Малкълм Роуз
Убийства по списък (23)

Двадесет и трета глава

Макар да не беше привично за нея, Емили си играеше с кльощавите и дълги пръсти на лявата си ръка. Отблъскващата й физиономия, придобила несъразмерност заради огромния размер на брадичката, изглеждаше бледа и лепкава. Болестта й беше нанесла още по-големи поражения от предния път, в който Люк я беше посетил. Липодистрофията изглежда пресушаваше и последните й сили и издръжливост. Люк обикаляше бавно около нея и се опитваше да сдържа естествената си симпатия към момичето, за да не му попречи това да разкрие истинската й същност. Отзад и отстрани лесно можеше да се сбърка с момче. Височината й допълваше това впечатление.

— Спомена, че не си се интересувала от родословното си дърво — отбеляза Люк. — Моят мобилен ще се свърже с компютъра ти, за да провери дали това наистина е така.

Емили сви кокалестите си рамене:

— Нека заповяда.

Докато двама агенти се криеха пред жилището на ученичката, Малк проучваше компютъра й и след малко съобщи:

— Това дисково устройство е ново. Почти никаква информация няма на него.

Люк седна срещу нея и се усмихна:

— Какво съвпадение. Какво се случи с предишното ти дисково устройство?

— Появиха се някакви дефекти по него. Трябваше да го изхвърля.

Люк се обърна към робота и каза:

— Значи вероятно няма и никакви сведения за мита Леденостудено?

— Правилно — отвърна Малк.

Емили поклати глава и се ухили вяло.

— Не знам защо сте тук и само ми създавате неудобства, а аз съм в такова лошо настроение. Нямате абсолютно никакви доказателства срещу мен. — Обърна се към Малк и попит: — Нали няма?

— Отговарям само на криминалист Хардинг — извести Малк.

— Сега той ще сканира целия ти апартамент — продължи Люк като игнорира коментара й. — И пръстовите ти отпечатъци.

Използваше същата процедура като в апартамента на Клинт Гарет. Накара Емили да отвори гардероба и шкафчетата и да извади всички обувки и единствения й шал.

— Използвай най-точния си скенер, Малк — инструктира го той. — Сканирай абсолютно всичко. Обувки, ботуши, палта, чорапи, ръкавици — всичко. После сканирай и гардероба и останалата част от стаята. Не ме интересува колко време ще отнеме. И докато го правиш записвай всичко, което си говорим във всекидневната.

— Обработвам.

Люк седна пак срещу нея и реши да я провокира.

— Грешиш за доказателствата. Видели са те в Гринуич как се разхождаш с една твоя съименничка. Имам свидетел.

За първи път се видя как защитата й се пропука за стотни от секундата. После се захили.

— И това ли е доказателство? Някой си мисли, че ме е видял — при това да се разхождам с момиче на име Емили Уондър. Дори и да съм била аз разхождането не е убийство или пък отвличане. Проверете си записките от училище. Може да се докаже само, че някой, който прилича на мен се е шляел с някоя от вашите жертви.

— Защо я нарече момиче?

— Какво? Така ли казах?

— Ти каза „Момиче на име Емили Уондър.“

— Каква друга може да бъде? — попита ученичката по криминология.

— Може да е била възрастна дама. Аз не споменах нищо за възрастта й.

— Просто съм предположила, явно.

— Къде е тя, Емили? Какво й стори?

— Защо бих й сторила нещо, или на някой друг с моето име?

— Те са били част от твоето родословно дърво, което се простира много назад във времето, но нито една от тях няма липодистрофия. Само ти и сестра ти. За съжаление. Ти си побесняла заради това и си им дала да разберат какво означава човек да умре толкова млад. Обаче тъй като си наясно как се прави разследване, си ги убила с оръжия, които знаеш, че не оставят следи. Кажи сега какво използва в Гринуич? Калиев хлорид или въздух, инжектиран в артерия, за да спре сърцето? Инжекция вътре в устата беше твоето предложение. Или си я заключила някъде без храна и вода — или без въздух?

— Не знам за какво говорите, криминалист Хардинг.

— Освен това разполагам със зелена нишка, която ще пасне на шала ти.

— Е, значи сте намерили… — тя се поколеба и продължи — някаква нишка. Поздравления. Това намалява бройката до няколко хиляди деца в училище. Като изключим факта, че може да има още училища със същата униформа.

Люк беше сигурен, че тя за малко е щяла да се изпусне, че той бе открил раницата на ЕУ. Ако го беше сторила той щеше да я обвини в отвличане, защото извършителят би трябвало да знае за тази раница.

— Открихме я в един склад в Гринуич — излъга Люк.

Изненадата на лицето й не би значила нищо по време на съдебния процес. Не би впечатлило Малк, ако го бе записал на видео, но за Люк то значеше много. То му подсказа, че тя знаеше, че раницата не е била захвърлена под купола. То му подсказа, че срещу него стоеше Кю.

— Е и? — погледна го сурово тя.

— Изглеждаш ми учудена.

— Нима?

— Да. Сякаш не си очаквала нишката да се озове в някакъв склад.

— Напротив — отвърна тя. — Просто не съм очаквала вие да ми обяснявате къде сте я намерил.

Не изпускайки от поглед лицето на Емили, се провикна към спалнята:

— Хей, Малк, до къде стигна? Как върви?

— Тук има много пръстови отпечатъци, които пасват на частичния отпечатък от обувката на инструктор Гарет, но не съм открил никакви значителни доказателства. Няколко дрехи, от които вълнено палто и училищният шал, са били прани съвсем скоро, а един чифт ботуши е бил почистен много старателно.

Люк се замисли над това и се усмихна.

— Ботушите, Малк. Използвай лазера си, за да ги разрежеш и след това ги сканирай отвътре.

— Не! — изпищя Емили.

— Какъв е проблемът? — попита Люк.

— Не можете просто така…

— Мога. Знаеш, че Малк не би го направил, ако беше забранено от закона.

— Да, но просто… Тези са ми любимите.

— Съжалявам — спокойно каза Люк и слабата миризма на изгорена кожа се разнесе из всекидневната. — Обаче не това те притеснява. Лесно е да се почистят отвън, нали? Но не и да извадиш всичко отвътре. Кой знае какво може да е попаднало там и да се е настанило удобно във ватата. — Направи пауза за няколко секунди, преди да я запита — Защо твой отпечатък бе намерен по един чифт обувки, който принадлежи на господин Гарет?

Тя сви рамене:

— Може да съм се допряла на него в клас. Например като е бил пред мен и аз съм си била изпуснала нещо на пода.

— Не звучиш много убедително — отбеляза Люк. — Чувала ли си за situs inversus totalis?

— Не — отсече тя.

— Е, това вече е странно, тъй като господин Гарет спомена, че сте го учили в един час през година 9.

Смутена от това отвърна:

— О, да. Сега си спомних.

— Отрече го, защото не искаш да разбера, че си направила проучване на роднините си и се е оказало, че Емили Уондър от Уобърн има такова нещо. Така си разбрала точно къде трябва да я намушкаш.

— Този урок го бях забравила. Това е. Голяма част от това, което господин Гарет ни учи лесно се забравя.

Люк кимна:

— Ти май не го харесваш много, въпреки че той има много високо мнение за теб. Заради това ли е? Прекалява ли със симпатиите? Понякога хората се доближават прекалено близко до теб. Натрапват се и стават нахални, нали така? Наскоро канил ли те е в апартамента си? Имай предвид, че съм го питал.

— Каза, че искал да разговаря с мен относно бъдещето ми. Той е направо отвратителен, сериозно. Пленило го е моето пропадане.

Малк се появи на вратата преди Люк да зададе поредния си въпрос.

— Има две частици бяла прах в петата на единия ботуш.

— Направи химически анализ, моля.

— Вече е направен. Перилен препарат е.

— Перилен препарат ли?

Обърна се към Емили. Тя измърмори:

— Все пак трябва да се почистват с нещо.

— Каква марка прах е това? — се обърна Люк към Малк.

— Произведен е от Перилни препарати Блекуол, но според архивите, компанията е фалирала преди шест години.

Усети как надолу по гръбнака му започна да се разнася приятно гъделичкане. Обърна се към Емили и каза:

— Случайно да имаш препарат за пране отпреди шест години, произведен в Северен Гринуич?

Дългото й и грозновато лице бе променило изражението си неимоверно много. Изглеждаше дори още по-изнемощяло. Тя поклати глава.

— Има само един начин да си се добрала до него. Била си в изоставения завод в Лондон. Там ли е тя, Емили?