Малкълм Роуз
Убийства по списък (22)

Двадесет и втора глава

— Ако не можете да обясните какво прави на дъното на гардероба ви тази контактна леща, доста сте загазил — обясни Люк на инструктора.

Изгубил ума и дума, Клинт Гарет клатеше безпомощно глава.

— Носите ли контактни лещи?

— Не.

— Втората жертва носеше, но една от нейните се загуби. И ето че сега я намираме във вашия апартамент. — Люк се поколеба, преди да зададе следващия въпрос: — Как ще обясните това?

— Аз… не знам. Не мога.

Люк го погледна косо:

— Ако бяхте на мое място, какво щяхте да си помислите?

Гарет отново стоеше безмълвен. Унило поклати глава.

— Ясно. Ще прекратя този разпит, докато мобилният ми приключи с анализа. Ще ми е нужен тук, за да записва както звук, така й картина.

Малк се натъкна на втора находка и я добави към делото срещу господин Гарет. Няколко бетонни камъчета се бяха забили в гумената подметка на една от обувките.

— Бетонът се произвежда от цимент и ситна баластра — обикновено чакъл или пясък — разясни той. — За направата му в Единбург се използва почти изцяло крайбрежен пясък. Зрънцата имат еднакви размери, тъй като вълните ги раздробяват на пясък еднакво. По тях обикновено се виждат микроскопични триъгълни белези, причинени от вълните, които със силата си забиват в повърхността им други остри частици. Няколко проби от подметките на господин Гарет нямат такива белези и се състоят от смес от зрънца с много различни размери. Те не са характерни за Единбург. Съвпадат с дребната баластра, която се добива в Северен Гринуич. Химичният анализ ще определи скалата първоизточник и ще потвърди или отхвърли съответствието.

Люк се наведе и изхлузи единия си ботуш.

— Онзи ден вървях доста по такива камъни. Имам ли и по моите подметки?

— Потвърдено.

— Моля те, сравни и съпостави, Малк.

Карайки господин Гарет да се поизпоти още малко, Люк седеше мълчаливо. Сигурно е тръпнел от удоволствие. Трябва да е ликувал вътрешно. Всички парчета от пъзела се подреждаха на мястото си. Точно като в училище, когато решеше някое училищно упражнение. И тъкмо това го притесняваше. Един вид всичко изглеждаше твърде прилежно. В истинския свят нещата са доста по-разхвърляни, в сравнение с един училищен проект.

Клинт Гарет не смееше да вдигне глава. Смутен, той беше заровил лицето между двете си ръце и шепнеше:

— Не го вярвам. Това не може да ми се случва. — Тъмни петна пот бяха започнали да се появяват по ризата му.

Като го наблюдаваше през цялото време Люк извади снимка на изчезналото момиче и попита:

— Познавате ли я?

Инструкторът потърси сходство и отговори: „Не.“

Малк се върна във всекидневната и произнесе присъдата си:

— Съотношението на минералите циркон и ставролит е еднакво. Ситната баластра по обувките на инструктор Гарет и криминалния следовател Хардинг е една и съща.

Люк погледна пронизително към Клинт:

— Това означава, че наскоро обувките ви са били в Северен Гринуич.

— Не мога… Това не може да се случва.

Обръщайки се към мобилния си, Люк каза:

— По обувките имаше ли някакви пръстови отпечатъци?

— Потвърдено. Само един частичен пръстов отпечатък не принадлежи на господин Гарет. Той не е в базата ми данни — след това добави — Има достатъчно доказателства, за да обвиним инструктор Клинт Гарет в убийството на Емили Уондър в Уобърн и в отвличането на друга Емили Уондър в Лондон.

Вцепенен, инструкторът стоеше зяпнал с отворена уста пред робота.

Люк не реагира веднага. Той подсмръкна и замисли следващия си ход. После поклати глава и каза: „Не.“

— Властите те задължават да арестуваш и държиш под отговорност този заподозрян.

Инструктор Гарет сигурно вече е бил на ръба на стола си от напрежение все едно се намира на турнир по тенис. Ту гледаше измъчено към Малк, тук поглеждаше към Люк и след това пак към Малк. Изглежда искаше Люк да спечели двубоя.

— Хм. Аз обаче вече реших. — Обръщайки се към Гарет Люк заяви: — Дайте ми идентификационната си карта. Ще поискам секретарката на училището да понижи статуса й, така че да не може да се ползва навън. Това е. Засега няма да ви арестувам или да поставям някакви обвинения срещу вас, но ще ви бъде наложено ограничение да напускате комплекса.

— Аз… Благодаря ви.

Люк подаде ръката си напред, за да вземе картата на инструктора. Преди да излезе от апартамента попита:

— Между другото, има ли някой в училището, който иска да се отърве от вас?

Клинт зяпна Люк за миг, преди озадачението да се изпари от лицето му.

— Имате предвид дали някой иска да ме натопи? Да, това е! — изкрещя, хващайки се за сламката. — Прав сте. Едно ще ви кажа. Доста спорове водих с Ърл Димок през годините. Той е приятел на Тина Стоун. Е, приятел е малко пресилено. Понякога се разбират, друг път са се хванали за гушите. Спомняте ли си, че говорихте с него за ледените висулки?

Люк потвърди.

— Ще го посетя.

Ако машината можеше да се ядосва, в този момент Малк щеше да е бесен.

— Можеше да обвиниш Клинт Гарет в убийство и отвличане.

— Знам, но… — заклати глава Люк. — Задействай електроните си по този въпрос. Изглежда прекалено лесно. Има четири шала. Ако е планирал да убие ЕУ-4 наистина ли щеше тъкмо онзи, който да ни насочи към Единбургското училище? А тази контактна леща на дъното на гардероба сякаш е изпаднала от някое от палтата му. Много удобно. Надушвам нещо гнило.

— Грешиш. Във въздуха няма индикация за такива съставки.

Люк обаче не спря да обяснява.

— Макар и всичко да сочи към него пак не съм сигурен. Би ли ме извикал да ми разкаже за есето на Тина Стоун за ледената висулка, ако той самият го е използвал като оръжие? Мисля, че беше истински шокиран. И по физиономията му успях да разбера, че наистина не разпозна ЕУ-4 на снимката. — По пътя към офиса на секретарката двама ученика минаха покрай тях и Люк спря да говори, докато отминаха. — Зелената нишка може да е била умишлено поставена, но дори и да не е, тук всички са облечени в зелено като двамата, които току-що ни отминаха.

— Някои от тези облекла са памучни — отвърна Малк. — Цветът е същият, но инфрачервеният маркер на материала е напълно различен.

— Гарет няма къде да ходи. Ако е виновен, ще го арестувам. Но в момента искам да се срещна с Ърл Димок. Мисля, че той ще попадне в категорията големите мъже през погледа на едно седемгодишно.

 

 

Люк изкара Ърл от един урок по политика и го заведе в една празна обща стая.

Удряйки леко по стола с крак Ърл рече:

— Здрасти. Докъде стигна с мита Леденостудено, ако правилно си спомням името?

Удивен от спокойствието му, Люк отвърна:

— Да. Направо му закова заглавието. Да не си го писал ти, а?

Ученикът се изсмя.

— Виж ми оценките по английски, човече. Направо са отрицателни.

— Това не е вярно — намеси се Малк.

Ърл се изсмя още по-силно:

— Ти ми знаеш оценките! Е, писането не ми е кръвта. Оценки различни от среден 3 са ми съвършено непознати по английски.

Люк хареса това момче, но се опита да не се повлияе от впечатленията. В крайна сметка е възможно Ърл да е пресметлив сериен убиец.

— Малк, провери отсъствията на Ърл за събота, 16 юли и събота, 24 декември.

Ърл повдигна едната си вежда, но остана толкова спокоен, все една няма ни една грижа.

След няколко секунди Малк отговори:

— Ърл не е бил на училище през тези дни.

— Какво става?

— Просто кажи къде си бил? — подкани го Люк.

— Не знам дали ще ми повярваш, но посещавам семейството си.

— Твоето семейство? Искаш да кажеш родителите ти? Поддържате връзка?

— Майка ми и баща ми се интересуват как се справям в училище.

— Интересуваш ли се от родословното си дърво? — попита Люк. — Занимаваш ли се с такива неща?

— Не. Не е каквото си мислите. Просто се разбирам добре с тях. Все пак са ми родители.

— Къде живеят те?

— Тук в Единбург.

— Ако се свържеш с тях, ще потвърдят ли посещенията ти?

— Не виждам защо да отричат — ухили се Ърл насреща. — Обичайно е, знам, но не е незаконно.

— Не, не е… даже мисля, че е готино.

Тогава Малк се намеси:

— Предвид тези обстоятелства показанията на родителите ще са ненадеждни и недопустими.

— Да, но… Ърл, все пак дай ми адреса им, поне може да говорим с тях по телеекрана.

Ърл нямаше нищо против да даде електронния им адрес за целите на Малк. После попита невинно:

— Какво се предполага, че съм сторил? Знам, че се интересувате от Тина и нейната история с убийството с ледена висулка. Това е всичко. Носи се слух, че работите по случай, свързан с Емили Уондър.

— Вярно е.

— Това няма нищо общо с мен! Знаете ли, че имаме една Емили Уондър, която е година 10?

— Да. Знам всичко за нея.

— Тя изглежда странно. По висока е даже от теб.

Люк беше готов да отвърне, но се сдържа. Една тръпка се спусна от тила му надолу по гръбнака.

— Мерси, Ърл. Това е всичко. Много ни помогна. Отново. Трябва да продължавам нататък.

Явно изненадан от внезапната промяна, Ърл каза:

— О, окей. Може ли да си ходя?

— Разбира се.