Владимир Колев
Алхимия на една монета (1)

Психовъведение

… Момичето е с огромни, пъстри, кръгли очи. Облечено е в натруфени, но добре стоящи му дрехи. Около нежната шия висят полупрозрачни, вероятно скъпи накити. Очите са все още с детско изражение, но фигурата подсеща, че в това тяло вече се е събудила жената. Зад него, като фон е поставен килим в убити, червеникави цветове. Уж гледа към мен, но погледът е самовглъбен. Така гледа момичето, което все още няма своя мъж, но всяка свободна минута мислено си го рисува. Дорисува. Прерисува. Добавя съществени детайли. Когато мъжът се появи в съзнанието като неосъзната необходимост, започва рисуването.

Момичето е наистина хубаво. Добре би било да рисува мен.

… И тя е в натруфена рокля. На няколко етажа. Чорапите са сини, пристегнати с фльонги на кафеникави лентички. Роклята е достатъчно повдигната, за да се видят бедрата на белите крачета. Наклонила е глава и е подала ръчичка. Срещу нея е прилегнал кавалер в зеленикав фрак, изпод който са бухнали дантелите на бяла риза жабо. Н-да, панталонът също е зеленикав, но разкопчан. Тук вече интригата е налице. А на лицето на дамата е избила предателска червенина. Младата дама има глуповато изражение, но краката й са хубави. Добре би било аз да съм на мястото на кавалера.

… Градината е разграфена на лехи. Във всяка леха има посети някакви растения. Вероятно полезни… В дъното се виждат контурите на белезникава къща. По цвета на къщата би трябвало да се приеме, че отгоре грее слънце. И небето е разграфено по същия странен начин, а точно слънцето липсва. В долния край на градината пасе магаре. Кафяво магаре с жълтеникав корем.

… Би било хубаво да съм в епицентъра на въображението на момичето пред килима. Още по-добре би било да съм прилегнал срещу поразопакованата млада дама. Но, най-вероятно съм в долния край на градината. Не е ласкателно, но най-вероятно, аз съм магарето…

В трамвая се напрягам да си спомня от кого бяха просънуваните картини. Първата беше нещо от Врубел^[1], не мога да си спомня името й, но килимът беше персийски. Втората е лесна — Хогарт^[2], а заглавието беше много логично — „Съблазняване“. А може би „Прелъстяване“? Третата? Третата?! Нещо испанско е, но не е достатъчно шантаво, за да е Пикасо^[3]. Точно така — Хоан Миро^[4]. Картината трябва да се нарича „Магаре в градина“, или „Градина с магаре“. Магарето е съществен детайл от пейзажа и трябва да фигурира в заглавието.

… Не е хубаво да си магаре. Дори ако си персонаж в картината на известен испански художник.