Владимир Колев
Алхимия на една монета (19)

Кой всъщност е Шекспир?

Ако искаме да демонстрираме пренебрежение, можем да кажем: Ами, син на касапин. Наследил занаята на баща си, макар да не го практикувал цял живот. Занимавал се и с още нещо. Бил актьор или нещо подобно… Напивал се често. След поредната запивка „като касапин в петък вечер“, взел, че умрял от препиване… На връх рождения си ден. По случайност или не, в един ден с друг известен литератор — Сервантес. Така се класира на авантаджийска позиция: като споменем за безспорния литературен корифей Мигел, се сещаме и за Уили.

Казаното по-горе е безспорна истина.

Някои автори намекват за суицидна настройка на Шекспир. Бил му вече поомръзнал живота. И даже очаквал смъртта с нетърпение. Но, това може да бъде разглеждано само като гарнитура, пикантерия към основния сюжет.

Съществува и втори вариант. Уважителен. Драматург, който няма как да не класираш на първо място, въпреки разнообразната конкуренция на театралния пазар. С колоритен, авангарден за всички времена стил, ювелирно размесван с остри, пиперливи думички. Тези думички пък го приближават до говоримия език. Умеещ да предизвиква както усмивка, така и сгърчване на кожата на гърба от ужас. Философ и академик.

И това е безспорна истина.

Има и трети вариант. Без превъзнасяния и премълчавания. Бащата на Шекспир има отношение към кожите, но е по-скоро търговец, а не касапин. Във всеки случай, заработва нелоши пари от клане. Синът е с настройката, че не трябва да остане при сигурните пари, които този занаят дава.

Често е ставал свидетел на среща на мучащите със смъртта. От една страна, какво толкова, говеда някакви… От друга — смъртта може да е безинтересна за наблюдателите, принадлежащи само към една категория. Безразличните. А Шекспир е човек, любопитен към живота. Към всички прояви на живота — от безличния телешки, до впечатляващия човешки.

Но, през всичките си земни дни, умело прикрива това свое любопитство. Цял живот вместо с автентичния Шекспир, хората край него общуват с някакъв друг, публичен образ. Действащ със защитни функции. За да опази безкрайно ранимия оригинал.

Талантливите хора са лесно раними. Ранимостта е цената, която се плаща, за да съхраниш таланта си.

Вдига се, отива в Лондон и го „превзема“. Като други амбициозни писатели преди и след него — с талант. Създава собствен театър. В този театър, той е Бог и Цар. С великолепна усетливост към реакцията на публиката. Влиза в образа, като в собствена кожа. Притежава, развит във висша степен талант да води зрителя за носа. И то така, че зрителят да мисли и казва: „Искам още!“. Остроумен и приятно злоуст. Женкар от класа. Пич! Умее да влиза не само в кожата на всеки персонаж. Умее да влиза и под кожата на важните персони, от които зависи развитието на кариерата му. И процъфтяването на театъра, който ръководи. Да си приятел на Шекспир е чест и за интелигентните простосмъртни, и за родените със синя кръв. Самата кралица Елизабет с индекс І се прекланя пред таланта му, макар да приема пиесите му, стоейки на тръни.

Специално за женската аудитория. Активен мъж, определено хетеросексуален. Намеците в книги и филми, че се е заглеждал и по хубави мъже, просто не са истина. Приятно ексцентричен, забавен. Да му бъдеш любовница, макар и за месец, е нещо, което се помни до живот. Мъж с добро сърце. Явно, оставил доживотни спомени на доста свои съвременнички. Красиви съвременнички.

Няма да анализирам сюжети от негови пиеси. Няма да разказвам интересни истории, свързани с тяхното представяне. За това е писано доста.