Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Erebos, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016 г.)
Разпознаване и корекция
cherrycrush (2016 г.)

Издание:

Автор: Урсула Познански

Заглавие: Еребус

Преводач: Ваня Пенева

Език, от който е преведено: немски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Пан“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: австрийска (не е указана)

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Валери Манолов

Художник: Борис Стоилов

Коректор: Нина Ганева

ISBN: 978-954-660-123-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3550

История

  1. — Добавяне

10.

Един поглед към часовника на компютъра му показва, че е 0.34 ч. Твърде късно, за да се обади на Джейми още сега. Джейми разполага с компютър — това му е известно и така е добре. Не го използва особено често, но Ник ще го убеди, че не бива да пропуска Еребус.

Идеята да се заеме с химията е смешна. Въпреки това известно време мислите му останаха заети с нея. Битките на арената можеха да продължат дълго и би било чудесно да е написал няколко реда по химия. Не, в момента най-важното е да копира играта.

Ник прерови чекмеджетата на бюрото. Беше сигурен, че някъде има празни дивидита. Къде ли са?

След малко намери опакован оригинален диск под купчина хартия и книги. Можеше само да се надява, че тежестта им не го е повредила.

Копирането продължи повече, отколкото очакваше. Полето се запълваше много бавно. Ник се взираше в синята линия, сякаш можеше да я ускори с поглед. От друга страна — какво значение имаше дали ще приключи бързо? И без това щеше да чака до утре. Да се наспи хубаво, въпреки че не можеше да си представи как ще легне и ще спи. В главата му се гонеха десетки въпроси.

Първият и най-важният: Кой е придал на своя играч външността на Ник? Защо го е направил? Много добре си спомняше рушащата се кула, където бе създал Сарий. Нито за секунда не помисли да го направи подобен на реален човек. Особено на човек, когото познава.

Сто процента е някой, който ме познава. И аз го познавам. Мисълта го възбуди, но беше и неприятна. Сигурно е някой приятел. Например Колин? Може би Колин не е Лелант, а се е превъплътил в Лорд Ник?

Синята линия не бе стигнала дори до половината на полето. Мислите на Ник също се движеха бавно. Всички останали играчи, които го познаваха, ще си мислят, че той е Лорд Ник. И ще са убедени, че са разпознали поне един от участниците в играта. Спътник или противник — както им харесва. Никой няма да предположи, че Ник е Сарий. Това добре ли е, или не?

Компютърът продължи да копира с изнервяща бавност.

Какво ли име ще си избере Джейми? И от кой народ? Ник веднага избра джуджетата, но се укори за непочтеността си. Джейми съвсем не беше дребен, а среден на ръст. Решаващото беше какво иска той. Да стане тъмен и тайнствен вампир? Или елегантен елф на мрака? А може би грамаден и заплашителен варварин?

Никоя от тези идентичности не му подхождаше. Джейми си беше Джейми. Точка. Но каквото и да избере, Ник беше сигурен, че ще го познае под всяка маска. Дори да се облече като Кунигунде или като дамата гущер. Ухили се и си каза, че не би било зле да му се обади още сега. Джейми ще го разбере, а мобилният телефон няма да събуди никого другиго.

Може би.

Или да му прати SMS? Но с какъв текст?

Трябва да те видя, спешно е, най-добре веднага, ако не, утре сутринта в 7. Невъзможно. Ник знаеше, че в неделя Джейми спи до късно. Няма да се събуди преди девет. Девет? Прекалено късно. Освен това кой може да му гарантира, че Джейми ще започне да играе веднага?

Най-сетне копирането приключи. Ник извади диска от устройството, написа с водоустойчив флумастер „Еребус“ и внимателно прибра диска в обвивката.

Време за лягане, каза си решително той, но мислите му продължиха да кръжат около играта. Докато си миеше зъбите, в тоалетната, накрая под завивката с аромат на омекотител.

Ами ако не успее да се справи? Ще пропусне битките на арената — и какво?

Не, не му беше все едно. Най-сетне му се откриваше шанс да напредне. Пратеника беше на негова страна — това се усещаше. Нали му даде добри съвети. Отсега нататък ще търси противници, които е виждал в акция. Лорд Ник не беше от тях, Блъдуърк също. Но ако Лелант му падне в ръчичките, ще му даде да разбере. И Фениел ще си изпати. Но кой знае, може би двамата няма да намерят пътя за града.

Ник заби глава във възглавницата. Утре рано ще иде при Джейми и точно в девет ще позвъни на вратата. Така няма да изгуби много време. Ще помоли Джейми да започне веднага. Добър план. Ник беше сигурен, че приятелят му ще се въодушеви като никога досега.

 

 

— Не говориш сериозно. — През полуотворената врата примигваха две сънени очи. Джейми се бе увил в раиран халат, на краката му се виждаха два различни чорапа. Явно се бе облякъл набързо, за да отвори. — Добре де, влез. Но тихо, че нашите още спят.

Ник беше в приповдигнато настроение и угризенията на съвестта хвърляха само светлосиви сенки. Постъпи правилно. Събуди Джейми не със звънеца на входната врата, а по мобилния телефон — така избегна събуждането на мисис и мистър Кокс. И сега се постара да стъпва безшумно, за да не застраши успеха на мисията. Свали си обувките и последва Джейми в кухнята, където миришеше на мазнина за пържене. На печката бе оставен тиган, от който някой напразно се бе опитвал да изстърже загорели остатъци от кюфтета.

Джейми си наля чаша вода и седна срещу Ник. Ако се съдеше по погледа му, още беше сънен.

— Колко е часът? — попита дрезгаво той.

— След малко ще стане осем.

— Ти не си наред — промърмори стреснато Джейми и изпи водата на един дъх. — Ако си спомням добре — продължи след малко той, — вчера ти предложих да се срещнем, но ти ми заяви, че нямаш време. Добре, разбрах те. Но защо сега… защо ми пристигаш посред нощ и ми звъниш на вратата?

Ник се постара да изглежда тайнствен и многообещаващ.

— Имам нещо за теб — започна той и извади диска от джоба на якето си. — Но преди да ти го дам, трябва да уговорим някои неща.

— Какво е това? — Изпълнен с недоверие, Джейми изтри очите си и посегна към диска.

Ник го дръпна с бързо движение.

— Момент, момент! Първо трябва да изясним някои неща.

— Ей! Какви са тези глупости! — Джейми се намръщи недоволно. — Да не си решил да ме поднасяш? Първо ме будиш и заявяваш, че има нещо важно, а сега си играеш на котка и мишка!

Ник усети, че не се представя добре. Защо точно той трябваше да изпълни важното поръчение да намери новобранец в края на седмицата? Ако беше нормален учебен ден, щеше да е много по-лесно.

— Добре, ще започна отначало. Искам да ти дам нещо фантастично — в истинския смисъл на думата. Ще го харесаш, но първо трябва да ме изслушаш.

По лицето на приятеля му не пролича нито любопитство, нито въодушевление.

— Това е дискът, дето от седмици обикаля класа, нали? Пиратско копие.

— Ами, виж сега…

— Кой казва, че това ме интересува?

— Ще ти хареса, повярвай! Страхотно е. В началото и аз мислех като теб, но като го видях, направо паднах. Супер е, повярвай! — Ник забеляза, че употребява същите думи като Брини преди няколко дни, и млъкна.

— Аха — Джейми се прозя уморено. — И какво по-точно представлява?

— Не мога да ти кажа.

— И защо не?

— Защото не мога! — Отчаян, Ник затърси правилните думи. Не биваше да разкрива твърде много, но искаше да разпали любопитството на Джейми. — Това е част от играта. Нямам право да ти казвам нищо, ти също не бива да издаваш какво правим. Ще ти дам диска само ако ми обещаеш да не казваш на никого.

Още преди да е казал последната дума, беше наясно, че разговорът се развива зле. Бръчките по челото на Джейми бяха станали истински кратери.

— Нямаш право да казваш на никого — кой е дал това нареждане?

Ник разтърси глава, защото жълтите очи го пронизваха. Положението беше повече от лошо. Даже да пренебрегне указанията на Пратеника, не би могъл да обясни на Джейми какво се иска от него. Не би могъл да му обясни защо Еребус е уникална игра. Джейми трябваше да го разбере сам.

Но най-важното беше, че той не смееше да пренебрегне нарежданията на Пратеника — колкото и трудно да му беше да си го признае. Пратеника веднага щеше да забележи, че е нарушил правилата. Нали бе отгатнал, че той мисли за Емили Карвър?

— Няма значение кой дава нарежданията. Нямам право да ти казвам нищо, това е част от правилата.

— Какви правила? Слушай, Ник, почват да ме хващат дяволите. Ти ме познаваш, нали? Знаеш, че съм любопитен. Наистина искам да разбера какво им е толкова тайнствено на тия дискове, но намирам, че се държиш като глупак. Или ще ми дадеш диска, или не. Няма да ми поставяш условия.

— Да, но… — Ник се почувства победен. А при него бе минало толкова лесно! Брини го убеди само за три минути. — Всички са длъжни да спазват правилата и никой не се чувства обиден.

— Божичко, Ник! — Джейми стана да си налее още една чаша вода. — Държиш се напълно различно отпреди, знаеш ли? Другите! Кога си обръщал внимание на другите?

Той седна отново срещу Ник. Очите му вече бяха съвсем будни.

— Знаеш ли какво? Дай ми това нещо. Искам да знам какво е.

— Ще спазваш ли правилата? Няма да говориш с никого за диска и няма да го показваш на никого.

Джейми развеселено вдигна рамене.

— Може би. Зависи.

— В такъв случай няма да ти го дам.

— Добре, остави. Ще ида да си легна. И без това не съм се наспал.

— Ти си идиот! — Думите излязоха от устата на Ник, преди да е размислил. Разочарованието, че прекрасният му план се е провалил заради магарешката упоритост на Джейми, го надви, макар и само за момент. Защо Джейми продължава да се инати? Защо просто не изпробва играта? Защо го изоставя в решителния момент? И най-важното: как ще се справи до обед?

Думата „идиот“ оказа незабавно въздействие върху лицето на Джейми. Бръчките се изгладиха, чертите му станаха гладки като стена.

— Знаеш ли, Ник, мистър Уотсън е прав — започна с измамна мекота той. — Според него в нашето училище се върши нещо опасно. Вече и аз вярвам в това. Май трябваше да ти взема диска, за да разбера най-сетне за какво става дума.

Ама че слабоумник, щеше да изкрещи Ник, но се овладя. Гневът го душеше и надменното поведение на Джейми много скоро щеше да го извади от равновесие. „Нещо опасно“! Ама че идиотщина!

— Интересното е, че всички хора се придържат към тези… как ги нарече? — правила — продължи със същия тон Джейми. — Никой не си отваря устата, но постепенно се процежда по някоя и друга информация, казва мистър Уотсън. Чул, че става дума за игра с името Еребус.

— О, така ли? — изфуча Ник. — А как ще реагираш, ако ти кажа, че това е пълна глупост?

— Кажи го — отвърна спокойно Джейми. — Аз смятам да се държа настрана. Но да знаеш, има и други хора, които са забелязали, че става нещо нередно.

За момент под маската блесна добре познатата му усмивка.

— Ей, Ник, я остави тези глупости! Играта е хит, но скоро ще изчезне. Имам чувството, че хората, които я играят, затъват твърде бързо и твърде дълбоко. Не затъвай и ти.

— Благодаря за предупреждението, чичо Джейми — изсъска подигравателно Ник и със задоволство отбеляза, че усмивката бързо изчезна от лицето на приятеля му. — Малкият Ники обещава да внимава. Само да знаеш колко си смешен!

Той стана и се запъти към вратата, без да си прави труда да стъпва безшумно. Какво да прави сега? Да изпълни план Б и да говори с Емили? При тази мисъл стомахът му се сгърчи от болка. Не е ли по-добре да опита с Ейдриън? Само че нямаше номера му. По дяволите, как не бе помислил за това още вчера!

— Когато ти писне да ровиш в боклука, обади ми се — рече тихо Джейми, преди да затръшне вратата зад гърба му.

Никога повече няма да размени и една дума с Джейми. Той е пълен идиот. Няма представа какво пропуска, но си въобразява, че е длъжен да предпази приятеля си от някаква незнайна опасност. Защо просто не се зарадва?

Налагаше се да зарадва с подаръка си някой друг. Изнервен до крайност, Ник извади телефона от джоба си.

Здрасти, Емили, обажда се Ник. Имаш ли малко време за мен? Мога ли да намина към вас?

Само при мисълта да изрече тези думи ръцете му овлажняха. Знаеше, че Емили е отхвърлила цели три предложения. Даже бе станал свидетел на опита на Рашид. Не, аз ще постъпя другояче. Изведнъж се сети какво трябва да каже. Близо до ума и не противоречи на правилата.

— Ало? — Гласът на Емили прозвуча дрезгаво. Или е сънена, или е настинала, помисли си Ник. Защо не погледна часовника? Ама, че е глупак! Първият му импулс беше да затвори, но това би било още по-глупаво.

— Здравей, Емили. — Той се покашля. — Съжалявам, че се обаждам толкова рано, но искам да говоря с теб.

— Сега? — Никакво въодушевление в гласа й.

— Да, сега би било… най-добре.

— За какво става дума?

Ник пое дълбоко дъх, за да започне с обяснението, което трябваше да се увенчае с изречението „Искам да ти подаря цял нов свят“, но Емили го изпревари.

— О, да, сигурно искаш да говорим за онези досадни дискове, нали? Научи ли нещо конкретно? Вчера при мен дойде трети човек и се опита да ми натрапи тъпия си диск. И той се направи на много тайнствен като първите двама.

Грижливо подготвеното обяснение рухна. Вече не знаеше какво да каже.

— Ник? Къде изчезна?

— Аз… ами… защо всеки път казваш „не“?

— По същата причина като теб, предполагам. Тази тайнственост изобщо не ми харесва. Освен това идват все разни гадни типове, от които в никакъв случай не мога да приема подарък.

Ник затвори очи. За малко и той да се нареди сред „гадните типове“.

— Е, научи ли нещо? — попита отново Емили.

— Нищо, съжалявам. Исках да те питам нещо друго…

— Така ли? Какво по-точно?

Ник усещаше мозъка си абсолютно празен. Отчаяно се вкопчи в първата мисъл, която се появи.

— Ами за… за Ейдриън Маквай. Случайно да имаш номера му?

Тишината ясно издаваше смайването на Емили. Ник се прокле за глупостта си.

— Имаш предвид слабичкото русо момче, което винаги изглежда малко уплашено. Чийто баща извърши суицид?

Ник загуби ума и дума. „Извърши суицид“ — откога Емили употребяваше такива думи?

— Да, баща му се самоуби.

— Познавам Ейдриън съвсем бегло. Срещаме се по коридорите. Как бих могла да имам номера му?

Да, как? Ник притисна лице към стената на къщата. Изкушаваше се да удари главата си в грапавата мазилка.

— Просто така. Мислех, че се познавате. Явно съм се заблудил. Съжалявам.

Ей сега ще приключи разговора и ще изпита облекчение. Или може би не, защото се бе държал като глупак. Направи последен опит да спаси положението.

— Иначе как си, Емили? Написа ли вече домашното по химия?

Мълчание. Навярно Емили веднага бе разгадала опита му да излезе от неловката ситуация.

— Ник, ще ми кажеш ли най-после за какво се обади?

Исках да ти подаря Еребус. Или поне да чуя гласа ти.

— Нали ти казах. Трябва ми номерът на Ейдриън. — Дявол да го вземе, ами ако тя се обиди? — Съжалявам, мислех си, че си му давала уроци, но явно съм сгрешил.

— Добре, добре. — По гласа на Емили не се разбра дали му вярва. Дано. В телефона се чу шум, после тя май закри микрофона с ръка. Обади се чак след минута. — Виж, Ник, трябва да затварям. След половин час татко ще дойде да ме вземе, а дотогава трябва да помогна на мама да свърши нещо.

— О! Да, разбира се. Желая ти хубава неделя.

 

 

Не беше стигнал доникъде. До обед трябваше да излезе на арената, а сега беше почти девет. Ейдриън! Трябваше да намери Ейдриън.

Отвори списъка си с контакти и зачете име след име. Може би някой от приятелите му имаше номера на Ейдриън.

Спря при Хенри Скот. Хенри също беше баскетболист — и в един клас с Ейдриън. Бинго!

Хенри се обади само след две позвънявания.

— Здрасти, Хенри. Имаш ли номера на Ейдриън Маквай?

— Разбира се. Почакай малко.

Хенри му издиктува домашния телефон на Ейдриън. Не беше идеално, но все едно.

— За какво ти е Ейдриън?

След като Хенри бе проявил отзивчивост, Ник нямаше право да му се сопне за проявеното любопитство.

— Искам да му дам нещо.

Момчето на телефона моментално наостри уши — Ник усети напрежението му и се засмя.

— Не би ли могъл да го дадеш на мен?

Я виж ти! Ник се ухили доволно.

— Ами, теоретично…

— Отвън изглежда квадратно, но вътре е кръгло и сребърно, нали?

Ник избухна в смях.

— Прав си.

— По-добре го дай на мен. Ейдриън вече каза „не“. Няма защо да си губиш времето с него.

Пратеника отново се оказа прав. Наистина ли избраните от Ник кандидати не искаха да имат нищо общо с Еребус? Защо, след като изобщо не познаваха играта?

— Е, добре, щом толкова искаш, ще ти го дам. Къде живееш?

— На Джилингъм Роуд. Ако искаш, да се срещнем на половината път? — Хенри звучеше невероятно въодушевено.

— Добре. Ще се срещнем на спирка Голдърс Грийн. Близо ти е, нали?

Само след половин час Ник бе връчил копието от Еребус на Хенри Скот. Момчето се съгласи с всички условия: пълно мълчание, пазене на тайна, дискретност. Никакви въпроси, никакви съмнения, само усърдно кимане. Хенри имаше ноутбук и обеща да започне веднага. Ник остана с впечатлението, че приятелчето му е имало известна представа за какво става дума, но не го попита. Беше му все едно. Главното е, че спечели нов играч. Хенри ще се забавлява, а Ник ще се пита при всяка среща с единица дали тази е неговата.