Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Triumph of Katie Byrne, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2017)
Корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Барбара Тейлър Бредфорд

Заглавие: Триумфът на Кейти Бърн

Издател: Venus Press

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Печатница: „Полиграфия“ АД — Пловдив

ISBN: 954-780-004-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7070

История

  1. — Добавяне

Тридесет и първа глава

Кейти седеше в гримьорната и проверяваше грима и перуката си. Гледаше лицето в огледалото и намираше лека прилика с Емили Бронте, което я радваше. Знаеше, че впечатлението се създаваше от перуката и се радваше на избора си.

Прическата беше с път по средата, а от двете страни се спускаха меки вълни и къдри, които галеха лицето, когато си я сложеше. Физиономията й се променяше коренно — няма две мнения по въпроса.

Кейти се усмихна със съзнанието, че сега прилича на жена от деветнадесети век, а това беше важно. Викториански вид, разбира се.

Знаеше, че сега може да излезе на сцената и да бъде Емили. След няколко минути ще стане точно това.

Неделя вечер. Двадесети февруари двехилядната година. Премиера на „Шарлот и нейните сестри“ в театър „Баримор“ на Четиридесет и седма улица. Тя играе на Бродуей. Най-после.

Отвори едно от чекмеджетата на тоалетната масичка и погледна оставената в него снимка. Карли, Денис и тя, на шестнадесетия й рожден ден. Кимна. Тази вечер беше колкото нейна, толкова и тяхна.

След като стана, Кейти оправи полите на дългата тъмносиня рокля, погледна за последен път в огледалото и тръгна през гримьорната.

Някой почука.

— Пет минути, госпожице Бърн! — викна през вратата уредникът, миг преди тя да отвори.

Шарлот и Бренуел бяха на сцената в първото действие и тя застана зад кулисите в очакване на реда си. Беше нервна, вътрешно трепереше. Това е сценичната треска. Страх от възможен провал. Толкова много актьори страдат от нея. Дори Ричард Бъртън — знаеше го със сигурност. Толкова го било страх преди дебюта, че се наложило да му дадат цяла чаша бренди. И това сложило начало на алкохолизма му.

Прогони тези мисли от главата си и се съсредоточи върху репликите на сцената. И ето, нейният ред. За част от секундата замръзна зад кулисите, после адреналинът я блъсна в главата, тя тръгна напред и се озова по средата, в ярката светлина на прожекторите. Думите потекоха с лекота.

— Нови сметки и нови кредитори, Бренуел — казва тя с хладен глас. Вече е Емили и гледа с укор Бренуел. — Ако не внимаваме, всички ще свършим в затвора за длъжници. Не само ти, скъпи братко. И какво ще стане с това семейство тогава? Ами горкия ни татко? Изпаднал в безчестие и срам заради безпътния си син — прахосник. И още нещо, Бренуел. Да не си посмял да изпратиш втори път Ан за опиум. Забранявам го!

Буквално плуваше през всичките шест сцени.

Затъмнение. Завеса. Край на първо действие.

Щом падна завесата, гръмнаха такива аплодисменти, че всички разбраха — ще бъде хит, не по-малък от този в Лондон.

Кейти забърза към гримьорната, за да се преоблече и да провери грима си. Мислеше само за следващото действие. Беше по-сложно от първото. Освен това там имаше смъртна сцена.

Второ действие ще й донесе или слава, или провал.

Естествено, донесе слава!

 

 

Приемът бе в разгара си, когато се появи Кейти в компанията на Кристофър Саундърс. Той я бе чакал да се разгримира, да оправи косите си и да облече вечерната рокля. Тя беше дълга, от пурпурно кадифе и имаше нещо старомодно в кройката, което много й харесваше. Единственото бижу по нея бяха аметистовите обеци, подарени й едва предния ден от Крис за голяма нейна изненада и удоволствие.

Кристофър я докара до ресторанта в Сентръл парк с лимузина с шофьор, наета специално за вечерта.

— Кейти, беше цяло чудо! — каза й той в гримьорната и не преставаше да го повтаря през целия път от театъра.

— Всички бяха добри — отвърна тя, малко преди да слязат от лимузината.

Като се наведе към нея, той я целуна по бузата.

— Ти бе сензацията, мила моя, независимо дали го признаваш или не.

Мелъни и Хари Доусън, заедно с режисьора Джек Мартин, чакаха при входа и още един път я поздравиха, като й казаха колко великолепна била нейната игра. Като се усмихна, изпълнена от напрежение, тя хвана Крис под ръка, пое си дълбоко дъх и влезе в голямата зала.

И отново оглушителни аплодисменти. Наобиколиха я членовете на семейството й. Две двойки баби и дядовци, чичовци и лели, родителите й, Найъл. И изведнъж забеляза Финиън.

— О, Фин! — извика тя. — Дошъл си чак от Оксфорд!

— Разбира се, Кейти — отвърна той и я прегърна. — Можех ли да пропусна? Първия от многото сензационни успехи, които ти предстоят.

Леля й Бриджит се промъкна между двамата, прелъстителна в червена копринена рокля, със събрана в елегантен кок на тила червена коса.

— Ти ги срази, Кейти, мила. Поздравявам те!

Кейти кимна и затърси с поглед майка си. Морийн дойде веднага и двете се прегърнаха. Майка й каза през сълзи:

— Толкова съм горда, мила моя, ти беше просто изумителна!

— Благодаря, мамо. — Повика с ръка баща си. — Хареса ли ти, татко?

— Да, Кейти. — Той я прегърна силно. — Но в моите очи ти винаги си била звезда. Поздравявам те, мила!

— Ей, ами аз? Аз нямам ли право да я целуна? — възкликна Найъл. Кейти го вмъкна в кръга и го прегърна. Когато го направи, осъзна, че Крис бе съумял по някакъв начин да остане залепен за нея в цялата суматоха.

— Имам една изненада за теб — каза й той. Хвана я за ръка и я поведе през тълпата роднини. Те се разстъпиха, за да ги пропуснат и тя се изправи срещу Ксения. Лицето на Кейти изрази пълно смайване, когато видя хората около нея.

— Беше невероятна! — каза Ксения с усмивка. — Поздравявам те!

— Беше чудесна! — възкликна Верити.

— Беше самата Емили — добави Лавиния.

— Благодаря ти, Кейти, че си разбрала до дъно всичко, което ти казах. Лавиния е права. Ти бе наистина тя и заслужаваш всяка награда, която може да се измисли. — Докато говореше, Рекс се доближи и я прегърна. Прошепна тихо в ухото й: — Представлението беше изцяло твое, мила.

— Господи! — възкликна тя след малко, като ги гледаше един по един. — Как дойдохте всички?

— Със самолет — отвърна Лавиния.

— Така много искаха да дойдат на премиерата, за да ти ръкопляскат, че се обадих на Мелъни от Лондон. Тя ги покани с радост. — Ксения погледна хитро Кейти. — Тя очевидно знае името Рекс Белами.

— О, да, преди време й разказах как той ми е помогнал да разбера вътрешния мир на Емили. — Кейти се усмихна мило на Рекс. — Благодаря ти за това, Рекс, и благодаря на всички, че дойдохте в Ню Йорк да ме подкрепите. Трогната съм!

Представи им Кристофър, след което се заговори с Верити. Дойде Ксения и като я хвана за ръката, каза:

— Кейти, това е моят клиент Питър Томас Рот, а до него е жена му. С Мелъни са и идват насам.

Миг по-късно Мелъни запознаваше семейство Рот с Кейти и Кристофър, а Ксения представи групата си от Англия.

Мелъни каза:

— Питър е един от инвеститорите ми, Кейти, и тази вечер е щастлив, защото е сигурен, че направихме голям хит. И аз мисля като него.

— Направихте велика роля, Кейти — каза Питър. — Бяхте просто завладяваща!

— Благодаря — промълви Кейти с усмивка.

— Да, вашата Емили беше съвършена — намеси се Норийн Рот. — Убедена съм, че ще получите наградата „Томи“ за нея и то напълно заслужено.

Поговориха още за пиесата, а после Мелъни отведе Кейти настрана и каза:

— Джени Харгрийвс е родила момиченце в Йоркшир. Тази вечер. Преждевременно. Затова я няма на нюйоркската премиера на пиесата й. Мисля, че ти бях казала за бременността й.

Кейти кимна.

— Много се радвам за нея. Ще й изпратя честитка. Или цветя. Нещо такова.

— Разбира се, това не е проблем. И още нещо.

— Да, Мелъни?

— Кръстила е детето Емили.

Кейти само се усмихна, а ясните й сини очи бяха препълнени от щастие.

Започнаха да пристигат и други актьори, които се смесваха с присъстващите. Кейти и Крис, придружени от близките й, кръжаха из залата, а тя непрекъснато получаваше поздравления и благодареше с широка усмивка, наслаждавайки се на всеки миг от тая изключителна вечер.

 

 

Без думи беше ясно, че Крис ще прекара тази нощ с нея. Щом стигнаха сградата на Уестенд авеню, той освободи колата. Качиха се до апартамента мълчаливо, без да продумат в асансьора. Не промълвиха и в малкото антре.

Той я гледаше втренчено.

Тя отвръщаше на погледа.

Изведнъж, като по даден знак, двамата се хвърлиха в обятията си. Крис я притисна силно до себе си. Целуваше врата и бузите й, но след миг я отдалечи, хванал с ръце раменете й, за да погледне дълбоко в прекрасните сини очи.

Гледаха се като хипнотизирани, замръзнали в антрето.

Накрая Крис проговори:

— Пак ще повторя това, което казах преди четири седмици във френския ресторант. Оня път с Ксения. Имам нужда от теб. Много.

— Знам, че не си го казал просто така. Не е в стила ти.

— Влюбих се в теб!

— Да, знам, Крис.

— А ти?

— И аз те обичам.

Лека усмивка озари лицето му за миг и изчезна. Хвана я за ръка и я поведе към дневната. Кейти хвърли дългия шал от пурпурно кадифе на един стол и двамата се настаниха на дивана. Крис се наведе над нея и я целуна леко по устните. След миг каза:

— Ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало, Кейти Бърн.

Тя отпусна глава на гърдите му, като се наслаждаваше на тази близост.

— Никога досега не съм изпитвала подобно нещо, Крис.

Той обгърна Кейти с две ръце и започна пламенно да я целува. Тя отвърна също така разпалено и прокара длани по шията и косите му. Целуваха се дълго и страстно, докато накрая Крис се изправи и подаде ръка. Тя я хвана и двамата влязоха в спалнята. Съблякоха се и намериха телата си в полумрака на стаята. Той я прегърна, подържа я в обятия, а после я поведе към леглото. Легнаха с лице един към друг, впили поглед един в друг. Гледаха се дълго.

Накрая Крис протегна ръка и безмълвно, с огромна нежност, погали лицето й, след това склони глава и я целуна по гърдите. Любеха се за пръв път, но сякаш инстинктивно познаваха телата си.

Тя галеше врата му и той усещаше силата на гъвкавите пръсти върху кожата си. Тялото й също беше силно и гъвкаво, издължено и красиво. Най-красивата жена, която бе срещал, която бе желал и без която животът му би бил нищо.

Но Крис не промълви и дума. Само я покриваше с нежни целувки и галеше вътрешната страна на бедрата, като бавно приближи длан към същината на нейната женственост.

Кейти бе изпълнена с напрежение и възбуда, с един непреодолим копнеж към Крис, който бе изпитала още в деня, когато се видяха за пръв път. Но в същото време чувстваше пълна сигурност и душевен мир, защото беше убедена, че той е мъжът на живота й. Него бе очаквала, за него бе копняла, него обичаше с най-искрена и дълбока любов.

Крис направи рязко движение, подпря се на лакът и я загледа. Тя отвърна на погледа му с очакване.

Крис протегна ръка и запали нощната лампа.

— Искам да виждам лицето ти — промълви меко той, като погали бузата й.

Очите на Кейти бяха широко отворени и много сини. Езикът му докосна нейния и това бе миг на върховна близост, миг на желание и очакване.

Той я обърна много внимателно по гръб и нагласи тяло към нейното. Колко плътно си прилягаха, помисли Крис. Страстта го изгаряше. Имаше усещането, че ще се пръсне от желание. Притисна я бързо, а тя извика високо името му, докато Крис проникваше в пламналото й тяло.

Съзнанието на Кейти бе изпълнено единствено с мисли за Крис. Желанието й бе неутолимо. Обгърна тялото му с бедра и ръце, сякаш нямаше да го пусне никога вече. Усети как става част от него и двамата намериха общия ритъм. Кейти помисли, че ще се пръсне от вълната чувства и усещания, която я изпълни цяла.