Метаданни
Данни
- Серия
- Следите (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Roll Call, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Пенов, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2018)
- Начална корекция и форматиране
- WizardBGR (2018)
- Допълнителна корекция
- egesihora (2018)
Издание:
Автор: Малкълм Роуз
Заглавие: Убийства по списък
Преводач: Владимир Пенов
Година на превод: 2005
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ВАКОН ЕООД
Тип: роман
Националност: английска
Главен редактор: Елеонора Гаджева-Бонева
ISBN: 978-954-9535-17-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2862
История
- — Добавяне
Петнадесета глава
Трагедия беше застигнала криминалния следовател Люк Хардинг. Сезонът на наровете клонеше към своя край и освен ако Малк не успееше да открие нов доставчик отвъд океана, закуската му щеше да претърпи промени. Така, както беше налапал цяла шепа семки от плода, разпръсквайки червен сок навсякъде из хотелската му стая в Пикадили, Люк разпалено обясняваше:
— Ще остана в Лондон, докато Оуен се върне при мен — в случай че трябва да задействам нещата, когато той изрови нещо съществено.
— Да не очакваш да изрови някое тяло? — попита Малк.
— Не, не. Имам предвид, ако открие нещо.
— Информацията, доставена от необучен човек е недопустима. Не мога да я включа в доклада за случая.
— Неслучайно имам толкова добри оценки по право. Знам този факт — отвърна, изправяйки се. — Но не съм сигурен дали имаме случай на този етап. Ако изглежда, че има, ще работя по него. Тогава ще можеш да регистрираш нещата както си е редът. — Взе си бърз душ и застана пред телеекрана. — Сега бих желал връзка с Единбургското училище. Помоли ги за интервю с Тина Стоун.
— Като криминалист не е необходимо да молиш. Просто можеш да поискаш.
— Няма закон срещу криминалисти, които се опитват да бъдат мили, Малк — засмя се Люк. — Помоли ги, но бъди твърд. Не бих желал да отхвърлят молбата ми.
Тина изглеждаше неспокойна, когато влезе в стаята с телеекрана.
— Здравей — каза Люк приветливо.
— Това да не е някакъв изпит? — промърмори тя.
— Не — успокои я той. — Не се безпокой. Прочетох есето ти по криминология. — Той вдигна ръка над главата си, сви я в юмрук, все едно държеше въображаема ледена висулка и я заби рязко в земята. — Много добре. Малко пресилено може би, но доста находчиво.
Видео образът беше толкова ясен, че седмокласничката едва ли не беше седнала при него в хотелската стая. Момичето имаше къса, руса коса, на която се открояваше зеленият униформен пуловер на училището. Вдигна очи за малко и се осмели да го погледне — или по-скоро да погледне образа му на стената в заседателната зала на Единбургското училище.
— Благодаря ви — отвърна, при което моментално пак наведе поглед към скута си.
— Каква оценка получи?
— Шест със звездичка — усмихна се с все още сведена глава.
— Това заслужаваш. Откъде ти дойде вдъхновението?
Тина преглътна, преди да отговори:
— Навън.
— Навън ли?
— От студеното време, нали се сещате — кимна тя.
Люк можеше да види светлата й коса и част от лицето. Макар и да не можеше да види очите й, някак си не беше убеден, че казва истината.
— Някой говорил ли е с теб на тази тема, чела ли си някъде нещо по въпроса?
— Не. Измислих си го сама.
— Сигурна ли си, че не си взела идеята отнякъде? Не се безпокой. Няма да кажа на господин Гарет. Ти вече си имаш оценката „6 със звездичка“.
Тина отрече, поклащайки глава и се размърда неспокойно в стола, на който седеше. Тя не беше заподозряна. Малк вече беше свалил данните от дневника за 23-ти и 24-ти декември, когато ЕУ-2 е загинала в Уобърн. Тина Стоун е била в другия край на страната по това време.
— Познаваш ли Емили Уондър от 10-ти клас?
— Чувала съм за нея.
— Говорила ли си с нея по темата с ледената висулка?
— Не.
— Значи само ти и господин Гарет знаете за това?
— Точно така.
— Добре, Тина. Това е всичко. Може да го извикаш. Инструктор Гарет имам предвид. Благодаря ти.
Веднага след като самоуверената физиономия на Клинт се появи пред него, Люк го попита:
— Знаете ли какво е situs inversus totalis?
Инструкторът погледна учудено за миг и после отговори:
— Разбира се. Класическо състояние. Рядко срещано, но класическо. Чувал съм, че някакъв човек оживял, защото през лявата страна на тялото му минал куршум — там, където трябвало да бъде сърцето. Използвам го като пример в урок за 9-ти клас. — Направи пауза и добави — Има ли това нещо общо с Тина?
— Не — отвърна Люк. — Просто се опитвам да разбера колко хора са запознати с това състояние. Тина ми каза, че си е измислила историята с ледената висулка сама.
Инструкторът се облегна назад и се замисли.
— Добра е. Тя често изкарва петици, по-рядко — шестици, затова е възможно нейна да е била идеята. Но по принцип не блести с особени заложби. Това е голям скок за нея. Дори ми се струва прекалено творческа, за да е работа само на Тина.
— Нали не сте й предложил вие темата за есето?
— Аз? — рече Гарет леко стъписан. — Не. Моето задължение е да ги науча да мислят сами. Не им давам аз идеи.
— Неотдавна и аз бях в училище — продължи Люк. — Знам как се случват нещата. Вие — персоналът — може да не знаете от къде е взела идеята, но някои от съучениците й знаят. Вероятно е говорила с тях. Искам да ги видя всички — докато открия онзи, който ще изплюе камъчето.
— Но това са много…
— Значи, най-добре да започваме — и то с нейните приятели.
Не му отне много време да получи информацията, от която имаше нужда. Четвъртият ученик, който разпита, беше Ърл Димок и той почти веднага се предаде.
— Тя е доста добра в криминологията. Иска да стане като теб. — Невъзмутимо се отнасяше към въпросите на криминалиста и спокойно се беше отпуснал в стола. — Ама щипна идеята от един мит. Май разправяше, че се казва Леденостудено.
— Знаеш ли кой го е писал?
— Не. Не ме интересуваше. Виж онлайн, човече, там ще го намериш.
— Мерси, Ърл. Много ми помогна.
— Може ли да си ходя?
— Разбира се.
Измислените истории не бяха много популярни, но някои автори публикуваха митовете си онлайн, за да може хората да ги четат на телеекраните си.
— Потърси мит, който се казва Леденостудено, Малк. Малко забавна литература ще ми донесе някакво разнообразие. И искам да знам кой го е публикувал пръв.
Люк започваше да се отегчава. С ръце сключени зад тила му, дочиташе историята Леденостудено:
— Не бях чел разказ от цяла вечност — и направи физиономия. — Все пак моите случаи са по-странни от митовете. Но който и да е написал този, е свършил едно нещо като хората. Извършителят се придържа към същото оръжие. Започва с висулката и с нея приключва. На това ни учат и инструкторите. Кю не действа по правилата. Ледена висулка и две отравяния.
— Има логика — изтъкна Малк. — Кю използва оръжия, които не оставят никакви телесни следи.
— Да, и предполагам основният елемент е водата. Ледена висулка, вероятно бутилка вода, в която е имало от отровата ТТХ и също вероятно замърсена вода в маслото от сауната. Но въпреки това те са различни оръжия. А ти разбра ли кой е пуснал този мит в мрежата?
— Непроследим е. Анонимен посетител.
— Жалко. Кога се е появил?
— За първи път е бил регистриран преди почти пет месеца, на 15-ти август.
— Хм. Не е била много на сезона тази историйка.
— Малко вероятно е Кю да пусне история за замислено убийство онлайн.
— Освен ако не иска да се подиграе с криминалистите — отвърна Люк като все още не искаше да признае, че Леденостудено е просто случайност. — Имам две задачи за теб. Претърси базата данни за митове, които включват ТТХ или горене на нещо, за да се образува цианид. Ако Кю играе игрички и тези неща ще ги има там някъде. Или пък Кю е прочел разказа и също като Тина е взел идеята. И провери дали се пазят данните за компютри, които са имали достъп до този мит.
Люк дочете последните параграфи от разказа, за да се увери, че е разкрил самоличността на измисления убиец още по средата на историята. Освен ледените висулки нямаше нищо общо с неговия случай. Жертвите в мита нямаха същите имена и нито една от тях не бе знаменитост.
Малк оповести:
— Не е възможно да се проследят компютрите, които са разглеждали този или който и да е друг мит. Централните компютри на Властите не пазят тази информация на файл.
— Ако хакна компютъра на Единбургското училище…
— Това е незаконно.
— Мхм. Но ако го направя, ще имам списък със страници, които са били разглеждани от хората в училището.
— Неуместно, защото хакерството е незаконно.
— Но мога да отида в Единбург, да представя идентификационната си карта и да получа достъп.
— Потвърдено. Това е законен подход.
— Но не предполагам, че ще помогне много. Ще разбера, че някой е чел Леденостудено. И това ще е Тина Стоун. Но ако някой друг също го е чел, няма да мога да разбера кой.
Малк оповести и второто си откритие:
— Базата данни за митовете не съдържа никакви истории, в които да присъстват зададените от теб параметри.
— Добре — въздъхна Люк. — На никъде не вървим. Явно сме тръгнали в грешна посока.
— Това — отвърна Малк — не е нещо необичайно за човешко същество.