наоколо, нали? Може даже да те търси. Вие винаги ходехте заедно. Това е известно на всички. Може би и на него. Връщай се веднага у дома! Баща ти ще си дойде всеки миг и ще отиде да прибере Найъл. Връщай се при пикапа и веднага назад вкъщи. Чуваш ли ме, Кейти Бърн?

— Да, мамо, чувам те. Но не мога да го направя. Бих искала да мога, но трябва да стоя тук. Плевнята не се вижда от пътя, знаеш го, така че трябва да изчакам линейката и полицията. Ще се прибера веднага, щом видя Карли в линейката.

— Моля те, върни се у дома! — примоли се Морийн.

— Аз съм добре, мамо. Честна дума. Скоро ще си дойда — обеща Кейти и окачи слушалката.

Кейти се спусна по хълма, остави колата пред хамбара и хукна към горичката с фенерче в ръка. Направи няколко стъпки по тясната пътека и си пое дълбоко дъх.

— Найъл! Найъл! Върнах се! — завика тя с цялата мощ на дробовете си, изтънила глас до крайна степен, както се бе упражнявала да прави това на сцената.

Чу слаб отговор:

— Добре, Кейти, добре. Чувам те.

Тя се обърна, стигна пикапа и пое отново нагоре по склона, за да изчака линейката и полицаите. Главата й забуча, отново й се пригади и за миг помисли, че ще повърне. Пое си няколко пъти дълбоко дъх, както бе правила толкова пъти зад кулисите, за да прогони сценичната треска. Сега й се повдигаше не от сценична треска, а от истински ужас. Ами ако убиецът наистина я търси, както предположи майка й?

Застана на магистралата, но не се наложи да чака дълго. След по-малко от пет минути чу сирена и миг по-късно пред погледа й се появи полицейска кола. Носеше се по магистралата с главоломна скорост. Понеже идваше откъм Гейлърдсвил, колата трябваше да спре край отсрещното платно. Полицаят излезе и изтича към паркирания пикап.

Кейти свали стъклото и го погледна напрегнато, с помътнели от ужас очи.

— Вие ли сте Кейти Бърн? — попита мъжът.

— Да, аз съм. Идва ли линейка?

— Трябва да се появи всеки момент. Аз се намирах съвсем наблизо и се отзовах на радиоповикването веднага. Къде точно се намира местопрестъплението?

— Ще ви покажа. — Кейти отвори вратата, скочи на земята и поведе полицая през неголямото празно пространство. Посочи надолу и каза: — В горичката точно срещу оня стар плевник долу. Брат ми Найъл е там. Сметна, че е по-добре да остане при Карли. В случай че нападателят продължава да се навърта наоколо. — Гласът й трепереше, а в очите напираха сълзи.

— Успокой се, Кейти! — каза полицаят.

Тя преглътна сълзите и напрегна сили да се овладее.

— Да изчакам ли линейката, докато вие отидете долу? Да им покажа пътя?

— Няма да се наложи. Те идват — отвърна полицаят, като наклони глава и се ослуша. Донесе се острият вой на сирена. Магистралата се изпълни с червени отблясъци от сигналните лампи на спрялата линейка.

Кейти отиде при пикапа на Найъл и влезе вътре. Премръзнала бе до кости. Внезапно я обзе пълно изтощение.

Пред погледа й полицаят изтича до линейката и посочи надолу към хамбара. Линейката потегли. Кейти пое след нея. След малко зад гърба й се появи полицейската кола, надула докрай сирената.

След като показа тясната пътека, Кейти се дръпна настрани, за да даде път на екипа, който се впусна по нея с носилка.

След няколко минути се върнаха с Карли и тя беше още жива. Това е цяло чудо, помисли си Кейти. През цялото време беше на ръба на отчаянието, почти сигурна, че приятелката й няма да издържи. Но Карли бе успяла. О, Господи, благодаря ти!

Медиците се скупчиха около Карли. Проверяваха жизнените й функции, преди да я качат в линейката.

Кейти се притисна до Найъл. Двамата стояха пред плевника, само на няколко крачки от Карли. Колко е бледа, помисли си Кейти. Бяла като вар и толкова неподвижна. Неподвижна като смъртта. Преди миг обаче, един от екипа вдигна палец нагоре и каза:

— Диша.

— Ще оживее, нали? — попита Кейти един от мъжете, който току-що бе помогнал да качат носилката в колата.

Той погледна през рамо и отговори:

— Да. Надявам се!

Линейката с Карли замина и Кейти стисна здраво ръката на брат си. Той й хвърли бърз поглед и попита:

— Обади ли се на мама?

— Да. Казах й какво е станало. Тя обезумя. Мисля, че е по-добре да се прибирам, Найъл. Казах й, че ще го сторя веднага щом Карли поеме към болницата.

— Ще трябва да останеш с мен, Кейти. Полицаят иска да разговаря с нас, след като огледа тялото. — Найъл млъкна и се ослуша. — Май пристигат още.

Кейти сякаш не разбираше какво става наоколо.

Найъл я погледна с присвити очи.

— Денис е убита — каза той с преливащ от мъка глас. — До половин час тук ще заври от полиция.