Мегън Марч
Порочни заедно (15)

Глава петнадесета
Холи

Днешният ден беше сюрреалистичен. Не сюрреалистичен от типа да стоя на сцената на „Гранд оле Опри“ и да пея, но все пак беше приблизително. Ако проверите в Гугъл дефиницията за сюрреално, жените Уикман, майка и дъщеря, сърце до сърце щяха да ви се покажат.

Появата на майка ми, цялата загоряла, полирана и излъскана след ваканцията си, не бе нещо, което очаквах… а предполагам, че трябваше. След като ми се обади от затвора, знаех, че няма мъж в живота си, макар че подобна ситуация не продължаваше дълго.

Детекторът ми за „пълни простотии“ се включи на мига, в който тя ме прегърна, казвайки ми, че е толкова хубаво да ме види така щастлива.

Нима това наистина бе майка ми?

Бях толкова изумена от това, че тя иска да говори с мен и да разбере как я карам… а не да ме пита колко пари мога да измъкна… че буквално затворих на Крей, щом ми звънна. Но фактът, че тя не спомена нито дума за това как е откраднала бижутата на баба последния път, когато беше в тази къща, ми напомни, че това все още бе майка ми, и отново застанах в защитна позиция.

Щом затворих телефона си, тя каза:

— Знаеш, че можеш да говориш с него, нали? Сигурно ти липсва адски много, имайки предвид, че сте младоженци, а той не е тук.

— Ще говоря по-късно с него.

— Ако си сигурна… — Тя се огледа из кухнята. — Какво ще кажеш да си направим чай и да си поговорим? По-късно планирам да отида в „Бири и Топки“ и да се видя с няколко стари приятели.

Ах! Това вече звучеше като майка ми.

— Добре.

Не мисля, че някога бях правила чай, и не смятах да започвам тепърва. Това вероятно бе едно от малкото неща, които майка ми правеше перфектно. Имайки предвид, че това бе единственото, което ми е приготвяла… забравете за оризовите кексчета, печените сандвичи със сирене, желето и всички останали неща, които другите майки правеха… предполагах, че беше от полза това, че умее да прави чай.

Тя се движеше из кухнята с лекота, все още знаейки къде се намира всичко… точно както знаеше и къде се намират бижутата. Докато измъкваше една бледоморава пластмасова кана, която баба ползваше със същата цел, откакто се помнех, се опитах да измисля как да повдигна въпроса. Но вместо това въпросът й ме свари неподготвена.

— Изглеждаш щастлива, Холи. Той прави ли те щастлива?

— Как… какво?

— Щастлива. Прави ли те щастлива?

Това, че майка ми се интересуваше за щастието ми, ме изуми и шокира толкова много, че изрекох истината, преди да успея да измисля друг отговор. Или може би беше наивната надежда, че тя може наистина да се интересува. Каквото и да беше, отговорих от сърце.

— Щастлива съм. Имахме малко трудно начало, но мисля, че най-после открихме ритъма си. Да си тръгна и да дойда тук вероятно бе най-доброто решение, което съм взимала.

Пластмасовата кана полетя през ръба и се приземи с трясък на пода.

Майка ми ме погледна, слагайки една ръка на бедрото си и вдигайки другата към устните си.

— Напуснала си този мъж? Моля те, кажи ми, че не е истина.

Старите ми защити се вдигнаха на мига, но отново проговорих, без да се замисля.

— А ти какво би направила, ако първата съпруга на мъжа ти те притисне в ъгъла, каже ти, че си щастливата номер три, а не втората съпруга, както си си мислела, а след това те накара да изпаднеш в паник атака, карайки те да осъзнаеш, че ако не се махнеш на мига от тази странна джунгла, превърнала се в калейдоскоп от кошмари, ще изгубиш шибания си ум?

Другата ръка на майка ми се отпусна на бедрото й.

— Бил е женен три пъти? Но в новините никога не се е споменавало за това. Никога. И не ти е казал? О, моята Холи. Не ми харесва, че крие неща от теб. Не така работи бракът. Довери ми се, след всичките ми бракове много добре го знам.

Откровеностите на майка ми ме изумиха. И тогава отново си припомних думите й в ума си.

— Чакай, какво? Колкото пъти си се омъжвала? Мислех…

Погледът на майка ми се насочи към пода, сякаш беше най-интересното нещо, което бе виждала, и нямаше как да не реша, че изчервяването на лицето й е от срам. Беше нещо ново за мен да я видя така.

Когато ме погледна след няколко мига, тя каза:

— Е, нека да кажем, че не си единствената в семейството, която е имала бърза сватба във Вегас. Само да се надяваме, че ще е единствената ти.

Онзи под, който майка ми намери за толкова интересен? Сега ченето ми висна до него.

— Не мислиш ли, че е трябвало да го споменеш? Имам предвид, сериозно ли? Колко пъти? — Тя промърмори нещо и аз скочих от стола, тръгвайки към нея. — Мамо, колко пъти?

— Два във Вегас, един в Рино и един в Подънк.

— Била си омъжена четири шибани пъти и нито веднъж не сметна за нужно да го кажеш на единствената си дъщеря?

Тя се присви, карайки ме да съжалявам за острите си думи, макар да знаех, че не съм длъжна. Когато раменете на майка ми се разтресоха и по лицето й започнаха да се стичат сълзи, бях още по-удивена. Никога не бях я виждала да плаче. Не знаех, че физически е способна на това.

— Знам, че бях ужасна майка и нямам никакво извинение. Но баба ти те отгледа много по-добре, отколкото бих могла аз. Съжалявам за всичко, Холи. Съсипах напълно живота си, както твоя и нейния, и се опитвам да се реванширам. Просто се уча как да го сторя.

Бях шокирана. Знаех го, но никога не бях виждала майка си толкова искрена. Никога не бяхме водили подобен разговор. Може би това бе втори шанс за нас?

Нямаше какво друго да направям, освен да обвия ръце около нея и да й позволя да напои със сълзите си памучната ми блуза.

Думите й бяха заглушени, но все още можех да я чуя.

— Не ти казах за сватбите, защото знаех, че бракът няма да издържи. Никога нищо не издържаше дълго. Вече ме мразеше и не исках да ти давам още един пример за това какъв провал съм.

По своя собствена воля ръката ми се повдигна и погали гърба й.

— О, мамо. Не те мразя.

— Напротив, мразиш ме. Би трябвало. Убих собствената си майка. Аз съм ужасен човек. Заслужавам да отида в ада за това, което сторих, вместо мъжът ти да ме праща на почивка.

Тялото й се разтърси от сълзите и въобще не можех да разбера какво се случва в момента. Но някак, по някакъв начин, ледената стена, с която бях обградила сърцето си, за да се предпазя от майка си, се разтопи и започнах да й шептя утешителни думи.

* * *

След като с майка си поговорихме и изпихме чая, тя се изтупа и тръгна към „Бири и Топки“. Опита се да ме убеди да отида с нея, но наистина не бях в настроение да излизам на сцената тази вечер, без значение дали на караокето или просто пред чужди хора.

Освен това имах нужда от малко време, за да осмисля това, което се беше случило този следобед и да разгадая емоциите, които кипяха в мен. Затова през следващия час пишех куплет след куплет, чувствайки, че тази песен се изтръгва от самата ми душа и по някакъв начин в същото време се вливаше в душата ми.

Беше се стъмнило, наближаваше седем часа, когато отново някой почука на вратата ми.

Кой пък е сега? Сериозно, не можех да понеса повече изненади. Изчаках за миг и когато никой повече не почука, сърцето ми заби в нормалния си ритъм. Ревът на дизелов двигател навън разпали любопитството ми и аз се затичах към вратата. Отмятайки настрани дантеленото перденце, погледнах навън. Когато се огледах, забелязах изчезващите задни светлини на кафявия камион за доставки на UPS.

Завъртях ключа и отключих вратата, открехвайки я само толкова, че да видя малък пакет с размерите на кутия за обувки да лежи на лилавата веранда.

Усмихнах се.

Крей. За това ли ми звъня по-рано днес?

Грабнах я и изтичах обратно вътре, насочвайки се към кухнята, за да взема нож и да я отворя. Върху опаковката от балончета имаше бележка. Сърцето ми се разтуптя неудържимо по различна причина.

Нямаше го само от ден, а вече ми липсваше адски много. Искаше ми се да бях поговорила с него по-рано днес, но шокът, който породи майка ми, все още ме държеше в лапите си.

Знаех, че съм лудо влюбена в този мъж, щом само вида на почерка му ме накара да се замайвам.

„Холи,

наричат го Изпълнителния директор и гледай да крещиш името на този директор, докато свършваш.

Крей.“

Какво, за бога?

Бутнах бележката настрани и отворих пакета. Беше вибратор. Лъскав сребрист вибратор. Формата му беше странна, но от това, което знаех за вибраторите, а то не бе много, имаше G-точка и клитор стимулатор. Дамските ми части се събудиха и закрещяха от нужда само при вида му.

След лудия и емоционален следобед, това, от което имах страхотна нужда, бе вана и голяма чаша, а може би две, вино… последвани от проба на новата ми играчка.