Малкълм Роуз
Убийства по списък (13)

Тринадесета глава

Дневната на Барбара Бакли приличаше на пустиня. Цялото обзавеждане, осветлението и отоплението беше проектирано по-скоро за колекцията й от кактуси, отколкото за нейно удобство.

— Имам петдесет и четири вида — каза му. — По един за всяка година от живота ми. За всеки рожден ден моят партньор ми подарява по един нов.

До вратата на спалнята едно гигантско бодливо растение, по-високо от Люк, се простираше почти до тавана. Повечето бяха доста по-малки, но въпреки това имаха чудовищен вид. Едно от тях приличаше на купчина космати зелени брадавици. Един плосък крушовиден имаше два израстъка като заешки уши. Флуоресцентното осветление пък придаваше на бодлите на един друг червен оттенък.

— Ако доживеете до сто години, ще ви трябва по-голям апартамент.

Госпожа Бакли не отвърна. Наблюдаваше го хладнокръвно, нетърпеливо. Люк потръпна:

— Мислех, че кактусите обичат да са на топло и влажно.

— През лятото — да, но не и по това време. Сега е най-добре да са на сухо и студено.

Люк се запъти към единствения кактус, който познаваше, спомняйки си за миниатюрните белези от убождане на лявата ръка на ЕУ-1. В саксията Барбара беше поставила табелка Opuntia vulgaris.

— Това крушовиден кактус ли е?

Барбара беше подготвена:

— Да.

— Може ли да го пипна?

— Само ако си сигурен, че искаш да се убодеш и после да те боли известно време.

Люк се отказа.

— Какво им харесвате на тези кактуси? С какво ви привличат?

Барбара беше наистина учудена, че я питаше подобно нещо.

— Само ги виж. Не са ли изумителни? Виж тези изкривени форми. Мисля си, че всичко това е свързано с оцеляването им в екстремни условия. Харесва ми начинът, по който се справят с недостига на вода и страхотната жега. Както аз се справям със стреса.

По-скоро наподобяваха на трънливия й характер, помисли си Люк.

— Чувала ли сте за situs inversus totalis!

— Хм, означава всичко да е напълно обърнато — смръщи чело тя, — но не знам какво е. Не е кактус, ако това си мислите.

— Това е красиво — каза Люк като се доближи до бродерията на стената зад най-големия кактус.

— Да — отвърна Барбара вяло.

— Находчив дизайн. — Люк се наведе и разгледа етикета, който беше поставен в долния десен ъгъл: Тартан Текстайлс — Дънди. Обърна се и каза:

— Явно сте голям почитател на кактусите и текстилните изделия, както и на Емили Уондър.

— Ясно ми е за какво става въпрос — измъмри Барбара. — На възраст ли сте, за да разследвате дело за убийство?

Не беше за първи път да го питат за възрастта му. Осъзна колко влудяващо е за всяка Емили Уондър да я питат постоянно дали тя е оперната певица. За щастие Люк разполагаше с мобилен, който да отговаря на този скучен въпрос.

— Отговори, Малк.

— Криминален следовател Люк Хардинг е завършил Бирмингамското училище през предходната учебна година и има отлична диплома. На шестнайсетгодишна възраст той има изключително добра квалификация. Това е третият случай, с който се занимава. Притежава успеваемост 100 процента.

Люк се намеси веднага след това изказване като не позволи на мениджърката на концерти да си отвори устата:

— Значи, сте гледала новините снощи и сте чула за разследването свързано с Емили Уондър. Това ли намеквате?

— Емили — артистката Емили — не може да бъде в опасност. Тя носи такава радост на всички, никой не би я наранил. — Излъчваше увереност и сигурност.

— Намирате я за уникална.

— Тя е уникална.

— Отидохте ли да я гледате в Йорк? — попита Люк.

— Да.

— А в Дънди?

— Това беше преди доста време.

— Миналият юли — уточни Люк. — Явно доста й ходите по петите. А в Уобърн била ли сте?

— Тя ходила ли е там? Не мисля да съм била там. Много е… на юг.

— Не чак толкова като Дънди?

— Знаете какво имам предвид, криминалист Хардинг. — Барбара навири нос. — Там долу е различна културата. Не е хубава. Както и да е, но тонът на вашите въпроси не ми харесва.

— Не съм актьор — сви рамене. — Не ми се налага да се съобразявам публиката. Сега бих желал да разгледам кухнята и гардероба ви.

— Какво? — възкликна тя.

— Законът дава ли ми правото да поискам сканиране на дрехите и кухненските принадлежности на госпожа Бакли, Малк?

— Потвърдено.

Осъзнавайки, че е безсмислено да хаби нервите си, госпожа Бакли намушка мислено пространството пред нея като с нож, но всъщност посочи с показалеца си двете врати:

— Кухня. Гардеробна.

Люк вече беше открил връзка между мениджърката на концерти и първата жертва: бродерията на стената от Дънди. А пък кактусите я свързваха с пенсионираната градинарка — ЕУ-3. Но също така и сама беше признала, че е била в Дънди и Йорк. Надяваше се да открие липсващата контактна леща на ЕУ-2 или да види нещо в кухнята, което да свърже госпожа Бакли с хранителната техноложка, но нищо не намираше и скоро се отказа. Барбара беше най-много обвързана с оперната певица Емили Уондър, която още не беше жертва. Все още не.

— Това е всичко засега — обяви Люк на излизане от кухнята, последван от Малк.

— Добре — отвърна Барбара презрително.

— Но преди да тръгна, да ви питам знаете ли нещо за личната асистентка на Емили — Фрея?

— Не много — поклати глава тя. — Знам само, че Фрея Ламак живее за Емили. Напълно се е посветила на нея.

В известен смисъл Барбара беше права. Самият Люк наистина се чувстваше прекалено млад. Не би си го признал, но желаеше някой друг, по-голям и по-опитен, да се заеме с този труден случай. Вътрешно, част от него чувстваше, че мястото му е в училище като много хлапета на неговата възраст, да слуша съветите на инструкторите и да играе на спортното поле. Но вече беше завършил. Отсега щеше да се учи в света на възрастните. Отчаяно желаеше да приключи с този случай, беше устремен в идеята да докаже способностите си в разкриването на престъпления, обаче в същото време му се искаше да бъде винаги до Джейд, напълно безгрижен, и да слуша всяко нейно изпълнение в нощните клубове на Шефийлд.

Пред апартамента на Барбара Бакли Люк започна да се тръшка от яд.

— Разкъсан съм — каза. — Трябва да съм в Единбург, за да поговоря с Тина Стоун и Клинт Гарет. Не бих пропуснал и среща с Фрея Ламак, а също така искам да съм в Лондон, за да потърся изчезналото момиче.

— Невъзможно.

— Не се ли е появила вече онази в Лондон?

— Не — отвърна Малк.

— Добре тогава. Ето накъде тръгвам. Доколкото знам Тина Стоун не се е запътила на никъде, а пък и не е в опасност. Фрея без съмнение е някъде на турне с Емили. И двете ще почакат. Изчезналата Емили Уондър обаче — не. Животът й може да е в опасност.