Малкълм Роуз
Убийства по списък (16)

Шестнадесета глава

На следващия ден Оуен се появи на телеекрана на Люк:

— Здрасти! Звукът добре ли е?

— Какво?

Оуен не беше свикнал да общува по телеекрана:

— Чуваш ли ме? — попита той.

— Да — обади се Люк. — Откри ли нещо?

— Да. Твоята единайсетгодишна позната се размотава с нашата групичка. От четири месеца. Но в последните няколко дни се скатава някъде — каза, подсмърчайки шумно.

— Какво имаш за мен?

— Открих едно момче. Виждал я е преди две седмици. Или нещо подобно. Не знаеше точно кога. Всеки ден е един и същ за тия хлапета. Не е като да имаш два часа по биология и да знаеш, че е вторник. Или пък няма училище — значи е уикендът.

— Значи е било някъде около Нова година.

— Да. Е, и това не означава много за тях. Обикновено новата година не им донася нищо по-различно от предходната. Все едно. Това момче я е видяло как се движи с някакъв мъж. Голям мъж каза.

— Голям мъж?

Оуен се ухили:

— Не разчитай много на това. Той е на седем — за него всеки е голям. Мен ме наричаше големия човек, който играе футбол.

— Каза ли на колко години е изглеждал онзи човек?

— Голям — кимна той. — Като мен — а аз съм на шестнайсет.

— Бил ли я е хванал?

— Какво имаш предвид?

— Влачел ли я е на някъде или тя е ходела с него по собствено желание?

— Не каза — сви рамене Оуен. — Но аз ги знам тия хлапета. Грижат се един за друг. Ако онзи човек я е насилвал да отиде с него, всички са щели да го подгонят. Затова мисля, че е тръгнала с него по свое желание.

— Хубаво ли е бил облечен?

Оуен се усмихна и подсмръкна отново.

— На него всеки ще му изглежда хубаво облечен, като се има предвид къде живее.

— Добре — каза Люк, опитвайки да прикрие разочарованието си относно описанието на човека. — Това ще ми помогне в разследването.

— Не е много, но това успях да разбера. Оттогава никой не я е виждал.

— Мерси — рече тихо Люк. — Пуснах запитване до Властите за младежкия център и… ъм…

— Отказали са.

Люк поклати глава:

— Опасявам се, че да. Учениците, които искат да учат, ходят в подходящото училище. Това е. Не разбраха напълно идеята.

— Ти ме изумяваш — отвърна Оуен саркастично.

Люк не желаеше да приеме факта, че някой ден ще свикне толкова много с жестокостта и престъпленията на юг, че ще ги възприема като нещо нормално. Страхуваше се, че вече нищо не може да го шокира. Бягството при Джейд и на север от време на време не стигаше. Безнадеждността не изчезваше, когато той за малко се откъснеше от нея. Щеше му се да направи нещо, за да я затрие завинаги. Идеята му за неофициално училище щеше да бъде един удар в борбата срещу занемареността на живота на юг. Беше уверен, че ако има шанс Оуен би могъл да привлече децата и да ги опази от жестокостта на престъпния свят. „Ще опитам пак“, обеща си Люк.

— Едва ли ще ме изненадаш, но… — Оуен направи гримаса.

— Какво?

— Имам един познат. Имах, всъщност, преди две години. Казва се Евъртън Коутер. Сега е в затвора. В Кеймбридж. След близо месец ще бъде екзекутиран, а не е извършил убийството. Поне не мисля, че го е направил той.

— Ние не правим грешки, Оуен.

— Обикновено — не, но ти не си единственият криминалист.

— Властите не отварят стари случаи, ако това се опитваш да ме накараш да направя. Казват, че от първия път ги приключват без грешки. Повдигането на съмнение е изгубена кауза пред закона!

— Според мен да екзекутират някой, който е невинен не им върши добра услуга, особено ако искат да спечелят доверието ми в системата.

— Добре — отвърна Люк. — Ще направя каквото мога, но…

— Да, да. Знам.

Ликът на симпатична водеща на новините замени бялото лице на Оуен върху телеекрана.

— На Канарските острови наблюдението на западната част на Ла Палма продължава. Огромен скален къс виси на косъм от срив с катастрофални последици. Ако все пак вулканът изригне, както очакват учените, голяма скала с размери почти колкото остров Ман ще се разбие в Атлантическия океан и ще предизвика гигантски вълни цунами. До два часа след колапса на земната маса ще се образуват вълни с височина до сто метра, които ще причинят огромни щети на съседните Канарски острови и западния бряг на Африка. Англия също няма да бъде подмината. Четири до пет часа след откъсването на скалата по южните пристанища ще се наблюдават десетметрови вълни. Някои експерти предупреждават, че двайсетметрови вълни ще прекосят Атлантика и ще наводнят Карибските острови — и американското и канадското крайбрежие — след десет до дванайсет часа. Тези вълни, движещи се със скорост до деветстотин километра в час, няма да се неутрализират при удара си с бреговата ивица или друга бариера. Очаква се те да продължат навътре към сушата още десет-петнайсет минути, излагайки живота на милиони хора на опасност. Очакват се значителни щети. Дори и бариерата на Темза в Лондон да беше в изправност, не би могла да удържи вълна с такива размери. Евакуацията на града и ниските части около Бристолския канал и южните пристанища би била единствената възможност за спасяване на населението.

— Звучи зловещо — измърмори Люк. — Ако се случи, Властите няма да успеят да евакуират бездомните — онези хора без идентификационни карти. Би било невъзможно да се открият такива хора като онези деца край Темза.

— Науката за вулканите не е точна наука. Според моята база данни е имало предупреждения за срутвания на скални маси в Ла Палма и преди дванайсет, и преди три години. Вулканичната дейност е затихнала и в двата случая.

— Имам си достатъчно неща на главата, за които да се тревожа — цели 44 Емили Уондър.

— Няма рационална връзка между тях и главата ти.

Люк се захили:

— Няма значение. Точно сега, Малк, искам да разпитам Фрея Ламак. Виж дали можеш да установиш връзка с нея. Последно чух, че е на турне в Ланкашир.

На Малк му отне повече от пет минути да осъществи връзката и когато асистентката на певицата се появи на телеекрана, тя предположи, че Люк иска да разговаря с Емили.

— Госпожица Уондър не желае да бъде безпокоена в момента — обясни Фрея с дрезгав глас, почти като мъжки. — Сега си почива.

Люк се усмихна.

— Не знам дали сте наясно, но един криминалист може да прекъсва всеки по всяко време. — И за да го подкрепи в това се обърна към Малк. — Вярно ли е, че мога да я задължа да говори с мен?

— Потвърдено.

— Наистина не раз… — започна Фрея.

— Вижте — прекъсна я Люк. — Ако мислите, че е лоша идея да я притесняваме, предполагам, че вместо това мога да говоря с вас. Ако сте искрена, иначе просто нямате никакъв шанс.

Фрея подскочи при идеята да защити безценната певица:

— Дадено.

— Кога започнахте да работите за нея?

— Веднага след като тя завърши училище и започна да прави турнета.

— Точно с какво се занимавате?

Фрея сви рамене:

— С абсолютно всичко, като изключим пеенето. Аз осигурявам безпроблемното пътуване от едно представление до следващото. Договарям се с управители на зали, занимавам се с феновете, резервирам хотелски стаи, отговарям на медиите, всичко.

— С нея сте навсякъде.

— Така е. Ние сме екип.

— Струва ми се, че сте посветила целия си живот на Емили.

— Сещам се и за по-лош избор на кариера, криминален следовател Хардинг.

— Вие също така сте и говорител на Емили, нали?

— Да, така е.

— Свързахте ли се с медиите като чухте новината за трите убити Емили Уондър?

— Не — отговори тя. — Те ми се обадиха. Понеже всички ме познават.

— Какво мислиш за това?

— За кое?

— Тревожиш ли се за твоята Емили?

— Наех й лична охрана — отвърна тя.

— Някакви заплахи да е имало напоследък?

— Трудно ми е да повярвам, че някой би направил подобно нещо. Не.

Люк я наблюдаваше внимателно и запита:

— Някога яла ли си фугу?

Без никакво колебание тя отвърна:

— Не съм сигурна, че знам какво е това.

— Къде беше преди новогодишния концерт?

— Емили си направи почивка преди рецитала в Шефийлд.

— Не, ти къде беше?

— Аз? — Беше учудена, че Люк проявяваше интерес към нея. — Аз… ами, имам приятели в Бирмингам и тогава им гостувах.

— По̀ на юг ходи ли?

— Не.

— Ще ми трябва списък с твоите приятели и кога си била с тях.

Лицето на Фрея застина в удивление.

— В какво ме обвинявате?

— Нищо. Просто проверявам къде са били всички играчи, когато е била убита една от жените. Къде беше Емили преди концерта?

— Шефийлд е родният й град. Затова и представлението беше толкова важно за нея. А също и поводът — раждането на новата година. Беше отседнала в Шефийлд.

— Четете ли митове — ти и тя?

— Понякога Емили се разтоварва като чете митове.

— А ти?

— Аз не.

Люк се замисли за момент.

— Ще те изчакам, ако отидеш до компютъра й и погледнеш кои митове е чела, или пък мога да я събудя и да я накарам самата тя да ми каже. Във всеки случай за теб ще е по-лесно да ги прехвърлиш на мобилния ми.

— Какво общо има това с горките жени, които са били убити? Това са някакви наивни разкази.

— Да — отвърна Люк. — Толкова е незначително, та едва ли ще ти е проблем да ми дадеш тази информация.

— Добре де — въздъхна дълбоко Фрея.

Люк смяташе, че е малко злобна. Не можеше да разбере точно от къде имаше такова усещане, но явно беше свързано с особената й връзка с оперната звезда. Сякаш не можеше да функционира самостоятелно, без певицата. Напомняше му на паразит, който живее на гърба на приемника си и пие от кръвта му, за да оцелее. Но не му идваше наум поради каква причина точно тя би започнала да избива всички съименнички на Емили.

— Знаеш ли какво представлява situs inversus totalis?

Фрея поклати глава:

— Не ми звучи като име на някой мит.

— Това е всичко засега, но искам да изпратиш съобщение на мобилния при дори най-лекия полъх на заплаха към Емили, който доловиш.

— Това мога да ви го обещая, криминален следовател Хардинг.

След като Малк прекъсна връзката Люк сподели:

— Има двама души, които дават мило и драго да бъдат до Емили — Фрея Ламак и Барбара Бакли. И Корнелиъс Причард, който пък е обсебен от ЕУ-1. Тази страст не е ли прекалена, Малк?

— Да. Изследванията показват, че един процент от хората, които се увличат по някоя знаменитост страдат от синдрома на боготворене на известните личности. Такива маниаци, които ги дебнат навсякъде, са готови да наранят себе си или да причинят вреда на околните в името на техния идол. Те са омагьосани от всеки един детайл от живота, който избраната от тях звезда води, вярват, че тя им е верен приятел и са готови дори да извършват престъпления в името на тази звезда.

— Синдром на боготворене на известните личности. Интересно — замислено произнесе Люк.