Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,3 (× 12 гласа)

Информация

Форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Владимир Колев

Заглавие: Алхимия на една монета

Издател: Еъргруп 2001

Година на издаване: 2006

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7023

История

  1. — Добавяне

16. Божият бастун

Когато се прибирам, сестра ми чете нещо в хола. Книгата явно й е интересна, защото само подхвърля:

— До телефона съм ти оставила някакъв номер да се обадиш.

Ще се обадя, защо да не се обадя. Вечерта се очертава порядъчно скучна. Я! Раев… За какво ли съм дотрябвал на Негово Инспекторско Превъзходителство? И как е намерил телефона ми? Тази работа без Зоя просто няма как да стане. Дали не е почнала да излиза от мизантропичната криза?

След сигнала чувам мелодичен женски глас.

— Ало. Слушам Ви.

— Добър вечер. Търся господин Раев.

— В тази държава господа са само посланиците на западните държави. Тук живее другаря Раев — откровено ми се подиграва женския глас. — Той върши ли Ви работа?

— Може и да свърши? На листчето, което ми е оставено са записани телефон и име. Пред името няма нито господин, нито другар — връщам топката в нейното поле.

— Ало — чувам познатия глас. — Как си?

— Само за да се информирате за субективния ми статус ли оставихте телефона си?

— Чух, че си голяма драка и явно е вярно… Обаждам ти се за нещо, което може да те заинтригува. Ще попиташ ли за какво става въпрос?

— Не съм голяма драка, а малко бодливо храстче. И се държа глуповато, като розата на Малкия принц. Та, храстчето умира за интрига и веднага пита…

— Но преди това, аз ще те попитам. Силянович съобщи ли ви за някакъв конкурс?

— Освен ако не съм го проспал, май не е казвала нищо? За какво става въпрос?

— Конкурсната тема е „Още нещо за Шекспир…“ Организира се от учебното министерство и някакъв институт към английското посолство. Подзаглавието си го измисля авторът. Ще се оценява основно импровизацията, а не натрупването на факти. Има и някакви награди… Имаше ли смисъл да те търся?

— Да! Като виден световен шекспиролог, мисля, че имам какво да кажа на човечеството…

— Информацията ми за теб май не е била пълна?… Освен драка, май си и фукльо… — засмива се гласът от другата страна.

— Бихте могли да се изразите по-внимателно. Например „с фрапантно позитивно несбалансирано самочувствие“. Фукльо звучи направо пейзански… Къде трябва да предам написаното?

От другата страна следва лека пауза. А след нея, внимателно обяснение:

— Ще го предадеш на Силянович. Бъди здрав! — И затваря телефона.

Преди да включа за Шекспир, да помисля по комуникационната тема. Силянович не е съобщила на всички, за да не попадне информацията в моите уши. От друга страна, има слабост към Боби. Дали не го е спряла случайно в коридора и да му е подхвърлила каквото трябва?

— Здрасти Боби! Любимата Силянович да те е светвала нещо. За някакъв конкурс?

— Беше забравила да го съобщи в часа. Затова ме спря в коридора и ми каза. Нещо беше за Шекспир… Защо питаш?

— Защото, старата крава случайно съобщи на теб и още по-случайно, пропусна мен. А ти бе, егоист, мълчиш си, а?

— Не, канех се да ти кажа, но нещо се заплеснах. Утре щях да ти го кажа. Без конкуренция не е интересно. — Гласът му звучи искрено. Боби не е дребна душица.

Мислим нататък. Пиша, давам го на любимата Силянович, тя случайно го загубва… Не, няма да го направи. Особено, след като споделя с нея откъде съм получил информацията.

Ще сляза до парка да подишам чист въздух. Трябва да намеря отправната точка. После сядам. Ще трябва да бъде малко шантаво. Откъде да тръгна? — Например че най-маститият драматург, безжалостен хирург на плесенясалата човешка душа, е просто син на касапин. Или някакъв търговец на кожи. Занаятът му имаше нещо общо с животните, изразяващи се със звукосъчетанието „Му-у-у…“.

Всъщност, може и да икономисам слизането до парка.