Мегън Марч
Порочни заедно (5)

Глава пета
Холи

Когато вратата се затвори след Логан, аз се насочих към кухнята с куп торби от „Пигли Уигли“ и с ръката на съпруга си обвита около моята.

Крейтън ме пусна бавно, но погледът му не се откъсна от моя нито за миг. Предизвикваше ме да му задам въпроса, който бе на върха на езика ми, затова го направих.

— Оставаш?

Той не ми отговори веднага, просто продължи да ме гледа, докато не ми се прииска да се разшавам от неудобство.

— Ще трябва да изясним това.

— Добре — прошепнах.

— Всичко това с бягането са пълни глупости. Не е много забавно да си на другия край, нали?

Знаех, че ще има последствия от действията ми. Прекъснах зрителния контакт и погледнах към краката си.

— Не. Не е.

Той пусна ръката ми и посегна, за да повдигне лицето ми. Стисна леко брадичката ми и ме накара да срещна отново погледа му.

— Не, мамка му, не е, Холи. И приключваме с това. Никакво бягане повече. Това не е игра.

Стомахът ми се сви и знаех, че е прав.

— Добре. Никакво бягане.

Хватката му на брадичката ми стана по-силна.

— Ако имаш проблем и изпитваш нужда да бягаш, ще дойдеш при мен и ще се справим заедно.

Кимнах, но инстинктивно знаех, че той ще поиска да го кажа.

— Добре. Аз… аз ще идвам при теб. Няма да бягам. Кълна се.

— Добро момиче. — Докосването му стана по-нежно и той леко помилва бузата ми с палец.

— И какво казваше? — попитах аз, имайки нужда да чуя думите.

— Да, оставам.

— Сигурен ли си?

Той кимна отново и усмивка замени сериозното му изражение отпреди миг.

— Да. Защото ти си тук.

— Нима е толкова просто?

— Не всичко трябва да е сложно, Холи. Не е нужно при нас всичко да е сложно.

Крейтън пусна брадичката ми, но погледът му не се откъсна от моя нито за миг. Започнах да обмислям това, което току-що премина между нас. Отворих уста, за да кажа нещо, но думите просто не излязоха. Затова посегнах към едната от торбите на масата и започнах да разпределям съдържанието й. Замръзнах, щом издърпах от торбата кутия с „Лъки Чармс“.

Гледайки към шарената кутия на зърнената закуска, аз измънках:

— Купил си „Лъки Чармс“?

— Помислих, че ги харесваш. Споменаваш ги в първия си сингъл.

Този път стомахът ми се преобърна отново, но с различна от предишната емоция. Отношението ми към зърнената закуска бе видно само от едно бегло споменаване във втория куплет на песента ми. Повечето хора едва ли биха забелязали.

— Нима наистина си слушал текста на първия ми сингъл?

Крейтън се изправи.

— Холи, виждал съм те на сцената повече от дузина пъти. Вече научих всяка дума на всяка твоя песен.

— О!

— Да. О! — Той се обърна към мен и направих инстинктивно крачка назад, докато гърбът ми не опря в хладилника. Крейтън не ме докосна, а вместо това подпря ръце от двете страни на главата ми върху повърхността на хладилника.

— Защо това те изненадва толкова много? Не трябва.

— Просто си помислих, че…

— Какво?

— Че докато ме гледаш, не обръщаш особено внимание на пеенето ми. Все пак имаш много по-важни неща за вършене.

Той поклати глава.

— Просто не разбираш, Холи, и няма да отида никъде, докато не го разбереш.

— Да разбера какво?

— Че ти си най-важното нещо в живота ми.

Кутията се изплъзна от треперещите ми пръсти и тупна на пода.

Той изви устни, но усмивката му не бе развеселена, а по-скоро хищническа.

— Виждаш ли? Не ми вярваш. Но ще ми повярваш.

Мозъкът ми се опитваше да асимилира всичко това. Опитваше се… и се проваляше.

Крейтън повдигна с ръка брадичката ми и сведе устни към моите. Гърдите ми се надигаха и спадаха, притиснати срещу неговите, а сърцето ми биеше силно срещу ребрата.

— Е, може би тялото ти ми вярва. Мисля, че ще е най-добре да започна оттук и да се потрудя да убедя и останалата част от теб.

Очаквах да смаже устните ми под своите, но той не го направи. Докосна ги нежно и ефирно, езикът му ги близна, вкусвайки… прелъстявайки.

Ръцете ми се плъзнаха по неговите, вкопчвайки се в мекия памучен плат на ризата му и по-нагоре, обхождайки с пръсти мускулестите му рамене. Сладките, нежни целувки ме влудяваха, тъй като единственото, което исках, бе да се покатеря по този мъж като по кокосово дърво.

Не че някога се бях катерила по кокосово дърво, но онзи пич по телевизията го караше да изглежда толкова дяволски лесно, а когато стигнеше до върха, получаваше награда, която в моя случай щеше да бъде женствеността ми върху устните на Крейтън, което бе почти същото, нали?

Главата ми се замая, а краката ми омекнаха като желе.

Майната му.

Скочих нагоре, обвивайки крака около бедрата на Крейтън, и буквално го нападнах. Осъзнах, че той издаде задавен звук, щом тялото ми се блъсна в неговото и краката ми се опитаха да изстискат живота от него подобно на анаконда, сграбчила плячката си, но не ме беше грижа. Желаех го. Ужасно много. Веднага.

Крейтън отдръпна леко глава назад, но ръцете ми го сграбчиха, и вплитайки пръсти в тъмната му коса, притиснах с всичка сила устни в неговите. Бях нападателна. Агресор. И се чувствах невероятно.

Защото знаех дълбоко в себе си, че съм на водеща позиция само защото той ми го позволява. Което ме наведе на една мисъл. Освободих косата му и откъснах устни от неговите.

— Как смяташ да ме убедиш? Защото точно сега бих искала да ме убедиш върху кухненската маса.

В гърдите на Крейтън проехтя силен, буботещ смях.

— Исусе, жено. Мамка му, обичам те.

И двамата замръзнахме, а думите сякаш увиснаха между нас.

— Какво каза? — прошепнах аз.

Челюстта му се стегна и погледът му стана напрегнат.

— Казах: „Мамка му, обичам те“.

Не беше сладкодумно, не беше елегантно и определено не беше класно. Беше грубо, реално и породено от момента.

— Наистина ли го мислиш? — попитах го тихо.

Тъмните му очи се забодоха директно в сърцето ми и той вдигна ръка, за да обгърне едната част на лицето ми с длан.

— Разбира се, че го мисля. Рядко казвам нещо, което не мисля.

Отворих уста, за да кажа нещо… какво и аз не бях сигурна. Но Крейтън сложи пръст на устните ми и поклати глава.

— Не. Не казвай нищо. Когато ми кажеш какво изпитваш към мен, не искам да има никакви колебания и никакви съмнения. Искам чувството да гори в теб така силно и неконтролируемо, че да се изпуснеш в най-неподходящия момент. Това искам от теб, Холи. Докато не ми го дадеш, ще се задоволя с останалата част от теб. Защото и тя е дяволски важна за мен.

Почти бях убедена, че вътрешностите ми току-що се разтопиха. Може би най-вече сърцето ми. И определено бикините ми. Обичах това, че той иска и от мен същото грубо, реално и прекрасно признание, което ми даде, и бе съгласен да почака.

— Току-що се подсигури да ти излезе късмета.

Усмивката му едва не спря сърцето ми.

— Знам го.

Той се обърна и ме подпря на кухненската маса. Развивайки ме от тялото си, той сграбчи всички торби, отвори хладилника и ги метна вътре.

— Наистина ли? Всичко ли трябва да бъде в…

— Наистина ли това те вълнува точно сега? — попита Крей.

Поклатих глава.

— Не. Никак даже.

Той затръшна вратата на хладилника.

— Много добре.

Делеше ни само една стъпка и все пак, докато той я направи, вече бях смъкнала блузата си и я бях метнала на пода.

Нетърпелива бе слаба дума за това, което изпитвах в момента, но по усмивката на лицето на Крей знаех, че той няма нищо против моето нетърпение. Дори напротив, съдейки по огромната издутина в предната част на дънките му. Той направи смел опит да задържи погледа си прикован към очите ми, но тежкото ми дишане накара гърдите ми да изскочат от сутиена.

— Исусе Христе, Холи. Невероятна си.

Легнах назад на масата, плъзгайки ръце по дървената повърхност. Ръцете на Крей откриха копчетата на дънките ми и ги разкопчаха, след това смъкнаха ципа надолу, преди безпроблемно да плъзне панталона надолу по бедрата ми.

— Жено, смятам да те чукам толкова силно, че да строшим шибаната маса.

— Слава богу — прошепнах аз.