Малкълм Роуз
Убийства по списък (6)

Шеста глава

ОТ време на време редица въздушни турбини, осигуряващи захранване за автоматичните таксита, прорязваха хълмистия пейзаж. Високо над автомобилната писта перките им бръмчаха под напора на бурния вятър. Люк наблюдаваше голите скалисти склонове и фермите, докато Малк редеше слова лишени от всякаква емоционалност край него, изреждайки цялата налична информация от файловете на Властите за всяка една личност с име Емили Уондър. Имаше две бебета и три деца по-малки от седем години. Трийсет бяха в училищна възраст. Останалите бяха възрастни и живееха пръснати из цялата страна. Люк предусещаше, че няма да имат удобна за разследване база. Предположи, че ще пътува доста — точно като оперна звезда, която обикаля на турне от едно място на друго.

Когато Малк приключи, Люк каза:

— Искам да говоря с три от тях. Съдебният учен от Милтън Кейнс, момичето от Година Десета, което учи криминология в Единбург и инструкторката по информационни технологии от Бристол.

— Регистрирам.

— Властите имат ли регистър на всички, които използват таксита? — Запита Люк. — Дали мога да открия кой е бил в Уобърн, Дънди и Йорк по време на смъртните случаи?

— Не. Тази база данни би била прекалено обемна за поддръжка. Освен това Властите го считат за нарушение на личната свобода.

— Жалко. И все пак кой би могъл да каже дали шишенцето, което е повалило ЕУ-3 — ако наистина то е причината — се е озовало в онзи шкаф преди дни, седмици или месеци.

Люк беше свалил непромокаемото яке и пухенката си, но въпреки това му беше топло. Таксито се спусна скоростно по Тайн Бридж и се устреми към покрайнините на Нюкасъл с живописните му пейзажи и известното спортно училище. Люк добави:

— Мога да изискам проследяване на конкретен човек, ако би помогнало на случая.

— Потвърдено. Но аз трябва да одобря молбата ти. Имам критерии, изискващи солидни доказателства срещу хората, преди да бъде приложено проследяване към идентификационната им карта.

— Мога ли да наблюдавам Барбара Бакли или Алфи Доусън, санитарят?

— Не и преди да имаш достатъчно доказателства срещу тях.

— Поне не е проблем да разбера къде е певицата Емили Уондър. Само трябва да проверя датите на турнето й. Наскоро да е правила спектакъл в Йорк?

— Да, преди две седмици.

— Ами в Дънди?

— През юли миналата година е била на турне между Глазгоу, Абърдийн, Единбург и Дънди.

— Хм. Искам Властите да пратят агенти да се уверят, че всяка една Емили Уондър е жива и в безопасност. Интересно ми е дали има и друга, която се е оплакала, че е била нападната.

— Предавам молбата.

— Не съм убеден обаче, че Властите ще дадат на всяка отделен пазач.

— Искаш ли да кандидатстваш за четиридесет и четири бодигарда?

— Може би да — пое си дълбоко въздух, — но мисля, че знам отговора.

Преминаха покрай долчинка покрита със сняг. На места се бяха образували дълбоки преспи, но Властите поддържаха коридора за таксита почистен. На пистите на отсрещния склон се провеждаха уроци по ски и един фермер бавно се тътреше след една отклонила се от пътя овца.

Люк измъмри под носа си: „Какъв човек би убивал по списък?“. Сви рамене.

— Ще го нарека Кю. Като буквата Q, която може да се използва като кратък вариант на K-E-W, Kills Emily Wanders. А може пък Кю да е самата Емили Уондър. Може да е толкова обсебена от славата си и това, че е уникална, че да иска да няма друга като нея, дори със същото име. Макар и тя съвсем да не ми изглежда смахната.

— Не откривам някакви тежки рани или разрези по тялото й.

— Не, не. Това значи луда, шантава — изхили се Люк. — А може просто да го прикрива умело. Не знам. По-вероятно е Кю да е похитител или маниакален фен — някой като Барбара Бакли. Тя не спомена ли, че Емили е уникална?

— Тя каза: „Вие сте уникална. Неповторим глас. Брилянтен! Благодаря ви много!“.

— Е, няма да направи любимата й пойна птичка уникална, ако убие всички други Емили Уондър на света. Някой откачен тип като нея може да реши да изтреби всички с нейното име.

— Хипотеза.

— Не разполагам с нищо друго в момента — призна Люк. — Предполагам, че има музикални критици или журналисти, които имат своите странни мотиви. А убийствата може да са заради някоя от другите четиридесет и три жени и да няма нищо общо с певицата. Може някоя друга да иска да бъде уникална. Или иска да бъде забелязана и да стане звезда като Емили Уондър. Убийството ти носи слава, в известен смисъл. Пускат те по телеекрана повече, отколкото оперната суперзвезда. Ако това е вярно, на прицел е Емили, суперзвездата. Кю обаче е много коварен. Много хитро от негова страна да не ми остави никакво оръжие, което да изследвам. Явно е запознат с криминологията. Ето защо искам да разпитам тези три Емили Уондър — направи пауза и после добави — и се надявам ЕУ-1 да разкрие нещо повече по случая.

Пътят беше осеян с дълги, внушителни мостове: Нюкасъл, Единбург и накрая над главното пристанище на Дънди. Когато падна мрак, на отсрещния край на речното устие закипя живот. Таксито на Люк прелетя през моста Тай, дълъг три километра, спускащ се право към центъра на Дънди. Железните парапети от двете страни, които приличаха на решетки на затворническа килия, разкъсваха пейзажа на падащ мрак над града.

Докато таксито взимаше рязък десен завой по пешеходната алея Ривърсайд, за да спести време, Малк каза: „Имам решение от Властите за четиридесет и четирите бодигарда. Смятат го за непрактично.“

— Каква изненада.

— Нелогично — отвърна Малк. — Ти очакваше да ти бъде отказано.

— Казва се сарказъм, Малк. Провери си данните. Както и да е, пристигнахме.

Електрическата машина спря на ярко осветената стоянка за таксита и вратите се плъзнаха назад автоматично. Дънди ги посрещна с леденостуден полъх на вятъра.

Тялото на ЕУ-1 отдавна вече беше кремирано и затова Люк и Малк не можеха да го инспектират. Но затова пък Люк прегледа заключенията на патолога, който е провел аутопсията и започна да го разпитва дали има възможност да е била отровена.

Патологът изглежда се засегна, че мнението му бе подложено на съмнение от криминален следовател, който беше трийсет години по-млад от него.

— Токсичността е отрицателна.

Люк се обърна към Малк:

— Има ли токсини, които са смъртоносни дори и в количества по-малки от тези, които могат да бъдат засечени при тестовете?

— Потвърдено.

— Например?

— Най-отровните субстанции се правят от естествени съставки — обясни мобилната апаратура. — Рицинът е смъртоносен дори и в количества под засичаните при тестовете. Една хилядна от грама е достатъчна да убие човек. Добива се от семената на рицина, Ricinus communis. Тетродотоксинът, отрова, която се разпространява от някои видове жаби, тритони и морски същества като рибата балон, е едно от най-токсичните вещества в света. Десет хиляди пъти по-смъртоносен е за хората от цианида.

Люк го прекъсна. „Окей. Схванах идеята.“ Обърна се към патолога и го запита:

— Въпросът е, ако е била отровена с нещо, което е нямало как да засечете с техниката, дали има данни как може да е проникнала тази отрова в тялото й?

— Имаше микроскопични пробождания на лявата ръка, но те бяха от бодлите на кактус. Бях много внимателен. Изследвах ги. Тя се е убола от бодлите на крушовиден кактус, чийто плодове се ядат, това е всичко.

— Има ли начин отровата да е била по тези бодли?

Патологът сви рамене. „Няма как да разберем. Възпалението изглеждаше нормално за едно такова убождане.“

— Други убождания имаше ли?

Той поклати глава.

— Колко внимателно погледнахте?

— Много. Винаги, когато причината за смъртта е неизяснена гледам внимателно.

— Кажете ми за съдържанието на стомаха й. Според доклада последно е яла риба.

— Да. Риба и салата.

— Какъв вид риба? — запита Люк.

— Нямам представа, но не е била отровна. Най-вероятно е била сьомга.

— А дали не е била риба-балон и да не сте засякъл малкото количество отрова?

Патологът се изсмя енергично. „Та кой яде риба-балон?“.

Малк се намеси: „Това е деликатес в Япония, наречен фугу и има средно по сто смъртни случая на година от него.“

Отхвърляйки идеята, патологът измърмори:

— Тук не е Япония. Не съм чувал да се предлага някъде в Дънди.

Отвън пред болницата Люк пое дълбоко дъх от леденостудения въздух.

— Време е да посетим специалист — каза и сърцето му трепна. Имаше лошо предчувствие.