Джон Джейкс
Севера и Юга (22)

21.

— Никъде не можем да намерим Братовчеда Чарлс — съобщи Брет, докато тримата бързаха навън. — Затова Аштън прекъсна заседанието ви.

Ори изтрополи тежко по верандата към посетителя, който чакаше до коня си.

— По-глупаво нещо не съм чувал. Братовчеда Чарлс няма работа да се бие на дуели. Малък е още.

— Това едва ли има някакво значение за господина — рече задъхана Аштън. Ори реши, че е права. В пресиления начин, по който младият денди докосна излязлата от мода шапка от бобър, пролича ледена гордост и враждебност.

— Ваш слуга, господин Мейн. Казвам се Смит Докинс.

— Зная кой сте. Кажете за какво сте дошли.

— Ами, господине, смятах, че младите дами са ви предали естеството на задачата ми. Тук съм като представител и роднина на господин Уитни Смит. Миналата нощ той се натъкнал на господин Чарлс Мейн от тази плантация, който флиртувал с неговата годеница госпожица Сю Мари Смит. Господата се скарали и господин Мейн му нанесъл удар, при което господин Смит поискал удовлетворение. Аз съм тук, за да уредя подробностите. Приемам, че сте упълномощен да преговаряте като секундант на господин Мейн.

— За нищо такова не съм упълномощен. Предлагате нещо противозаконно.

От Докинс направо струеше презрение.

— Господине, знаете не по-зле от мен, че code duello^[1] се практикува широко, независимо от законите на Южна Каролина.

Предвзетият млад хлапак залагаше клопка, страшна клопка. Братовчеда Чарлс не можеше да я избегне, освен ако не искаше да се прояви като страхливец. Разбира се, спасявайки престиж и чест, би могъл да загуби живота си. Ето това правеше кодекса пълна идиотщина. Господин Смит Докинс не би си играл със смъртта така лекомислено, ако беше видял Чурубуско.

Посетителят нахлупи шапката на главата си.

— Бихте ли ме насочили към секунданта на господин Мейн или, ако не към него, към самия джентълмен…

Ори въздъхна и се предаде.

— Не зная къде можете да намерите Чарлс точно сега. Ще действам като негов секундант.

— Много добре, господине.

— Предполагам, че за да избегнем съдебно преследване, ще трябва да пътуваме чак отвъд Савана.

— Моята страна обещава пълна дискретност и да няма никакви други свидетели, освен членове на семейството. При положение, че дадете подобно уверение и вие, няма да става нужда срещата да се състои в друг щат.

Имайки предвид колко многоброен беше кланът Смит, свидетелите щяха да наброяват стотици. Но Ори пусна това да мине. Кимна рязко в знак на съгласие.

— Продължавайте.

Поговориха още пет минути и се спряха на обикновени пистолети за дуел, следващия вторник, веднага след разсъмване. Мястото щеше да е поляна, известна като Шестте дъба, на около три километра нагоре по реката.

Доволен, младият Докинс докосна отново шапката си и се отдалечи на коня си. С буреносно изражение Ори напусна площадката при входа и се отправи да търси Чарлс, за да му предаде неприятната вест.

Двете момичета бяха проследили сцената, скрити зад една колона. Когато Ори тръгна, Аштън понечи да му подвикне. Брет дръпна сестра си за ръката и сложи пръст на устните си, предупреждавайки я да мълчи. За първи път Аштън послуша нечий съвет.

Ори реши да не казва нищо за дуела на Клариса и Тилет. Майка му щеше да се разтревожи, а баща му вероятно щеше да поиска да присъства. Ори се надяваше, ако е възможно, срещата да стане пред малцина свидетели. И, което беше по-важно, да завърши, без Чарлс да пострада.

По това време сутрин момчето обикновено се навърташе близо до кухнята, където изпросваше лющен овес или филии прясно опечен царевичен хляб. Но този ден никой от робите в кухнята не го бе виждал. Ори се упъти към конюшнята, решавайки, че ще е по-лесно да търси на кон. В далечината отекна изстрел.

Промени посоката и закрачи бързо надолу по пътя към робските колиби. Зад него няколко от жените в кухнята започнаха да гадаят защо изражението му е толкова гневно.

 

 

Ори прехвърли първо единия, после другия си крак през оградата от цепени стволове. В отсрещния край на стърнището Братовчеда Чарлс упражняваше отмерената стъпка на участник в дуел, който се отдалечава от противника си. В дясната му ръка висеше огромен, ръждясал пистолет, който Ори виждаше за първи път.

Остана неподвижен, докато Чарлс не направи десетата си стъпка и не се обърна на пета. Момчето вдигна пистолета нагоре с неовладяно и неспокойно движение. Докато се обръщаше, видя Ори до оградата; ветрецът развяваше брадата му и закачения с игла ръкав. Момчето отвори широко очи, но завърши обръщането и стреля.

Облачето дим се разнесе. Ори бързо тръгна напред.

— Току-що при къщата идва Смит Докинс — подвикна той. Напрегнат, Чарлс изчака Ори, който имаше застрашителен израз, да спре. — Уредихме подробностите, свързани с твоето блестящо начинание. Пистолети, следващия вторник. Излиза, че съм станал твой секундант.

— Смятах, че не одобряваш дуелите.

— Не ги одобрявам. Ти и останалите селски кавалери нямате никаква представа какво значи истински бой.

Момчето се опита да се усмихне лъчезарно.

— Казано от истински войник.

В отговор получи кръвнишки поглед. Чарлс престана да се усмихва.

— Съжалявам, че са те замесили, Ори. Снощи загубих представа за времето. Не си тръгнах от Сю Мари навреме. Иначе това нямаше да се случи.

— Но вече се е случило. Значи продължаваме оттук нататък. Какво знаеш за пистолетите?

— Не много. Но според мен мога да науча всичко, което трябва.

— Не и както си започнал — Ори посочи презрително ръждивия пистолет. — Откъде набара това чудовище?

Чарлс премига и сви рамене.

— Няма значение.

„Откраднал го е“, помисли отвратен Ори.

— Добре, първото, което ще направим, ще бъде да се отървем от него. — Грабна пистолета и го запрати високо и надалеч.

— Хей! — извика Чарлс почервенял. — Трябва да се упражнявам.

— Ще използваме моя армейски пистолет. Пистолетите за дуел са главно кремъклии, но дори различен, моят ще е по-близо до онзи, който вероятно ще използваш. Сигурно ще е калибър шейсет или седемдесет. Още нещо. Пистолетите за дуел обикновено имат много чувствителен спусък. Ако се обърнеш така, както направи преди минута, и ръката ти се мята като крило на повредена вятърна мелница, пистолетът за дуел ще гръмне прекалено рано. Ще улучиш небето или дърветата и ще дадеш на противника време, колкото му е необходимо, за да те убие. Трябва да се прицелиш спокойно и уверено.

Ори тръгна назад към пътя. Тъй като Чарлс не го последва, той се обърна и махна с ръка.

— Хайде. Ще се биеш във вторник, не догодина.

— Смятах да свърша тази работа сам…

Изречението остана недовършено, разнесено от ветреца, който духаше през осветената от слънцето нива. Чарлс придоби сърдито, дори предизвикателно изражение.

— Ако искаш да те убият поради невежество — викна в отговор Ори, — наистина можеш да го свършиш сам.

С побелели устни Чарлс изтърси:

— Защо ти трябва да ми помагаш? Ти не ме обичаш.

— Онова, което не обичам, Чарлс, е поведението ти през последните една-две години. Ако това означава, че не те обичам, нека да е тъй. Но все пак имам отговорност за теб. Не мога да стоя настрана и да оставя Уитни Смит да извърши убийство. Ако щеш идвай с мен, твоя работа.

Ори продължи пътя си през нивата. Чарлс остана неподвижен, с ръце до тялото, свити в юмруци. Като топящ се лед враждебността изчезна от лицето му и бавно се замени с учудена усмивка. Прибра от земята шомпола, пукнатия рог с барут и торбичката с куршуми. Сетне хукна след Ори.

Упражняваха се по три часа на ден. Ори закле сестрите си да пазят дуела в тайна. Но Аштън се изпусна. Това стана на вечеря и Чарлс с изненада видя колко много се разтревожи Клариса. Ори посочи, че обучава Чарлс, и момчето има всички шансове да се отърве с лека рана или въобще без рана.

Тилет се съгласи с прогнозата, като каза обидни неща за репутацията и смелостта на Уитни Смит. Пожела успех на племенника си. Общо взето, всичко това беше поразително преживяване за Чарлс. Никой дотогава не бе проявявал такъв интерес към него.

„Не“ беше думата, която Ори произнасяше най-често, докато се упражняваха.

— Не се прицелваш достатъчно време. Зная, че страхът те подтиква да бързаш. Но бързината ще те натика направо в гроба.

Сграбчи дясната ръка на Чарлс и я разтърси.

— За Бога, добре ще е да запомниш едно: ако се оставиш да те убият, ще ме направиш за смях.

Последното изречение произнесе неволно, без да съзнава колко абсурдно звучи, докато Чарлс не се засмя и не рече:

— Е, ако не за друго, поне затова не бива да се оставя да ме убият.

Усмивката веднага замръзна на устните му. Ори беше суров човек, безпощаден и взискателен учител. Опитвайки се да се пошегува с него, Чарлс беше прекрачил границата. Беше се увлякъл от промяната, настъпила в отношенията помежду им през изминалите няколко дни; някакво братско чувство, от време на време дори направо обич, беше заменило ненавистта му към Ори. Очевидно той не смяташе, че съвсем за нищо не го бива, инак не би отделял толкова време, за да му помага. Но сега Чарлс отиде прекалено далеч. На Ори не му беше смешно.

Внезапно обаче, някъде вдън сплъстената му брада, проблесна нещо бяло. Усмивка.

— Разбира се, че си прав — рече той, най-сетне разбирайки каква глупост е изрекъл. — По дяволите спасяването на живота ти. Спаси честта ми. Спаси гордостта ми. В края на краищата аз съм южняк.

Разсмяха се едновременно, високо и продължително. Тогава Ори докосна лъскавата цев на пистолета Джонсън, толкова добре запазен, че по него не личеше и най-малко петънце ръжда.

— Нищо няма да свършим, ако седим и се кикотим като някакви глупаци. Ще преброя до десет. Ти тръгни, обърни се и уцели този клон. Опитай се този път да го направиш както трябва. Имаме още само два дни.

 

 

Нахлу студена вълна. В деня на дуела Чарлс и Ори се надигнаха в четири и половина сутринта, изядоха по една бисквита и пиха кафе, сетне навлякоха топли връхни дрехи. Тъй като Ори беше назовал мястото и часа, семейство Смит трябваше да осигурят оръжията.

Излязоха навън, където в тъмнината ги чакаха коняри с конете им. Там беше Тилет, а и Клариса; на момичетата не разрешиха да слязат.

Над земята се носеха ивици мъгла. Утринта беше мрачна. „Може би мраз цари само в сърцето ми“, помисли Ори, докато възсядаше коня и изчакваше да се сбогуват.

Тилет стисна ръката на Чарлс. Клариса го прегърна. Потеглиха ходом с конете си надолу по алеята и Ори видя на изток светлина, която предвещаваше зазоряване. Когато животните издишваха, от ноздрите им излизаха дълги струйки пара. Чарлс се покашля.

— Ори?

— Да?

— Каквото и да стане, искам да знаеш, че съм ти благодарен за помощта, която ми оказа. Никога не съм предполагал, че въобще някой го е грижа за мен.

— Всички ни е грижа, Чарлс. Ти си Мейн. Човек от нашето семейство.

Говореше сериозно. Изненада се как в отношението му към момчето бе настъпила такава промяна за толкова невероятно кратко време. Чарлс се оказа прилежен ученик, без да се опитва да пуска глупавите шеги, които караха Ори да гледа на него отвисоко. Разбира се, сега залогът беше собственият живот на Чарлс. Но Ори смяташе, че промяната в младия мъж се дължи на нещо повече от това. Ори му подаде ръка и Чарлс я стисна като истински роднина. Колко жалко, че промяната настъпи така късно.

Около тях се търкаляха валма мъгла. Стотици звезди пронизваха избледнялото небе. Чарлс пое дълбоко дъх.

— Ори?

— Какво?

— Ужасно ме е страх.

— И мен — каза Ори, докато двамата обръщаха конете си нагоре по пътя край реката.

 

 

Когато стигнаха Шестте дъба, дневната светлина беше прогонила мъглата. Ори с раздразнение установи, че в групата на Смит имаше повече от двайсет души, най-различни роднини от мъжки пол и от всички възрасти. При толкова много зрители поне имаше достатъчно младежи, които да изпълнят ролята на постове по пътя и речния бряг. Определените за това протестираха, че ще пропуснат каквото предстоеше да става, но протестите им бяха набързо отхвърлени.

Ори завърза конете на колчета в края на поляната, определен за тях. Чарлс хвърли горната си дреха, сакото, жилетката и вратовръзката, сетне си нави ръкавите. В сянката на огромен дъб от отсрещната страна на поляната безукорно облеченият Уитни Смит и други членове на неговия клан наблюдаваха приготовленията му с видимо презрение.

Роднината на Уитни Смит Докинс се отправи наперено към двамата Мейн с красиво сандъче за пистолети от розово дърво, което отвори, за да видят съдържанието му. Оръжията калибър 70 бяха достойни за кутията. Всяко осмоъгълно дуло влизаше до половината в приклада от полиран дъб, а в гнездо под него почиваше малък шомпол. Изработката беше изящна и на пистолетите стоеше гравирано името на лондонски оръжеен майстор и дата — 1828 година.

— Задоволяват ли ви? — заинтересува се Докинс.

— Ще ви кажа, след като ги разгледам. — Ори извади единия от пистолетите от гнездото му от оранжево-червено кадифе.

По челото на Чарлс имаше тънък слой пот. Той крачеше напред-назад, докато секундантите се погрижиха да заредят пистолетите. Подадоха по един на всеки от участниците в дуела, сетне посочиха отправната точка, за която се бяха споразумели. Дадени бяха пет минути за окончателните приготовления.

Чарлс изглеждаше спокоен. Колко е напрегнат проличаваше само по това, че многократно приглаждаше с длани косата на слепоочията си. На Ори много му се уринираше, както предполагаше, от напрежение, но не му се щеше да оставя Чарлс сам. Особено при положение, че Уитни Смит и приятелят му Докинс непрестанно се подсмиваха, пъчеха се и подхвърляха шеги по адрес на противника.

Ори се обърна с гръб към тях.

— Зная, че те е страх, Чарлс. Но запомни следното. Ти имаш определено преимущество. Ще го видиш, ако се вгледаш добре в онзи паун зад мен. Тъй като външният вид е по-важен за него от подвижността, той продължава да носи дебело палто. Освен това е прекалено глупав, за да се изплаши, а изплашените хора внимават. Такива като Уитни падат първи в битките.

Чарлс искаше да отговори, но успя да издаде само нещо като нервно грачене. Ори го стисна над лакътя. Чарлс сложи длан върху ръката на Ори и я задържа за секунда.

— Благодаря ти — рече той.

— Готови ли сте, господа? — подвикна Смит Докинс. Звучеше нетърпеливо.

Ори се обърна кръгом.

— Готови сме — рече той и тръгна към мястото, следван непосредствено от Чарлс. Зрителите се умълчаха. Една бяла чапла се плъзна над осветените от слънцето върхове на дърветата. В края на поляната реката течеше златиста и кротка.

Уитни и Чарлс се поздравиха с кимване; това на Уитни приличаше на отпращане, помисли си Ори. Отблизо гнойните пъпки по лицето му се виждаха съвсем ясно. Чарлс, който беше пет години по-млад, изглеждаше по-зрял и овладян. Ръката на Уитни трепереше, когато вдигна пистолета отвесно пред лицето си. Добър признак, освен ако не беше един от много редките дуелисти, които се целят по-добре, когато са много напрегнати.

Докинс се покашля и се обърна към противниците, застанали гръб до гръб с вдигнати пред лицата пистолети.

— Първо ще произнеса думата „тръгни“. Това ще е знак да започнете да изминавате разстоянието в такт с моето броене. Направите ли десетата и последна крачка, сте свободни да се обърнете и да стреляте, когато пожелаете. Готови ли сте? Тръгни.

Чарлс тръгна в едната посока, Уитни в другата. Сърцето на Ори започна силно да бие. Той пое дълбоко дъх и го задържа. Двамата с Докинс бързо се оттеглиха встрани. Докинс застана до него, броейки.

— Три. Четири. Пет.

Чарлс правеше широки и уверени крачки. Слънчевите лъчи, които падаха през дърветата, осветиха косата му. „Много би могло да излезе от него, помисли си Ори. Стига да има възможност да се осъществи. Стига да живее достатъчно дълго, за да успее някой да опита.“

— Седем. Осем.

Мазна пот обливаше петнистото лице на Уитни. Треперенето беше стигнало до раменете му. Дали ще успее да стреля, преди да се срине?

— Девет.

Чарлс гледаше право напред. Ори видя как върхът на езика му обира потта от горната устна, единствения признак на тревогата, която сигурно го свиваше под лъжичката. Искаше му се да викне: „Помни: уверено и плавно.“

— Десет.

Коленете на Уитни се подгънаха, но той остана прав и успя да се обърне. Изхвърли напред ръката си, с която държеше пистолета, също така рязко, както Чарлс първия път на нивата, когато Ори толкова го критикува. Гърмежът стресна Чарлс. Той премига така силно, че Ори си помисли, че е засегнат. Сетне един клон падна от дърво на около метър зад Чарлс.

Отпред на панталона на Уитни се появи мокро петно. Той се обърна несръчно и понечи да направи крачка. Зрителите нададоха възклицания, а Докинс просъска тихо и гневно:

— Трябва да останеш на място, Уитни. На място!

Послуша го, но не без усилие. Срамното петно стана по-голямо. Тресеше се така, че пистолетът подскачаше неудържимо. Чарлс бавно протегна ръка, прицели се хладнокръвно по дължината на осмоъгълната цев и стреля.

Уитни изпищя като момиче. Изви се наляво и падна, сграбчил ръкава си. Между пръстите му потече нещо червено, но Чарлс само го беше одрал. Нещо повече, беше засегнал точно мястото, в което се бе прицелил. Ори изтича напред ликуващо.

Уитни припадна, а Докинс коленичи до него. Зрителите започнаха да ръкопляскат. Освободен от напрежението, Чарлс тръгна на зигзаг към брега. Ори го хвана.

— Трябва да отговориш на ръкопляскането. То е за теб.

Младият мъж зяпна Ори, сякаш поразен от гръм. Сетне погледна към роднините на Смит. Вярно беше. Те ръкопляскаха на неговата стрелба, на смелостта му и снизхождението, защото само рани Уитни, а можеше да го убие. „Всички характерни за истинския джентълмен южняк черти“, помисли Ори, почти загубил свяст от щастие.

Чарлс поздрави зрителите с пистолета си. Но като че ли не можеше да повярва на станалото.

 

 

— Още веднъж трябва да ти благодаря — обади се Чарлс, докато яздеха на път за дома. Меката слънчева светлина между дърветата хвърляше сенчести ивици върху пътя. И двамата мъже смятаха, че е великолепно да си жив в този късен зимен ден.

— Ти сам го направи, Чарлс.

— Не, уважаеми господине. Без теб щях да лежа там мъртъв. — Усмихна се и поклати глава. — Боже мой, не знаеш как се почувствах, когато чух тези мъже да ръкопляскат на мен, а не на собствения си роднина.

— Който за нещастие се прояви като страхливец. Много шумни заплахи без съдържание. Това не им хареса.

— Е, аз пък не мога да го преживея. Никога няма да мога. Но имам един въпрос за…

Спря. Ори чакаше, но Чарлс не каза нищо повече. Ори посочи напред към един крайпътен коптор, пред който висеше накриво надживяла времето си фирма.

— Познаваш ли това заведение? Едва ли може да мине за кръчма, но съдържателят разполага с поносимо уиски. Смятам, че и двамата заслужаваме по чашка. Да спрем ли?

— На всяка цена — засмя се Чарлс и препусна напред.

Съдържателят зяпна, когато посетителите му поръчаха концентрат в седем и половина сутринта. Парите на Ори бързо сложиха край, на каквито и да е възражения или въпроси. Копторът вонеше, затова двамата излязоха да пият на слънце, седнали върху стъпалото пред вратата.

Ори отпи половината от своето уиски, потреперя и премига от удоволствие. После рече:

— Преди малко започна да задаваш някакъв въпрос.

— Да. Винаги досега, когато се забърквах в някакъв бой, хората не одобряваха. Включително и ти. Какво беше толкова различно тази сутрин? Участвахме в нещо много по-страшно, отколкото да си разменяме юмручни удари. Защо никой не възрази?

Ори изгледа Чарлс, искайки да разбере дали въпросът, който му задава младежът, не е саркастично подмятане. Не откри подобни признаци. Чарлс задаваше сериозен въпрос. Освен това и важен.

Ори искаше отговорът му да бъде какъвто трябва. Помисли по него, сетне изсипа остатъка от питието в гърлото си и потупа Чарлс по рамото.

— Смятам, че ще ти отговоря най-добре, като се върнем в Монт Ройъл.

— Не разбирам.

Но Ори вече се мяташе на седлото.

— Да вървим.

 

 

Тилет, Клариса и момичетата изтичаха навън в момента, в който зърнаха конете на алеята. Последва неизбежно отлагане, докато очарованите слушатели чуха разказа на Ори. Тилет поднесе възторжени поздравления. Клариса хлипаше с облекчение, докато момичетата подскачаха нагоре и надолу и молеха Ори да опише още един път хладнокръвната смелост на Чарлс. Това отне общо около час. Едва тогава Ори дръпна братовчеда си в сумрачната библиотека и посочи към закачалката, на която висяха униформата и сабята му.

— Ето ти отговора.

Чарлс изглеждаше объркан.

— Не разбирам какво имаш предвид.

— Помисли за мъжете, които отиват на война. Какво правят те?

— Бият се.

— Да, но и нещо повече, бият се по начин, по който предварително са се разбрали и споразумели. Колкото и свирепа да е битката, има кодекс на поведение между почтените мъже, когато се сражават. Хората от клана Смит ти ръкопляскаха не само защото спечели, но и защото спази правилата. Уитни не постъпи така. Той се опита да избяга от куршума ти. Видя реакцията. Преди никога не си се бил по правилата. Ето тази е разликата.

Ори вдигна левия ръкав на мундира.

— Светът не осъжда непременно хората, които обичат да се сражават. Той насърчава и награждава някои от тях. Когато се напишат книгите по история, част от славата може да се падне и на загубилия храбрец. Не съм убеден, че е съвсем правилно да се насърчават и награждават хора, задето се сражават и убиват, но така стоят нещата. Получи ли своя отговор?

Чарлс бавно кимна, загледан в ножницата, месинговите копчета, тъмносиния мундир, сякаш бяха проникнати от някакво религиозно значение. Онова, което Ори току-що каза, дойде като откровение.

Ори започна да рови из шкафа.

— Тук има уиски. Не зная как си ти, но аз продължавам да съм греховно жаден.

— И аз също.

Чарлс обиколи от другата страна на закачалката, без да отделя очи от униформата. Откровение осени и Ори. Видя Братовчеда Чарлс в съвършено нова светлина.

„Може пък в последна сметка да не е загубен. Виж само как зяпа униформата. Запленен е от нея.“

Започвайки още от сутринта, той се зае с Братовчеда Чарлс.

Започна с дребни корекции. Меки, едва ли не срамежливи предложения, свързани с външния вид. Държане. Програма. Отначало нищо прекалено важно или трудно, защото очакваше бунт. Вместо това се натъкна на незабавна и трогателна отстъпчивост. Чарлс започна да се явява на всяко ядене с измити лице и ръце, с прибрана в панталоните риза и без затъкнат в пояса ловджийски нож.

Три седмици след дуела Ори предложи на Чарлс няколко книги и настоя да ги прочете. Подбра неща, които не бяха трудни: леки исторически романи от Уилям Гилмър Симс, един южнокаролинец, който беше също толкова популярен, колкото на времето си Фенимор Купър. Бързината, с която Чарлс изчете романите, убеди Ори, че младежът е изключително интелигентен — нещо, което Клариса твърдеше от години. Ори така и не й бе повярвал.

Сетне предаде на братовчеда си кратки уроци по някои от обществените условности — вниманието, което трябва да се оказва на дамите, какво представлява подходящо облекло за различните светски и семейни събития. Чарлс не само възприемаше, но започна и да прилага принципите в действие. Скоро се отнасяше с Аштън и Брет с една нова, изтънчена вежливост, която направо ги стъписваше. Но пък им и харесваше, защото Чарлс беше красив и изпълняваше изисканите жестове почти без никаква следа от недодяланост.

 

 

— Момчето е роден кавалер — възкликна Ори пред Мадлин при следващата им среща. — Кара ме да се срамувам. Той е изящен, очарователен и, нещо повече, всичко му идва отвътре. Къде е крил тази си страна от характера?

— Най-вероятно под пласт от озлобление и мръсотия — рече тя с нежна усмивка.

— Сигурно си права. Преобразяването е невероятно. Трябваше му само мъничко обич от страна на близките, за да се превърне в онова, което всъщност е.

— Обич от твоя страна преди всичко. Дори и в Резолют клюкарстват за промяната. Нанси ми каза, че Чарлс вървял навсякъде подире ти.

— По цял ден. Като кутре! Да му стане неудобно на човек. — Но изразът на Ори показваше, че всъщност няма нищо против това обожание. — Бедата е там, че веднъж като се справиш с някакъв проблем, самото му решаване поражда друг.

— Сега пък какво? Казваш, че Чарлс се оправял…

— Точно това имам предвид. Оправя се. Преди това бях убеден, че ще свърши убит в някой хендек след сбиване или надпрепускване с коне. Сега си блъскам главата да реша какво би трябвало да прави оттук нататък. Трябва да предложа нещо и то скоро.

— Говориш като баща.

— Не си прави шеги. Това не е малка отговорност.

— Разбира се, че не е. Не си правя шеги. Усмихнах се, защото си щастлив. Не съм те виждала в такова добро настроение. Отговорността ти харесва.

Той я погледна.

— Да, харесва ми.

 

 

Всяка вечер след вечеря, ако Ори не трябваше да работи в канцеларията, двамата с Чарлс пиеха по едно уиски в библиотеката. Понякога Тилет се присъединяваше към тях, но оставаше мълчалив свидетел. Мълчалив и смаян. Разбираше, че нещо положително и здравословно се е случило в отношенията между сина и племенника му. Не искаше да се меси. Освен това осъзнаваше, че и на теория, и на практика Ори бързо се превръщаше в глава на семейството. Тилет доста се дразнеше от това. Но му правеше и удоволствие. В присъствието на Тилет Братовчеда Чарлс се държеше по-резервирано. Когато него го нямаше, младежът не можеше да се наслуша на кадетските преживявания, на Ори.

— Наистина ли ти харесваше в Уест Пойнт?

— Е, не съвсем. Но завързах няколко добри приятелства, а срещнах и най-добрия си приятел.

— Джордж. — Когато Ори кимна, Чарлс попита: — Искаше ли да останеш във войската?

— Много. Но генерал Скот има някакъв странен предразсъдък срещу едноръки офицери. Може би защото все още разполага с две ръце.

Чарлс се усмихна. Шегата не беше особено сполучлива, но той си даде сметка, че никога преди Ори не е бил в състояние да се шегува с осакатяването си. Това бе забележителна промяна.

Чарлс отново впери очи в униформата на закачалката.

— Все още не мога да възприема, че на човек могат да му плащат, за да се сражава.

Ори затаи дъх. Дали пък не е настъпил подходящият момент? Реши да се възползва от него.

— Чарлс… хрумна ми нещо. Може би ще можем да уредим за теб назначение в Академията.

— Но… аз не съм достатъчно умен.

— Напротив, умен си. Просто не знаеш достатъчно, за да издържиш приемните изпити. С други думи, имаш интелекта, но не и фактите. Хер Нагел спокойно може да ти ги даде през следващите няколко години. Ще трябва здравата да залегнеш, но съм убеден, че можеш да го направиш, стига да имаш желание.

Зашеметен от новото бъдеще, което зърна пред себе си, Братовчеда Чарлс остана безмълвен за момент, преди да отговори.

— Да, уважаеми господине, искам.

— Великолепно! Ще притисна Нагел утре сутринта.

 

 

— Какво? — възкликна учителят, когато чу за плана на Ори. — Да преподавам на него? Бих казал не, хер Мейн. Още първия път, когато му се скарам, че не е изпълнил някаква задача, ще измъкне своя огромен нож и хоп! — Нагел прокара пръст през гърлото си. — Това ще сложи край на блестящата ми академична служба във вашето семейство.

— Чарлс е променен — увери го Ори. — Дайте му шанс. Ще ви платя допълнително.

На тази основа хер Нагел вече беше готов да рискува. В края на седмицата се върна при работодателя си зашеметен.

— Вие сте съвършено прав. Прераждането е изненадващо. За някои неща продължава да е упорит и раздразнителен, преди всичко по отношение на собствената си незапознатост с понятия, които би трябвало отдавна да е научил. Но схваща лесно. Смятам, че ще мога да го подготвя бързо, макар това, естествено, да изисква допълнителни усилия.

— За които ще получавате допълнително компенсация всяка седмица.

— Много любезно от ваша страна — промърмори хер Нагел, покланяйки се. — Ще направим това момче учено.

В гласа на Ори прозвуча възторг, а очите му блеснаха.

— Искаме само да го направим кадет в Уест Пойнт. В семейството ще имаме професионален военен.

А за себе си добави: „В края на краищата.“

 

 

В края на първата седмица от април Ори отиде при баща си.

— След две-три години Чарлс би трябвало да е готов за постъпване в Академията. Научих, че по това време щяло да има свободно място. Не е прекалено рано да му осигурим назначение. Бихме могли да започнем с писмо до Министерството на войната. Може да помолим сенатора Калхун да го предаде. Аз ли да го напиша или ти?

Тилет му показа един брой от „Мъркюри“.

— Калхун е мъртъв.

— Господи, кога е умрял?

— В последния ден на март. Във Вашингтон.

„Всъщност не би трябвало да е особено изненадан“, помисли си Ори. Калхун отдавна линееше, а в политическо отношение миналият месец беше сред най-бурните в близката история. Компромисните резолюции на Хенри Клей бяха поставени за обсъждане в Сената. Тъй като Калхун беше ръководител на парламентарната група на Юга, неговата реакция, макар и предвидима, се очакваше от широки кръгове. Но се оказа прекалено болен, за да вземе думата. Вместо него становището му прочете сенаторът Мейсън. Разбира се, Калхун осъди програмата на Клей и отново отправи предупреждение, че враждебното отношение на Севера прави отделянето привлекателно за южняците. В течение на годините Калхун последователно отстъпваше от позицията си за запазване на целостта на страната към друга, която поставяше преди всичко благото на своята част от нея. Повечето южняци бяха съгласни, че към тези твърди и тесногръди схващания го е тласнала дейността на аболиционистите както в Конгреса, така и извън него.

Три дни след представянето на речта на Калхун сенаторът Даниъл Уебстър беше взел думата, за да представи противоположното становище. Говорил бе дълго и убедително в полза на резолюциите и на голямата нужда преди всичко да се запази Съюзът. Речта беше прекалено изпълнена с добра воля и дух на компромиси, за да е по вкуса на колегите северняци на Уебстър, които веднага започнаха да го оплюват. И Тилет нарече речта на Уебстър от седми март мерзост, макар и не по същите причини, поради които я смятаха за такава сенаторите аболиционисти.

Но за момента Ори мислеше за Калхун от друг ъгъл.

— Сенаторът беше един от най-последователните защитници на Академията.

— На времето си — сопна се Тилет. — Той беше приятел и на Съюза. Както и всички ние. Сетне янките се опълчиха срещу нас.

Тилет сякаш искаше да каже, че атаката е била безпричинна. Ори си помисли за Прайъм, но нищо не каза. Неочакваните угризения на съвестта го изненадаха и смутиха. Баща му продължи:

— Не само старостта и болестта убиха Джон Калхун. Това направиха Джаксън, Гарисън, Сюърд, цялата проклета банда, която се противопоставяше на него и на нас по всички въпроси, от обезсилването до начина, по който печелим хляба си. Гонеха Калхун като глутница бесни кучета. Изтощиха го. — Тилет хвърли вестника на пода. — Това няма да бъде забравено.

Ори продължи да мълчи, смутен от безкомпромисния тон на баща си.

 

 

Няколко седмици по-късно Тилет имаше още една причина да беснее. Професионален преследвач заловил в Кълъмбъс, Охайо, роб, избягал от плантация недалеч от Монт Ройъл. Преследвачът бил нает от собственика на беглеца.

Аболиционистите се намесили преди той и пленникът му да успеят на напуснат Кълъмбъс. Заплашили да го линчуват и поставили избягалия черен под арест, за да не му се случи нещо, под претекст, че било необходимо съдът да се произнесе по законността на претенциите. Това било хитрост, защото знаели, че съдът няма такава юрисдикция. Но забавянето дало време да измъкнат беглеца от затвора. По някакъв тайнствен начин вратата останала отключена. Той минал границата и се оказал на сигурно място в Канада, преди повечето хора да разберат какво става. Съшитата с бели конци интрига в Охайо вбеси собственика на роба и много от съседите му. Тилет не приказваше почти за нищо друго.

Междувременно Ори сподели личното си щастие с Мадлин. Братовчеда Чарлс се заловил с ученето си при хер Нагел и Ори не можеше да се нахвали с напредъка на протежето си.

— Но ще трябва да прекратим уроците за два месеца това лято. — Макар и недодялано, по този начин повдигна въпрос, който отдавна имаше наум и трябваше да го постави.

— Чарлс заминава, така ли?

— Заедно с всички нас. Наех лятна вила в Нюпорт, близо до къщата на Джордж.

— Най-сетне ще се съберете отново!

— Да.

— О, Ори, колко е хубаво. — Реакцията й му се стори неподправена. Ако изпитваше разочарование, то добре го криеше.

— Няма ли да ти липсвам?

— Не ме дразни. Ужасно ще ми липсваш. Тези два месеца ще са най-дългите в живота ми.

Хвърли се на врата му и го целуна така страстно, че томчето със стихотворения на Кълън Брайънт се плъзна и падна от полата й незабелязано. След като пое дъх, тя каза:

— Но ще доживея. Или по-точно казано, ще доживея, стига да зная, че ще се върнеш при мен. Не бих го понесла, ако се хванеш с някоя янки.

— Никога няма да го направя — отвърна Ори съвсем сериозно и искрено, нещо, което Мадлин намираше понякога трогателно, докато в други случаи по необясними причини я разгневяваше. Той продължи. — Време е Чарлс да надникне към света отвъд границите на Южна Каролина. Ако постъпи в Академията, ще се срещне с всевъзможни хора с нови и различни идеи. Това може да се окаже шок за него. Както стана с мен. Трябва да е подготвен.

Тя докосна лицето му.

— С всеки изминал ден все повече говориш като баща.

— Няма нищо лошо в това, нали?

— Нищо — увери го тя и го целуна по бузата като съпруга. — Ще е чудесно за Чарлс, но той няма да е единственият, който ще извлече облаги от тази нова връзка, в никакъв случай. Ти също си толкова по-щастлив. Това прави и мен щастлива.

Този път го целуна, за да докаже колко искрено го е казала. Няколко мига по-късно, когато се навеждаше да вземе падналата книга, й хрумна въпрос.

— Каза, че цялото семейство отивате на Роуд Айлънд?

— Разбира се, без Купър.

— Това имах предвид. Кой реши Купър да остане, той или баща ти?

Преди две вечери Купър беше дошъл в Монт Ройъл. Не бе възможно той и Тилет да бъдат заедно в една стая и да не се скарат страшно по въпроса за резолюциите на Клей. Усмивката на Ори изчезна.

— И двамата — рече той.