Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Следите (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Roll Call, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2018)
Начална корекция и форматиране
WizardBGR (2018)
Допълнителна корекция
egesihora (2018)

Издание:

Автор: Малкълм Роуз

Заглавие: Убийства по списък

Преводач: Владимир Пенов

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ВАКОН ЕООД

Тип: роман

Националност: английска

Главен редактор: Елеонора Гаджева-Бонева

ISBN: 978-954-9535-17-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2862

История

  1. — Добавяне

Дванадесета глава

Джейд коленичи до Люк и го попита разтревожено:

— Всичко наред ли е?

— Добре съм — кимна Люк. Изправяйки се грабна ледената висулка с ръкавиците, които носеше и я отчупи от върха на лодката, на която се беше закотвила. — Какво е това?

— Красиво е, нали? — отвърна Джейд. — Мисля, че му казват ледена висулка. Ти сигурен ли си, че си добре?

— Като острие е.

— Контузен ли си?

Люк я премери в ръце и започна внимателно да я изучава. Заострена в долния край и мощна и широка в горния.

— Може да бъде кама.

— Кама? Не. Освен ако не си с много изопачено мислене.

— Такова, каквото има онзи, който се занимава с убиване само на Емили Уондър ли?

— Добре де. За някой такъв може и да е кама.

— Малк — каза Люк — Трябва ми парче прясно свинско месо за спешен научен експеримент.

— Свинско? — изпищя Джейд. — Май ти се е размътил мозъка.

 

 

Люк откъсна една висулка от клоните на оголено дърво пред хотела си и се втурна вътре, преди да се е разтопило. Вече беше разположил свинския бут на масата.

— Когато се тестват щетите, които куршумите и други оръжия причиняват на хората, се използват мъртви тела. Ако не разполагат с такива се използват прасета — каза той. — То не е по-различно като структура от човека.

— Този експеримент е валиден — потвърди Малк.

Люк вдигна висулката с острия край надолу и я забоде с все сила в месото. Стъкленото острие проникна през кожата и без усилие се плъзна навътре в плътта. Импровизираното оръжие опря до кокала, рикошира от него и се спря в повърхността на масата, след като проби кожата и от долната страна.

Люк пусна висулката и триумфално обяви:

— Ето на! Това се казва кама. Достатъчно здрава, за да свърши работа, но мине ли през топлото тяло просто започва да се топи. Няма отпечатъци от пръсти, няма никакви следи. Смесва се с кръвта и другите телесни течности. И без това хората са до седемдесет и пет процента вода, ето защо малко повече вода не би я забелязал дори и ти.

— Правилно — съгласи се Малк.

Люк извади копието от парчето месо.

— Сканирай раната и я сравни с тази на ЕУ-2.

Малк зае позиция над свинския бут, измери дупката, проучи щетите по кожата, долните слоеве тъкан и мускулите, и заключи:

— Пораженията са еднакви и в двата случая.

Най-после! Люк си мислеше, че вече е елиминирал едно неизвестно. С широка усмивка на лице хвърли ледената висулка в мивката и каза:

— Мисля, че знам какво е убило ЕУ-2 в гората.

— Не е доказано — оспори го Малк, — но е твърде вероятно.

— А вече знаем и какво ще вечеряме, май.

 

 

Стаята на Джейд изглеждаше направо разкошна, в сравнение с всичките бедняшки дупки, на които Люк се беше нагледал на юг. Всъщност цялата сграда имаше безупречен вид — чиста, топла и красива. Апартаментът й беше на десетия етаж, високо на един хълм над Шефийлд. Отвъд него бяха разположени границите на област Пийк. Над геотермалната електрическа станция и околните върхове вилнееше снежна вихрушка. А долу в града настъпваше оживление. Такситата си проправяха път през побелелите автописти и магистрали, разкарваха хората по ресторанти, спорта и увеселителни центрове. Вътре в апартамента на Джейд една цяла стена беше отделена за музикалната уредба. Този път апартаментът й имаше доста спретнат вид, не цареше безпорядък.

След като изслуша едно от новите й парчета, Люк каза тихо:

— Знам, че някъде в Англия в този момент някой убива партньора си от ревност, шефа си от алчност за повече власт или съседа си от завист. Това е нещо обичайно. Бих могъл да отида, да задам няколко въпроса, да взема няколко проби и да улича в убийство някой от знайните врагове на жертвата. Всичко ще стане за минути. Но не ми дават такива случаи.

— Щеше ли да си доволен, ако ти даваха? — изсмя се Джейд.

— Ами…

— Хората ми казват, че правя предизвикателна музика. Ти току-що чу пример за това…

— Блестящ пример!

— Не създавам повърхностни работи. Именно предизвикателството ги прави забавни.

— Да — засмя се Люк иронично, — но да убиваш хора, защото се казват Емили Уондър! Моля те, това е… повече от лудост.

Малк се намеси:

— Инспектор Клинт Гарет се опитва да се свърже с теб спешно.

Изненадан, Люк се стъписа за части от секундата:

— Извинявай, Джейд. Малк, пусни го на телеекрана.

Лицето на инструктора се появи на стената, по-голямо от истинското. Люк започна:

— Да? За Емили Уондър ли става въпрос?

Господин Гарет поклати глава:

— Не. За друга ученичка. От 7-ми клас. Казва се Тина Стоун.

— Да, и какво за нея?

— Тъкмо гледах новините и си спомних, че тя беше написала есе за перфектното оръжие за убийство. Ще те заинтригува, защото става въпрос за ледена висулка.

— Какво? — Люк беше смаян.

— Да. Казвам ти, че на нея й хрумна тази идея за висулката…

— Не — извика той. — Казахте, че го знаете от новините. Аз обаче не съм пускал тази информация!

— Ами, току-що я пуснаха в целия ефир — отвърна Клинт. — Три жертви на име Емили Уондър, едната убита с ледена висулка.

— Но как е възможно…? — мърмореше в недоумение под носа си. Обърна се към инструктора, опитвайки се да сдържи гнева си и го попита — Може ли да прехвърлите есето на това момиче на мобилния?

— Разбира се. Никога не бих отказал на криминален следовател.

— Окей. Мерси много. А с вас — и с Тина Стоун — ще се видим пак съвсем скоро.

Когато Малк прекъсна връзката Люк му нареди:

— Открий тези новини и ми ги пусни.

На мястото на инструктор Гарет на стената се появи водещия на новините и съобщи: „Беше разкрита информация, че три жени, носещи името Емили Уондър, са били убити през последните няколко месеца. Нашият кореспондент е открил, че смъртните случаи, които в момента се разследват, са станали в Дънди, Йорк и Уобърн. Изключително необичайно е оръжието, от което е загинала поне една от жертвите — ледена висулка. Засега не е известно дали убийствата имат връзка с оперната знаменитост, носеща същото име, която в момента е на турне в Ланкашир. Говорителката на звездата отказа коментар по темата. Към другите събития. Учени, наблюдаващи вулканичния остров Ла Палма, част от Канарските острови, са особено загрижени от факта, че огромна скална маса от западната страна на острова може всеки момент да се свлече…“

Люк вдигна ръка и каза, че това е достатъчно.

Джейд го погледна и сподели:

— Мисля, че знам какво е станало.

— Нима?

— Спомняш ли си онова момченце с майка му и баща му на пързалката? За малко да го смачкаш, точно преди да се натъкнеш на ледената висулка. Те сигурно са чули разговора ни и са раздухали всичко пред медиите.

— Малк?

— Каква е заявката ти?

— Ти беше там. Може ли да са ни чули?

— При положение че имат нормален човешки слух, вероятно бащата ни е чул, но майката беше по-далече.

— Споменах ли случая с Емили Уондър?

Малк се забави малко, докато открие съответния звуков файл в паметта си и отговори:

— Потвърдено. В отговор на коментара, че само някой с много изопачено мислене би взел висулката за кама, ти спомена: „Такова, каквото има онзи, който се занимава с убиване само на Емили Уондър ли?“

Люк изпсува.

— Какво толкова? — попита Джейд.

— Исках да не се шуми около това. Само ние знаехме, че е намушкана с ледено копие, и ако някой заподозрян кажеше, че това оръжие е използвано, той щеше да бъде убиеца, защото Кю е единственият, който го знае, освен нас. Обаче сега целия свят знае. Безполезно доказателство е. — Въздъхна и пак изпсува.

— Има алтернативно обяснение — каза Малк.

— Да, знам — отвърна Люк. Погледна Джейд и добави — То се припокрива с твоята идея за мотива.

— О?

— Ако Кю иска да сплаши някой, който се казва Емили Уондър, има смисъл да разпространява стореното от него. Може Кю да е разказал новината на журналистите.

— Защо не ги попитаме?

— Ще си изгубим времето. Направил го е анонимно. Освен това тези от новините никога не разкриват източниците си.

Гледайки оптимистично, Джейд каза:

— Поне имаш друга следа.

— Да. Тина Стоун. Най-добре ще е да имам солидни доказателства.