Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,3 (× 12 гласа)

Информация

Форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Владимир Колев

Заглавие: Алхимия на една монета

Издател: Еъргруп 2001

Година на издаване: 2006

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7023

История

  1. — Добавяне

Дали все пак, пиесите на Шекспир не са писани от някой „човек на Шекспир“?

Например от Кристофър Марлоу? Виден драматург, известен и като хомосексуалист. Мек и деликатен човек, както повечето истински хомосексуалисти. Творчеството на Шекспир някак „ухае“ и на Марлоу. Двамата са лични приятели. От обкръжението подхихикват: „А може би и нещо повече от приятели…“ Около името на Марлоу има завързана интрига, но проследяването й би ни отместило от релсите на основната тема за Шекспир.

Или може би, това е чаровната монахиня Ан Уотли, с която вездесъщият коцкар Уили е имал отношения, докато е бил още седемнадесетгодишен? И за която, за кратко, май се и пооженва. Съавтори са и на две-три дечица. Някои признати от бащата, други — не. Но това са детайли от пейзажа. Същественото: Една монахиня няма шанс да пробие на пренаселения литературен пазар. А ако отвътре й идва да каже нещо на света, защо да не го направи чрез името на мъжа, който й е взел акъла още на младини? Жените са склонни да попадат в доброволно робство на обожествяван мъж.

Истина е, че в шекспировото творчество има някакъв поляритет. Грубоватите изрази често се съчетават с някаква, почти женска деликатност. Шекспир „ухае“ и на Уотли.

Има аргументирани теории, според които, шекспировите пиеси са писани от: Даниел Дефо — основоположникът на модерния роман. Едва ли? — Дефо съумява да си изгради творческо име. Защо да работи за чужда слава…; Едуард де Вер, 17 граф на Оксфорд. Допустимо: Ако де Вер има талант и иска роденото в главата му да види бял свят…

Според други, пиесите могат да са писани от сътрапезниците от последната вечер — драматурзите Майкъл Драйтън и Бен Джонсън.

Явно, Шекспир е добър стратег. Не може да му се отрече. Може да е умрял от препиване, ама го е направил с когото трябва. Умрял е в почетната компания на приятели драматурзи, а не на касапи…

В еклектичното, според някои, творчество на Шекспир, се долавят безброй литературни „ухания“.