Мегън Марч
Порочни заедно (24)

Глава двадесет и четвърта
Холи

„Акциите на «Карас Интернешънъл» скочиха до небето, след като се разчу новината, че искът, който бе повдигнат срещу главния изпълнителен директор, Крейтън Карас, е бил оттеглен по-рано тази седмица. Карас беше намерен за коментар в лобито на «Сийзър Палас», където стоеше до една от масите, на която играеше съпругата му.

«Щастлив съм, че чичо ми е осъзнал, че стабилността на компанията е по-важна от недоволството, което таи към мен. Очакваме тази година за пореден път да разбием класациите с портфолиото си.»

Няма никакво съмнение, че света ще наблюдава «Карас Интернешънъл» и този главен изпълнителен директор от много близо през следващите месеци.“

Посегнах към радиото и превключих от новините към любимата ми радиостанция Магистралата, която обичаше да пуска настоящи и предишни кънтри изпълнители, смесени с всички останали стари звезди.

— Радвам се, че споменаха за игралната маса — каза Крейтън.

— И че Дом си тежи на мястото и държи на дадената дума? — добавих аз.

Крейтън сложи ръка на облегалката ми.

— Да, да, такъв е. Сега да се махаме оттук.

Усмихнах се и натиснах газта на новия си „Мустанг“. След като Крейтън ми показа основните правила на заровете и ме предизвика да изгубя десет бона, аз се отдадох изцяло на играта. Но не успях да загубя. Не, просто продължих да печеля и да печеля, докато Кентъки момичето в мен не осъзна, че мога да си купя нова кола с печалбата, затова спокойно върнах чиповете и си тръгнах с парите.

Когато кацнахме в Нашвил, казах на Крейтън, че искам да си купя нова кола. Той каза на шофьора да ни откара до салона на „Мазерати“, но аз възразих, настоявайки да спрем пред този на „Форд“. Единствената ми отстъпка бе да му позволя да ме извлече от салона с коли втора употреба към този с новите… и се влюбих в „Шелби GT350“. Беше доставена тази сутрин в пентхауса, в който бяхме отседнали временно, докато не открием къщата, която ще заобичаме и двамата.

Затова първото нещо днес в програмата ни бе да спра в студиото и да приключа със записването на последните си нови песни, а след това отивахме на лов за къща.

Форсирах мустанга, а смехът ми ехтеше в купето, тъй като Крейтън се бе хванал за дръжката над вратата. Бях почти сигурна, че мъжът ми няма да ми позволи да карам често, тъй като очевидно не му допадаше новопридобития ми карай така, сякаш си я откраднала маниер.

Когато пристигнахме в студиото… за рекордно време и все още цели, бих добавила… Крейтън сложи ръка върху моята на скоростния лост.

— Сигурна ли си, че не искаш шофьор?

Поклатих глава.

— Ще загубиш този спор. Обещавам ти.

Той присви очи към мен и от гърлото му се изтръгна ниско ръмжене, изпълвайки купето.

— Холи…

— Всичко ще е наред. Кълна се. Просто исках да видя какво може да прави тя.

— Тя?

Със свободната си ръка помилвах волана.

— Разбира се, че е тя. Името й е Черешова Бомба.

Крейтън поклати глава и се усмихна.

— Ако кръстиш пениса ми…

Повдигнах една вежда към него.

— Откъде знаеш, че вече не съм го направила?

Той ме погледна по-остро.

— Няма да ми кажеш, нали?

Усмивката се разшири на лицето ми.

— Нем. — Постарах се да сложа ударение на „м“. — Ще те оставя да се чудиш.

— О, ще ми кажеш. Обещавам ти.

Отново се засмях високо и излязох от колата.

* * *

Срещнах се с бандата си в студиото и прегърнах всеки от мъжете, а Крейтън им стисна ръцете. Не ги бяхме виждали от края на турнето, и мисля, че и те бяха толкова нетърпеливи да запишем тези парчета, колкото бях и аз. Щом влязох в стаята за записи, преметнах колана на Елиза Белл през рамо и прекарахме следващите няколко часа да изгладим песните.

След кратка почивка за обяд, беше време да свършваме. Погледът ми се насочи към стъкления прозорец пред мен и Крейтън, който стоеше от другия край, облегнат на стената. Никога не беше чувал текста на тази песен и се зачудих как ли ще реагира.

Мелодията, която допреди малко бяхме записвали, започна да звучи в слушалките ми и аз запях. Обикновено бях свикнала да записвам със затворени очи, за да почувствам всяка нота с тялото си, но днес нямаше как да се сдържа да не гледам в очите мъжа, който обичах.

Когато стигнах до края на песента, позволих на всичко в мен да се отприщи.

„Мислех, че ще бъда изгубена на Пето авеню,

но се оказа, че бях изгубена, докато не намерих теб.“

Когато приключихме със записа, свалих слушалките и се насочих навън от стаята. Крейтън не беше помръднал от мястото си до стената. Когато се приближих към него, забелязах стъкления блясък в очите му.

Когато проговори, думите му бяха изречени толкова тихо, че едва ги чух.

— Аз бях единственият, който беше изгубен. Просто не го знаех, докато не те срещнах. — Той посегна към ръцете ми и ме придърпа по-близо до себе си. — Обичам те толкова много, Холи. Никога повече не искам да бъда мъжа, който бях преди.

Вдигнах ръце и ги обвих около тила му. Беше изумително да видя колко много се бе променил съпругът ми от онази Бъдни вечер. Да, той винаги щеше да е взискателен, доминантен и прелестно порочен, но силата на чувствата укрепваше всичко това и правеше света много по-различен.

— Никога няма да ти позволя да станеш отново онзи мъж, защото никога повече няма да те пусна, Крейтън Карас. Обичам те. Ти си мой. Завинаги.

Повдигнах се на пръсти, за да целуна устните му, а той вплете пръсти в косата ми, задълбочавайки целувката. Когато най-после се отдръпнах, срещнах изгарящия му поглед.

— Моя. Завинаги — каза той. — Сега нека да намерим новия си дом.

Дом. Когато изрече думата, осъзнах, че моят дом е там, където е Крейтън. Можеше да е в Нашвил, в Ню Йорк, дори в Ню Делхи, стига той да е там, аз щях да имам дом.