Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Triumph of Katie Byrne, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2017)
Корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Барбара Тейлър Бредфорд

Заглавие: Триумфът на Кейти Бърн

Издател: Venus Press

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Печатница: „Полиграфия“ АД — Пловдив

ISBN: 954-780-004-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7070

История

  1. — Добавяне

Тридесет и пета глава

Бисовете нямаха край. Кейти знаеше, че целият състав се бе раздал до край. Публиката остана очарована от играта и пиесата. Представлението беше сензация.

Знаеше, че и тя е дала всичко от себе си. Цялото й дарование, всички знания и сили бяха вложени тази вечер на сцената, за да се появи Емили Бронте от плът и кръв. Постигна го, както никога досега. В течение на два часа тя самата бе Емили Бронте.

Карли бе сред публиката, придружена от Найъл и родителите им и в известен смисъл тя игра за нея и единствено за нея. Искаше да надмине себе си.

След последния поклон Кейти забърза, почти затича към гримьорната. Трябваше да се разгримира и преоблече колкото може по-бързо. Родителите й щяха да ги водят на вечеря в „Сирко“ на Петдесет и пета улица и не искаше да ги бави. Но преди всичко искаше да види Карли, да чуе мнението й за постановката. А и за нейното представяне, разбира се.

Като свали набързо грима си, Кейти среса косата си и облече светлозеления памучен костюм, с който бе дошла в театъра. За броени минути навлече жакета, прехвърли чантата през рамо и хукна към вратата.

Щом изхвръкна през служебния вход тя налетя на някакъв мъж. Започна да се извинява и след миг зяпна от изненада. Мъжът беше Кристофър Саундърс.

— Твой ред беше да ме блъснеш. Помниш ли как щях да те съборя в болницата?

Кейти отвори уста, за да го отреже, но не можа да продума. Но какво си позволява той! Крис я целуваше.

Най-накрая успя да го отблъсне и викна:

— Ама че нахалство, Кристофър Саундърс! Мъкнеш се тук след толкова месеци пълно мълчание и си въобразяваш, че просто можеш да продължиш от там, където спря?!

— Да, защото те обичам. А ти обичаш мен.

— Вече не!

— Лъжкиня!

— Не съм лъжкиня!

— Напротив, си. Знам, че ме обичаш, защото майка ти ми го каза.

— Майка ми? Какво общо има тя с цялата работа?

— Мисля, че ме е харесала за зет.

— Никога няма да се омъжа за теб!

— О, напротив, ще го направиш. И колкото по-скоро, толкова по-добре, ако питаш мен.

— Я се връщай в гората и приятен път!

— Не мога да се върна в гората, защото се отказах от нея.

— Какво?

— Нали чу? Отказах се от гората в името на любовта.

— Сериозно? Но нали обичаш тая гора?

— Вярно е. Но аз обичам и Евърглейдс, които са също в опасност. А пък Флорида е много по-близо от Аржентина, скъпа Кейти.

Кейти онемя от изненада и само го гледаше, с мисълта колко е хубав в тъмносиния блейзър и сив панталон.

— Разбра ли какво ти казах, Кейти? Напуснах Аржентина. Върнах се у дома, в Ню Йорк. Ще живея тук. С теб. Ако ме искаш, разбира се.

— Господи!

— Не казвай Господи! Кажи да!

— Да!

Той отново я сграбчи и целуна. Тя се свря в него. След миг Крис се дръпна и я погледна в очите. — Нали не се шегуваш? Ще се омъжиш ли за мен?

Тя кимна.

— Разбира се, че ще… — Тя го погледна проникновено, наклонила глава на една страна. — Какво те накара да направиш това, Крис?

— Ти ме накара, Кейти.

— Аз ли? Как?

Идвах по работа тук през май. Трябваше да те видя, но си давах сметка, че ще ми отрежеш квитанцията. Затова дойдох на представлението. Тук разбрах всичко, което ми каза последната вечер. Попитах се с кой ум съм тръгнал да те карам да се откажеш от театъра. Театърът, това си ти. Сега ми е ясно. Крайно егоистично е от моя страна да те откъсвам от него. Аз съм се посветил на екологията. Това ти е известно. Но аз мога да работя на много места. Така че реших да сменя тропическия лес с Евърглейдс. С две думи, поисках да ме преместят. И накрая успях. Върнах се завинаги!

— О, Крис!

— Можем да приключим с приказките! Цял живот имаме пред себе си за тая цел. Чакат ни в „Сирко“!

— Всички сте се наговорили!

— Горе-долу. Побързай, скъпа, колата чака!

 

 

Когато приближиха масата в ресторанта, всички грейнаха в усмивка.

Карли се извърна в инвалидната си количка и каза:

— Беше… велика… Кейти… — Говореше бавно и внимателно, но речта й бе подобрена значително, в резултат от дълги месеци терапия.

— Благодаря, Карли. — Кейти се наведе и я целуна по бузата. — Така се радвам, че най-накрая можа да видиш пиесата!

— Винаги си била… най-добрата. Дори тогава… по-рано…

— Всички бяхме добри, скъпа — промълви Кейти. Ти, аз и Денис бяхме най-добрите. И трите.

Карли само се усмихна и отмести количката, така че двамата с Крис да седнат редом.

— Поръчахме шампанско — каза Морийн. — Имаме толкова неща да празнуваме.

Майкъл даде знак на келнера и той донесе бутилка „Дом Периньон“. Тапата изскочи с характерен звук и в чашите потече искряща течност.

Кейти огледа всеки от присъстващите. Майка си, баща си, брат си, най-добрата си приятелка и мъжа, който щеше да й стане съпруг.

— Такъв празник може да има само един път в живота! — каза тя.

Край