Владимир Колев
Алхимия на една монета (20)

Нека поговорим за второто раждане на Шекспир!

Шекспир умира през 1616 г. Смъртта му е отразена в съответните тефтери — англичаните винаги са били педантични архивари.

Пиесите му продължават да се играят. Спорадично. Като правило, те не са в състояние да засенчват модерните пиеси на модерните автори след него. Просто ги има в общия каталог.

Знае се, че големите неща започват от дребни начинания. През 1770 г. се пенсионира един свещеник, Джеймс Уилмат. По време на примерната си служба, той се подвизава в името Божие в Burton on the H. E. A. T, на няколко километра от Strateford. Страдфорд пък се свързва с Шекспир. Та, преподобният Уилмат е човек умен, учен, с култура на високо ниво. Има си и слабост към две имена на хора, които безкрайно уважава: Уилям Шекспир и Франсис Бейкън.

Освободен от ангажиментите на професията, преподобният Уилмат започва да рови из архивите на околията, в която живее. И колкото повече рови, толкова по̀ не намира това, което търси. Каквато и да е материална следа от живота на почти боготворения Шекспир. В скоби ще вмъкна: както се приема от някои, че Омир е не конкретен автор, а събирателен образ, така може да се приеме, че и Шекспир е някаква фикция. Преподобният Уилмат добросъвестно анализира литературното наследство на Шекспир и започва да си задава някои логични въпроси. Как така, касапският син, лишен от системно образование, демонстрира в писанията си култура на високо ниво, която практически може да бъде придобита само в реномиран университет? Дали, зад името Шекспир не се крие някой учен човек, който, по различни съображения, просто не иска да се афишира със собственото име? Дали, този човек — прости Господи еретичната мисъл! — не е самият Франсис Бейкън? Преподобният Уилмат и без това дели любовта и преклонението си точно между тези две имена.

Отец Уилмат е толкова шокиран от логиката на собствените си разсъждения, че дава на късо. И тридесетина години си мълчи. Но, малко преди душата му да се пресели на небето, си отваря устата. За да продължим нататък, нека споменем: