Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- Еми (2018)
Издание:
Автор: Владимир Колев
Заглавие: Алхимия на една монета
Издател: Еъргруп 2001
Година на издаване: 2006
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7023
История
- — Добавяне
Дали все пак, пиесите на Шекспир не са писани от някой „човек на Шекспир“?
Например от Кристофър Марлоу? Виден драматург, известен и като хомосексуалист. Мек и деликатен човек, както повечето истински хомосексуалисти. Творчеството на Шекспир някак „ухае“ и на Марлоу. Двамата са лични приятели. От обкръжението подхихикват: „А може би и нещо повече от приятели…“ Около името на Марлоу има завързана интрига, но проследяването й би ни отместило от релсите на основната тема за Шекспир.
Или може би, това е чаровната монахиня Ан Уотли, с която вездесъщият коцкар Уили е имал отношения, докато е бил още седемнадесетгодишен? И за която, за кратко, май се и пооженва. Съавтори са и на две-три дечица. Някои признати от бащата, други — не. Но това са детайли от пейзажа. Същественото: Една монахиня няма шанс да пробие на пренаселения литературен пазар. А ако отвътре й идва да каже нещо на света, защо да не го направи чрез името на мъжа, който й е взел акъла още на младини? Жените са склонни да попадат в доброволно робство на обожествяван мъж.
Истина е, че в шекспировото творчество има някакъв поляритет. Грубоватите изрази често се съчетават с някаква, почти женска деликатност. Шекспир „ухае“ и на Уотли.
Има аргументирани теории, според които, шекспировите пиеси са писани от: Даниел Дефо — основоположникът на модерния роман. Едва ли? — Дефо съумява да си изгради творческо име. Защо да работи за чужда слава…; Едуард де Вер, 17 граф на Оксфорд. Допустимо: Ако де Вер има талант и иска роденото в главата му да види бял свят…
Според други, пиесите могат да са писани от сътрапезниците от последната вечер — драматурзите Майкъл Драйтън и Бен Джонсън.
Явно, Шекспир е добър стратег. Не може да му се отрече. Може да е умрял от препиване, ама го е направил с когото трябва. Умрял е в почетната компания на приятели драматурзи, а не на касапи…
В еклектичното, според някои, творчество на Шекспир, се долавят безброй литературни „ухания“.