Малкълм Роуз
Убийства по списък (21)

Двадесет и първа глава

Люк откри дълъг, дървен кол, забит в стената на крайбрежния навес за лодки. В единия край имаше прикрепена метална кука и очевидно преди време е бил използван да захваща и придърпва лодките на сушата. Хвана го здраво с двете ръце и го понесе по пешеходната алея към мястото, където се беше закачила раницата. Наведе се през парапета и протегна куката напред. Малк беше проверил дали Емили Уондър не е някъде във водата, за да имат възможността да издърпат раницата от Темза, без да нарушат евентуално сцена на местопрестъпление.

На третия опит успя да закачи на куката една от презрамките, но като опита да я издърпа с пръта раницата дори не помръдна.

— Сигурно другата презрамка се е закачила на нещо — промърмори в повторен безуспешен опит да я изтегли. Като се увери, че презрамката все още се държи на куката, тръгна да се движи покрай парапета, за да намери друг ъгъл, от който да я дръпне, както правят рибарите като оплетат влакното на въдицата си. Този път като дръпна силно пръта, раницата хвръкна нагоре.

— Хванах я!

Внимателно постави улова си на бетонния пристан, без да го пипа, все едно беше голяма риба. Вълнението му скоро обаче се изпари и бе изместено от отегчена въздишка.

— Дотук с надеждата, че може да открием проби от кожата или косата на Кю. Или пък пръстов отпечатък. Водата е отмила напълно всичко. Сигурно затова я е хвърлил в Темза. Е, добре. Да започваме.

Докато сложи гумените се ръкавици около раницата вече се беше образувала локва вода, а Малк беше сканирал откритите й повърхности.

— Откри ли нещо? — попита Люк.

— Да. Зара̀зи от водата.

— Страхотно. — Обърна я, за да може Малк да прегледа и задната страна.

— Открих къса зелена нишка — съобщи след няколко секунди мобилният — защипана на лявата закопчалка.

— Зелена — повтори — като шала на мъжа. — Усети как кожата на гърба му настръхва. — Може да е стоял тук и да е засилил раницата, за да я запрати във водата. В този момент е възможно да се е допряла до шала. — Люк опита да повтори движението и се усмихна. — Да, възможно е. Една нишка не е много, но е повече от нищо. Много повече. А зеленият цвят ни е много познат от Единбургското училище. Хайде. Да се връщаме в хотела. Искам да направиш и химичен анализ и да я отворим и да видим какво има вътре.

 

 

Преди патрулката да обърне рязко и да се отправи обратно към Уестминстър, Люк се загледа надолу по течението. И отново се почувства зле. Питаше се дали Емили не е някъде там. Ако се беше удавила и тялото й не се беше закачило някъде като раницата, вече най-вероятно е стигнало до открито море. Ако това наистина се бе случило, можеше да минат месеци преди приливът да изхвърли трупа й на някой бряг. А можеше и никога да не го открият.

Обаче можеше и да е жива. Люк изпитваше огромна симпатия към нея. Винаги съчувстваше на обичливите, малки калпазани. Страшно много желаеше да я върне към предишния й живот, ако му се отдадеше тая възможност. А и тя щеше да му е от полза. Щеше да идентифицира човека, който я бе отвлякъл.

Съдържанието на раницата на Емили не подсказа на Люк нищо за Кю — ако действително Кю я бе отвлякъл — но затова пък разкри доста неща, свързани с безрадостния й, сив живот. Вътре имаше две подгизнали одеяла, резервен чифт дрехи и плюшена играчка. Под пухкавото котенце имаше нещо като каша, което някога е било хляб. Явно в това се изчерпваше цялото й имущество.

Люк не бе очаквал да открие доказателства за Кю вътре в раницата, но въпреки това жално поклати глава. Печалното количество вещи, с които Емили бе живяла, го трогнаха дълбоко.

— Тук нищо — обяви, обръщайки се към Малк в духа на разследването. — Ти откри ли нещо?

— Разясни запитването си.

— Анализира ли зелената нишка?

— Потвърдено.

— И какъв е резултатът?

— Инфрачервеният спектър показва типичната структура на синтетична акрилна тъкан. По-точно казано акрилан, използван често като заместител на естествената вълна.

— Трябва да отида до Единбургското училище и да направя сравнение с техните зелени тъкани.

— Това действие би било добре обосновано и полезно. С цел подпомагане на бъдещи сравнения записах също и видимия спектър на зеленото багрилно вещество, обаче това може да е засегнато от досега с водата.

— Има нещо друго. Какво става, ако запалиш акрилана?

— В повечето случаи въглероден диоксид, вода и водород цианид.

— Цианид — повтори Люк. — Така си и мислех.

 

 

Криминалист Хардинг заспа насред скромно южно градче и се събуди на луксозната магистрала Принсес. Както винаги Малк бе останал нащрек през цялото време, но бе използвал удобството да зареди батериите си по пътя от една вятърна централа, преди да се отправят на север. Люк излезе от таксито, изправи се, изпъна се и оцени хладната сутрин в центъра на Единбург. Сякаш се беше събудил в съвсем друг свят, така различен от Лондон. Домовете, офисите и магазините на главния път бяха спретнати и стилни. И по покривите им имаше по-дебел пласт сняг, отколкото на юг.

— Ще повървя пеш до училището — съобщи Люк. — Малко свеж въздух и раздвижване ще ми се отразят добре. — Пое си дълбоко въздух и добави — Ще отида на някое място, където предлагат за закуска нар и с малко повече късмет и горещ душ. После ще изненадам Клинт Гарет, преди да планира уикенда си. — Люк се почувства добре. Въпреки незадоволителното количество налични доказателства беше убеден, че дори и една-единствена нишка ще го упъти във вярната посока. Трябваше само да намери съвпадение.

Хвана инструктора по криминалистика тъкмо до вратата на училищния му кабинет:

— Добро утро — каза Люк приветливо.

— О… здравейте. Не очаквах… По-добре влезте. С какво мога да съм ви полезен? Тъй като нямам много време.

— Тогава директно по въпроса. Имате ли зелен шал?

— Разбира се. Училищният шал.

— Бихте ли ми го показали? Трябва да взема няколко нишки от него.

— Какво? — възкликна той.

— Искам да тествам нишките му.

Клинт изглеждаше вбесен:

— Не мога да те спра, но мисля, че правиш ужасна грешка. Освен това тук всички имат еднакви шалове и в случай че не си забелязал, всички ученици са със зелени униформи.

— Моля, донесете ми го.

Господин Гарет отиде до спалнята и Люк дочу как се отваря и затваря някакъв шкаф. Инструкторът се върна с шалче, увито около ръката му.

Люк постави чиста полиетиленова торбичка на масата, после прокара по шала една лепенка, за да полепнат по нея няколко нишки. Постави лепенката на гладката повърхност и помоли Малк да извърши микроскопско изследване и инфрачервена и видима спектроскопия, за да идентифицира нишката и да определи цвета й.

— Надявам се ще се съгласите, че действаме според правилата — каза на Клинт, — обаче не ме попитахте защо го правим. Странно. А може би знаете.

— Не е странно. Няма нужда да питам. Сигурно сте намерили зелена нишка на някое от местопрестъпленията. Но отсега ви казвам, че няма нищо общо с мен.

— Е, значи явно няма от какво да се притеснявате. Всеки момент Малк ще докаже, че сте невинен. — Люк очевидно се поколеба. — Какво обичайно правите през почивните дни?

— Махам се оттук. Ходя на разходки. Това бях планирал и сега… Да се катеря по планините. Това ми е хоби. Разсейва ме от делничните мисли, от седмичната работа.

— Сам ли ходите?

— Да.

— Значи няма кой да потвърди къде сте бил в съботите на 16-ти юли и на 24-ти декември?

— Не може да очаквате от мен да си спомням точно тези две дати, но да, няма кой да свидетелства къде съм бил.

Малк се намеси в разпита, за да извести:

— Шалът е направен от акрилан. Зеленото багрилно вещество и диаметърът на нишката са подобни на тази нишка, която открихме в Темза, като се има предвид влиянието, което водата е оказала върху нея.

— Интересно — каза Люк. — Нещата не стоят във ваша полза, господин Гарет. Ще се наложи да доведа екип, който да претърси апартамента ви. Всеки квадратен милиметър.

— Но… — запъна се Клинт.

— Да, ще стане голяма бъркотия. Ако Малк сканира наоколо сега, ще ви спестим доста подреждане. Вижте, искам само да видя зимните ви палта, панталоните и обувките. Аз няма да влизам в спалнята ви, за да не цапам, но може да отворите всичко и да извадите обувките си, за да може асистентът ми да направи някои тестове. Ако сте невинен както казвате… — сви рамене — не виждам причина да възразявате или да се опитвате да скриете нещо.

— Добре — отсече Гарет. Бузите му почервеняха, но вероятно не от притеснение, а по-скоро гняв. Измарширува обратно в спалнята и отвори гардероба си, за да може Малк да сканира палтата и панталоните му. После извади обувките си изпод един стол.

— Сложете ги на пода с подметките нагоре — обади се Люк откъм вратата — за да анализира Малк какво има по подметките. Точно така. Благодаря. Да го оставим сега да действа.

Във всекидневната Клинт се свлече в един стол.

— Някога ял ли сте фугу? — попита Люк.

Лицето на Клинт се сбръчка в недоумение.

— Какво общо има това с всичко останало?

— Ял ли сте?

— Всъщност да.

— Рисковано е.

— Не и в ръцете на опитен готвач — отрече Гарет, — който знае как да го приготви добре.

— Но все пак някои хора биват отравяни с ТТХ и умират.

— Аз още съм жив, нали? — измъмри Клинт.

— Тук наоколо може ли човек да хапне риба-балон?

— Да. Ако знаете подходящото място.

— Чух, че се интересувате от морската фауна.

Кимна предпазливо. На Люк внезапно му хрумна, че Клинт може би крие нещо.

— Да не би вие да знаете как се готви?

— Това е едно мое малко хоби. Да, знам как става.

Люк се усмихна вътрешно и смени темата:

— Колко шала имате?

Господин Гарет сви рамене:

— Четири, мисля.

— И всички ли са зелени?

— Не, само един.

— Какво наистина мислите за Емили Уондър — най-добрата ви ученичка по криминалистика?

— Добре ли е — скокна Гарет рязко — Тя да не е…

— Доколкото знам, е добре — отвърна Люк.

— Изключително много ми е мъчно за нея. Животът не е справедлив.

— Опитвате ли да компенсирате заради това?

— Не знам какво… — започна пак озадачен Клинт. Малк го прекъсна, влизайки в стаята и обяви:

— Все още не съм завършил анализа, но се натъкнах на находка от голямо значение.

— Каква е тя? — нетърпеливо запита Люк.

— На дъното на гардероба има контактна леща, която съвпада с тази на ЕУ-2.