Мегън Марч
Порочни заедно (19)

Глава деветнадесета
Холи

Тази вечер щях да се развихря. Пържено пиле, царевичен хляб, печен боб, задушени броколи и черешов сладкиш. Знаех, че броколите бяха странен избор, но това беше моят опит да се придържам към диетата си.

Бях усилила Ели Кинг до дупка и пеех с нея „Американско сладурче“, когато го усетих зад себе си. Нямах обяснение за това. Крей просто бе влязъл в стаята и сякаш тялото ми безкомпромисно бе усетило присъствието му.

— Хей, скъпи. Надявам се, че си гладен. — Извадих пилето от горещото олио и го оставих да отдъхне, преди да се обърна към него.

— По дяволите, не знам кое ухае по-хубаво… ти или пилето.

Изсумтях.

— Ще приема това като комплимент и ще го подмина.

Той се наведе, за да ме целуне по устните.

— Такъв е. И смятам да получа теб за десерт.

Не бях имала оргазъм след онзи, който получих по време на телефонния ни секс миналата вечер. И, по дяволите, наистина ли мина само ден? Тялото ми копнееше толкова силно за него, сякаш беше минало повече време.

— Това звучи превъзходно.

Крей се обърна и постави куфарчето си на един от столовете и нямаше как да не се усмихна на факта, че не беше губил време да го остави, преди да дойде при мен. Той свали сакото си, сложи го върху куфарчето и се върна зад мен, пред печката.

— С какво ще ме нахраниш, жено?

— В пещерно настроение ли си? „Виж жена, тя готви. Жена трябва да нахрани мъж.“ — избоботих с най-добрата имитация на първобитен човек, която можех да измисля.

— Ако искаш по-късно да играем тази игра, ще те завлека в пещерата си.

Поклатих глава и се разсмях. Дори в центъра на една шибана буря можехме да се шегуваме и да се смеем. Това значеше нещо, нали? Как се справяте по време на тежките моменти, значеше повече от това, как се справяте по време на хубавите, нали?

— Ти си луд, Крей. И те обичам заради това.

Той се наведе отново към мен, но този път отметна косата ми и ме целуна по тила. Опитах да сдържа стона си, но не се справих. Въпреки това реалността се намеси.

— Скъпи, на котлона пред мен има врящо олио. Трябва да ме оставиш да довърша с пърженето на пилето и тогава ще се заемем с каквото кажеш.

Той изръмжа… наистина изръмжа… преди да отстъпи.

— Отворила ли си бутилка вино?

— Не. Оставих това на теб. Вероятно щях да избера някое, което никак нямаше да си пасне с шедьовъра, който ще ядем.

— Осъзнаваш, че не ми дреме дали ще избереш грешното вино, нали?

— Знам, и все пак не исках да започвам да пия без теб. Виното ти е първокласно и вероятно нямаше да ми стигне една чаша, сигурна съм, че е толкова хубаво, че щях да си сипя още една. А след това може би и още една. Особено след катастрофалния днешен ден. И тогава ти щеше да се прибереш и да намериш изгоряло пиле, твърд като тухла царевичен хляб, твърдо опечен боб, преварени броколи и прегорял черешов сладкиш.

Крей спря, докато посягаше към шкафа с вината.

— Направила си всичко това?

— Ъхъм. И ще е страхотно на вкус.

— Е, проклет да съм, не знам какво да кажа.

— Не казвай нищо. Просто го изяж. А после и мен. След това.

Млъкнах на мига. Не мога да повярвам, че току-що казах това. Чакайте… да, мога.

Крей измъкна бутилка вино от шкафа и го затвори.

— О, скъпа, да не би да се чувстваш занемарена? Защото с дни мога да ям това твое сладко котенце.

Потръпнах и побързах да отговоря.

— Не е нужно да е с дни. Навита съм за един наистина дълъг час.

Усмивката на Крей трябваше да бъде характеризирана като най-сексапилната усмивка, която може да има един мъж. Тези остри скули, тъмни очи и квадратна челюст — всяка част от лицето му само подсилваше прекрасната му усмивка.

— По дяволите. Ти си един секси кучи син. Знаеш го, нали?

Макар да не беше възможно, усмивката му стана по-широка.

— Ако не съм го знаел, вече го знам.

— Изведнъж се оказа, че не съм толкова гладна.

Усмивката му стана по-мързелива.

— Търпение, скъпа. Търпение. Освен това един мъж получава такава вечеря много рядко и нямам намерение да я пропускам. А десертът ще почака за след това.

— Имаме сделка. Да почваме да ядем. Бързо.

Имаше толкова неща, за които трябваше да говорим, но реших, че могат да изчакат до сутринта. Тази вечер просто исках да си изкараме хубаво и да се преструваме, че не съществува нищо лошо. То щеше да ни изчака до сутринта.

Но тази вечер… тази вечер можехме да преживеем само веднъж, затова не смятах да я пропилея.