Малкълм Роуз
Убийства по списък (19)

Деветнадесета глава

Малк беше събрал всичката налична информация за семействата на всички Емили — от ЕУ-1 до изчезналата ЕУ-4, но Люк не откри нищо необичайно. Нямаше мистериозни смъртни случаи, нито явен интерес към семейно родословие, нито наследствени заболявания, като изключим обърнатото разположение на органите на ЕУ-2. Ако съществуваше мотив за убийство, скрит в архивите, то той оставаше загадка.

Един по един резултатите от ДНК тестовете на всички Емили Уондър пристигнаха. Всеки път, когато получеше резултат, Малк извършваше проверка и анализ за роднински връзки.

— Инструкторката по информационни технологии от Бристол и оперната звезда нямат същите генетични маркери като жертвите. Малко вероятно е да имат родствена връзка. Засега тази Емили, която притежава всички маркери е ученичката в Година 10 от класа по криминология на Единбургското училище.

— Значи може да е следващата жертва — заключи Люк. — Поискай позволение няколко агента да я охраняват, Малк. И най-добре ме свържи с нея сега.

Непривлекателното момиче си беше вкъщи, а не в час, и липодистрофията й се беше влошила. Заради това беше в лошо настроение. След като изслуша Люк, то не се подобри.

— Охрана! — кресна тя. — Какъв смисъл има?

— Мисля, че е очевидно. Три смъртни случая в твоя семеен кръг. Не бих поел такъв риск с теб…

— Никой дори не би си помислил да убие мен, криминалист Хардинг. Няма смисъл. Не ми остава дълго да живея.

— Това не спаси седемдесет и осем годишна старица на име Емили Уондър от дома за възрастни хора.

Игнорирайки забележката му, тя продължи:

— Вие ме лъжете.

— Така ли мислиш?

— Не се опивате да ме защитите. Аз просто съм един от заподозрените. Вашите охранители ще следят всяко мое движение.

— Имам списък със заподозрени, да. Знаеш процедурата. Но аз наистина се опитвам да те предпазя.

— Да бе.

Люк реши да продължи с въпросите, защото през ума му мина, че едва ли може да стане по-начумерена и неотзивчива:

— Имаш ли брат или сестра?

— Имах сестра. — Тя натърти на думата имах и сякаш се засегна.

— Съжалявам… И тя ли страдаше от липодистрофия?

— Да. Лекарите казват, че е рядко срещана, но ние и двете я наследихме. Сега мисля, че аз съм единствената такава в страната.

— Проявявала ли си някога интерес към семейните си корени?

— Не — поклати глава Емили.

— Случайно да знаеш дали горе в кабинета по биология има сбирка с видове от морската фауна?

— Това все пак е Единбургското училище — изсумтя тя. — Разбира се, че има. Този град се слави по всички океани, с корабите си, презокеанската търговия, изобщо всичко свързано с вода и риба. Господин Гарет е особено запален по тези работи.

— Сериозно? Окей, мерси. С какво се занимава той през уикендите си?

— Ами защо не го попитате сами? Добрите детективи не се осланят на хорските приказки. Явно не стои в училището. Това знам само.

— Ясно ми е. Оглеждай се за охраната. Всеки момент ще се появят.

Емили изсумтя шумно, изпълнена с раздразнение.

Малк се изпречи пред Люк.

— Не мога да въведа коментарите й за инструктор Клинт Гарет в бележките по случая, защото, както тя се изрази, това са хорски приказки. Въпреки това трябва да гледаш на него като на заподозрян.

— Съгласен — отвърна Люк. — ЕУ-1 е била убита в събота, а ЕУ-2 е възможно да е била намушкана на 24-ти декември, пак събота. Ще ми се да знам кога Кю е подхвърлил отровите за сауната в Йорк, но ако съм по следите на убиец, който действа през уикендите, това може да значи, че работи през седмицата. Например като инструктор.

— Клинт Гарет притежава специализирани познания в областта на разследването на престъпления — изтъкна Малк.

— Хм. И ми се струва, че морските обитатели са му хоби — което предполага, че ТТХ му е известен — а ние знаем и че е дал оценка на есето на Тина Стоун за снежните висулки, затова и тази идея му е позната. И като за капак на всичко сред морето от Емили Уондър — той е мъж.

— Трябва да помислиш за мотив.

— Емили му е любимата ученичка. Явно е разочарован, че гените й са я дарили с негодна кожа. Тоест че е имала нещастието да се роди с липодистрофия. Може би иска да покаже на свързаните с нея Емили Уондър — онези, които също е можело да я наследят — какво е да умреш млад. — Люк сви рамене. — Но ако е така няма смисъл да й наемаме охрана. Не би трябвало да е в списъка му. Но няма да рискувам. Възможно е и да правя напъни в грешната посока, а момичето да е на мушка.

Като въведе разговорния израз в речника си този път Малк не изказа възражение.

— Но винаги остава и Робърт Уондър — продължи Люк. — Мога и него да сложа на трите местопрестъпления, а е запознат и с ТТХ. Казва, че не е писал Леденостудено, но не съм напълно сигурен в това. Но пък мотивът му ми убягва. Между другото виждам мотив у Фрея Ламак и Барбара Бакли — да бъде тяхната Емили уникална — но не си обяснявам защо ще убиват Емилита от едно родословно дърво. Те биха изнамерили и унищожили всичките съименнички, без да гледат друго. Като онези, които страдат от синдрома на боготворене на известните личности. Както и да е. Имаме голям проблем и с двете. Но онзи, дето отведе лондонската ЕУ беше мъж. И това ме спира да сложа Емили Уондър в списъка с реалистичните заподозрени.

— Мъжът, видян от Гринуичкия свидетел може да не е бил Кю.

— Знам. Но не бих искал да мисля за съучастници като няма никакви доказателства, че такива изобщо съществуват. Повечето убийци работят соло. — Люк се изправи и рече — Просто не мога да седя повече тук и да чакам да ни съобщят, се е открито тялото на ЕУ-4. Трябва да схрускам още малко улики.

— Гризането на улики от престъпленията не е…

— Хайде. Време е за още една разходка с лодка по реката. — Люк се поколеба, преди да попита ухилено: — Онази скала на Канарите не се е отчупила още, нали?

— Не.

— Значи е безопасно. Е, доколкото това може да се твърди за Гринуич. По пътя ще ти дам друга речникова дефиниция — да схрускаш нещо.