Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Erebos, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016 г.)
Разпознаване и корекция
cherrycrush (2016 г.)

Издание:

Автор: Урсула Познански

Заглавие: Еребус

Преводач: Ваня Пенева

Език, от който е преведено: немски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Пан“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: австрийска (не е указана)

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Валери Манолов

Художник: Борис Стоилов

Коректор: Нина Ганева

ISBN: 978-954-660-123-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3550

История

  1. — Добавяне

19.

Бум! Топката се удари на трийсетина сантиметра от коша. Бетани изруга, а Ник ядно изрита стената. Каква гадост! Нямаше никакво желание да подскача и да тича насам-натам във вонящата тренировъчна зала. Сега трябваше да си е вкъщи и да се погрижи Сарий отново да тръгне нагоре.

Последните четири дни му донесоха само разочарования. Битки срещу деветоглава ламя, срещу отровни раци, а вчера трябваше да се сражава срещу живи скелети в мрачна гробница. Сарий се справи много добре, но не изпъкна сред останалите. Не премина в следващото ниво. След толкова усилия не получи друга награда, освен малко злато, лечебна напитка и нови ръкавици. Пратеника не му даде друго поръчение. Никакъв шанс да се докаже.

Ник догони Джеръм, отне му топката и направи дрибъл по игралното поле. Прицели се и метна топката. Бум! Пак не улучи коша.

— Да те вдигна ли до коша, Дънмор, или ще се задоволиш със стълба? — изрева Бетани.

Я да млъкваш! Трябваше му нов меч. Имаше нужда от нови специални умения. Битките на арената наближаваха и докато другите ставаха по-силни, той тъпчеше на едно място. Ако Пратеника му даде шанс, ще положи всички усилия, за да покаже на какво е способен.

Джеръм отново хвана топката и мина с дълги крачки покрай Ник. Почти автоматично Ник се запита кой от воините в играта е противникът му. Лелант? Нуракс? Дризел? Дали с по-силен или по-слаб от него?

— Заспа ли, Дънмор? — изкрещя Бетани. — Искаш ли да си полегнеш в някой ъгъл?

Когато тренировката най-сетне свърши, Ник изпита облекчение. Най-после ще се прибере вкъщи. Трябваше да пише есе по английски, но това не го притесняваше. Нали имаше интернет. Ще натрака две страници и готово. После ще седне да играе. Ще обърне нова страница. Ще сложи край на застоя. Тази нощ ще успее — инстинктът му го подсказваше.

 

 

Мракът притиска полето, сякаш има маса и тегло. Воините тичат възможно най-бързо. Гномите са им възложили да завладеят един мост. Пътят, по който тичат, е тъмносин. Цветът напомня за дълбока вода.

Сарий се опитва да тича по-бързо от другите и успява да изпревари трима от спътниците си: Дризел, Нуракс и Арвенс Чайлд. Редом с него тича Лорд Ник. По-назад са Сапуяпу, Гагнар и Лелант. Последни са няколко новаци — Сарий не си прави труда да запомни имената им. Те са единици и двойки. На арената не могат да му сторят нищо.

Усеща, че са близо до целта. Напрегнат е, но му е приятно, защото е любопитен и жадува за кръв. Какви ли са враговете? Орки, скорпиони, паяци? От кого трябва да отнемат моста? Това няма особено значение. Този път ще се бие с всички сили и ще заслужи награда от Пратеника. До турнира остават само три дни. Дотогава трябва да стане поне десетка.

Вече отдавна е престанал да се притеснява от дългото бягане. Бегло си спомня как се чувстваше, когато трябваше да спира след всеки хълм и да си поема дъх. Сега спринтира нагоре и надолу, без да намали темпото нито за миг, без най-малки признаци на изтощение. Хубаво е да си силен. Хубаво е да си в горните нива.

Пред бегачите се появява лек наклон. Твърде равномерен, за да е с естествен произход. Сарий се вглежда по-внимателно и установява, че пътят се отделя от земята и се опъва през мрака като синя дъга. Ето го и мостът.

Някъде напред звучи звън на метал. Кой се бие там? Сарий изважда меча си и с ъгълчето на окото забелязва как Лорд Ник прави същото. Само да можеше да види неприятеля! Не, там има само огромни тъмни сенки. Дан! Удар на камбана. Нещо рухва от моста. Нещо или някой?

Шумът от битката се засилва бързо. Най-сетне в небето се очертават фигури. Огромни рицари в сребърни брони защитават моста.

Ентусиазмът на Сарий се стопява. Как да победи такъв рицар? Забавя темпото, за да проследи как Дризел едва избягва дългия меч на един от противниците, как подскача пъргаво около него, но не може да нанесе нито един точен удар. И с Нуракс се случва същото.

„Трябва да има начин“, мисли отчаяно Сарий. Рицарите сигурно имат уязвима точка. Не е възможно да нямат. Ще се приближи и ще види.

Лорд Ник профучава покрай него, хвърля се върху най-близкия брониран рицар и нанася удар в коленете. Великанът дори не трепва. Преспокойно замахва с меча и Лорд Ник едва успява да избегне ужасната участ да го разсекат на две половини.

Дали да се опитам да мина покрай тях? Поръчението беше да завладеем моста, не да победим рицарите.

Отблизо противниците са високи като кули. Движенията им издават чудовищна сила, но не са особено бързи. Сарий успява да мине покрай един от тях, после покрай още един. Третият се опитва да го спре, замахва с меча. Сарий се отдръпва към края на моста. Внимание! Дан! Огромният рицар прави крачка към него и навежда меча си. Огромното острие само го докосва. Нищо повече. Не го ранява, но го изважда от равновесие. Сарий разбира, че няма да се задържи на крака. Няма за какво да се хване. Няма парапет, няма даже камък.

Сарий пада. Далеч от рицарите, далеч от моста, чийто свод вече синее високо над него. Далече от мечтата си тази нощ да стане деветка. Няма представа какво го очаква долу. Дано да е вода или поне мека трева. Пред вътрешния му взор минават остри камъни и тръни. Въздухът около него свири. Къде е дъното, за бога?

Умря от собствената си глупост.

Не, няма да умре. Не и сега. Не по такъв начин. Само заради една грешна стъпка.

Когато идва сблъсъкът, тонът на раняването зазвучава с такава сила, че Сарий е готов да закрещи. В първия момент не иска нищо друго, освен звукът да престане, веднага. Но знае, че той е знак за живот. Той има шанс. Трябва да чака. Трябва да издържи.

Опитва се да остане неподвижен. Да чака търпеливо. В главата си усеща непоносима болка. Свиренето е мъчително. Заглушава всичко, дори шума на битката, която още бушува на моста. Защо продължава толкова дълго? Наистина ли съиграчите му продължават да се бият? Може би. Никой, освен него не е паднал.

— Днес не се представи добре, Сарий.

Най-сетне. Никога не се е радвал толкова да види жълтите очи.

— Май имаш нужда от моята помощ?

— Да! Моля!

— Може би разбираш, че вече ми омръзна постоянно да те вадя от затруднено положение.

Сарий мълчи. Какво би могъл да каже? Но Пратеника явно очаква отговор. Ще му каже, че вече няма да му досажда с молби за помощ.

— Съжалявам. Проявих несръчност.

— Съгласен съм. Да проявиш несръчност е простимо за второ ниво, но за осмица е позорно.

„Сигурно ще ми отнеме поне едно ниво“, казва си тъжно Сарий. Какво нещастие!

— Досега винаги си разчитал на мен, нали?

— Да.

— А дали и аз мога да разчитам на теб, Сарий? Дори ако стане напечено?

— Разбира се.

— Много добре. Тогава ще ти помогна още веднъж. Ще изпълниш моето поръчение, но без да проявяваш несръчност.

Тонът на раняването отслабва и Сарий се надига бавно. За малко да изгуби всичко. Следващия път ще се съсредоточи. Никога вече няма да допусне такава слабост. След два дни ще се бие на арената. Тогава ще прояви истинските си качества.

— Ще изпълня поръчението. Нищо, че ще е трудно. Няма проблем.

Пратеника кима замислено.

— Радвам се да го чуя. Но първо ще ти задам въпрос. Мистър Уотсън ли се казваше учителят ти по английски?

— Да.

— Казват, че винаги си носел малък термос. Вярно ли е това?

Сарий се замисля.

— Да. Май вътре има чай.

— Много добре. Утре, пет минути след началото на третия час, ще отидеш в тоалетната на първия етаж. Тази, дето е със счупено огледало над мивката. В кофата за отпадъци ще намериш шишенце. Искам да изсипеш съдържанието в термоса на мистър Уотсън. Няма защо да знаеш какво ще има в шишенцето. Но от теб се иска да проявиш сръчност. Тежко ти, ако някой те види.

Сарий слуша обясненията на Пратеника с нарастващо недоверие. Изкушава се да побегне… или да се направи, че не е чул нито дума. Или просто да остане да лежи тук и да чака жълтоокия да си вземе думите обратно. Да каже, че си е направил лоша шега. Ала мъжът насреща му е скръстил ръце под мършавата гръд и чака.

— Разбра ли какво ти казах?

— Да — отговаря Сарий през стиснати зъби.

— Ще го направиш ли? Задачата е трудна, но възнаграждението ще е богато. Нова магична сила и три нива. Ще стигнеш до единайсет, Сарий. Тогава ще имаш сериозен шанс да попаднеш във Вътрешния кръг. Аз лично ще ти издам кой е най-слабият член.

Сарий поема дълбоко дъх. Това е само игра. Сигурно Пратеника иска от него доказателство за смелост. Нищо повече. Сигурно в шишенцето ще има мляко. Или глюкоза.

— Ще го направя.

— Отлично. Утре очаквам доклада ти.

Мракът идва много бързо и оставя Сарий по-безпомощен отвсякога.

 

 

Създаване. Запазване. Разрушаване.

Индусите имат отделно божество за всяка от тези задачи. Аз се справям сам.

Създадох нещо, което никой преди мен не е успял, но светът не ми е свидетел и никога няма да бъде.

После се опитах да съхраня създаденото — с цялата си сила, с цялата си воля. С болки, нерядко със сълзи и във всеки случай със значителни жертви.

Сега ще разрушавам. Кой ще ме обвини, че го правя? Ако има справедливост, поне това, последното, ще ми се удаде.

Искаше ми се да си остана творец и да се радвам на творението си. Да го запазя, да го споделя с другите. Но и разрушението е много привлекателно. Неговата привлекателност е в окончателността.