Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Порочен милиардер (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dirty Together, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 96 гласа)

Информация

Форматиране
ganinka (2016)

Издание:

Автор: Мегън Марч

Заглавие: Порочни заедно

Преводач: Ralna

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2106

История

  1. — Добавяне

Глава осемнадесета
Крейтън

Холи не отговаряше на обажданията ми и бях готов да се побъркам. Ако избягаше отново, имах чувството, че няма да съм способен да я открия толкова лесно този път. Опитвах се да се свържа с нея от часове, и ако не ми вдигнеше в следващите двадесет минути, щях да започна да проследявам кредитните й карти.

Вече бяхме под запор, когато статията излезе в Wall Street Journal. Един зачервен съдружник донесе извадка от статията, както и една от написаното в Yammer. Беше безопасно да кажа, че за доброто и на двама ни, най-добре да не срещам майката на Холи в скоро време.

Крачех из конферентната зала, отново набирайки телефона на Холи, когато вратата се отвори.

— Скъпи, звънял си?

Пуснах телефона си, докато гледах как Холи влиза, влачейки след себе си куфар на колелца. Всяка глава в стаята се завъртя към нея.

— Не знаеш ли как да си вдигнеш шибания телефон, жено?

— О, не. Не би посмял.

Думите бяха прошепнати и мисля, че ги изрече един от съдружниците, седнал в края на конферентната маса. Вместо да ме подразнят, думите му ми напомниха, че офисът ми не бе мястото за този разговор.

Пресичайки стаята, застанах пред съпругата си. Би трябвало да е адски бясна, но се усмихваше. Това бе още по-смущаващо.

— Хей, скъпи. Липсваше ми — каза тя.

— Всички вън — наредих аз и стаята се изпразни за шестдесет секунди, партньори и акционери ни заобикаляха, без да ни погледнат.

— Какво правиш тук? — попитах, чудейки се дали Холи ще зареже актьорската игра, щом останем сами. Но вместо това тя каза нещо напълно неочаквано.

— Подкрепям те, Крей. Каквото и да те е накарало да решиш какво да ми кажеш и какво не, предполагам, че си имал добра причина за това.

— Холи…

— Не съм свършила.

Устните ми се извиха в усмивка.

— Моите извинения, моля, продължи.

Тя се поизправи и не бях сигурен дали това е добър, или лош знак.

— Не ме разбирай погрешно, разочарована съм, че не ми каза за „Хоумгроун“, но предполагам, че си имал причина да замълчиш. Затова вместо да изтичам в Нашвил, както ми беше казано, реших, че е време да ти покажа, че знам как да тичам към теб толкова добре, колкото знам как да тичам и далеч от теб. И ето ме. Тази шибана буря нямаше да съществува, ако не ме беше срещнал, и мястото ми е точно тук, до теб, докато всичко това приключи.

Чувайки я да казва това, в мен се освободи огромна гордост и чувство за притежание.

— Ти си невероятна жена, Холи Карас.

— Заради теб започвам да го вярвам и аз.

Вдигнах ръце и обхванах с длани лицето й.

— Мамка му, радвам се да те видя. И за протокола, ако беше избягала в Нашвил, щях да дойда след теб. Всеки пък ще идвам за теб. Докато не ми кажеш да спра. А може би и след това.

Вплитайки пръсти в косата й, аз се наведох към устните й.

— Все едно някога ще ти кажа да спреш — прошепна тя, преди да завладея устните й.

Когато Холи се вдигна на пръсти към мен, сграбчвайки с ръце раменете ми, откъснах устни от нея и пуснах косата й.

— Може направо да се покатериш върху мен.

Обхванах с ръце задничето й, вдигнах я и я отнесох към конферентната маса. Подпрях я там, където нямаше документи, положих я да легне и плъзнах устни по шията й, драскайки я нежно със зъби. Стоновете й нарушиха тишината в залата и всичко, което исках, бе да я чукам, докато никой от двама ни няма сили да ходи след това.

Вратите на стаята се отвориха.

— Сериозно, Крей? Нямаме време за това точно сега.

Кенън дори не си направи труда да прочисти гърло, предупреждавайки ни за влизането си, нито пък погледна настрани, докато се откъснем един от друг.

— Мамка му, изчезвай — изръмжах аз.

— Плащаш ми прекалено добре, че да те оставя да се ебаваш наоколо, когато трябва да оправим тази каша.

Холи се измъкна изпод мен и тялото ми не бе никак доволно, щом почувства липсата й.

— Кенън, не мисля, че сте се запознавали официално.

Тя заобиколи масата и протегна ръка към него, без да показва ни най-малко притеснение, че ни е заварил в компрометиращо положение. Жена ми имаше железни нерви и смятах, че това е адски секси… също като всичко останало в нея.

Кенън разтърси ръката й и се усмихна леко.

— Приятно ми е да се запознаем, Холи.

— Бих върнала комплимента, но в действителност не те харесвам. Всъщност, мисля, че си задник. И сега със сигурност знам, че си страстоубиец.

Тъй като никога не се бе изправял пред жена като Холи, Кенън се стегна и погледът му се стрелна към мен. Изражението на лицето му сякаш казваше: „Направи нещо, човече“.

Повдигнах вежди в отговор, сякаш изпращах съобщението: „Мамка му, никакъв шанс“.

— Е — каза Кенън, пусна ръката на Холи и прочисти гърлото си, — наистина трябва да продължим с изграждането на стратегията си, за да се справим с този проблем. Имаме по-малко от двадесет и четири часа, преди да се наложи да се изправиш пред стая, пълна с инвеститори, и ни е нужно солидно обяснение.

— Няма какво повече да изглеждаме на този етап. Инвеститорите не са тъпи. Заслужават много повече от солидно обяснение. Заслужават истината и точно това възнамерявам да им дам.

— По дяволите, Крей. Истината? Че си си изгубил шибания ум по загоряло за секс парче, оженил си се и си й купил шибана звукозаписна компания, защото не ти харесва това, че са се опитвали да я прецакат?

Звукът от Холи, която си пое рязко дъх, беше единственото, което наруши тишината миг преди да се хвърля през стаята. Юмрукът ми полетя преди дори да успея да обмисля какво правя. Ударих челюстта на Кенън, а парещата болка се стрелна от кокалчетата нагоре към ръката ми, но, мамка му, не ми дремеше, просто исках да си затвори проклетата уста.

Кенън се препъна назад и се хвана за стената, за да не падне по задник на пода.

— По дяволите, какво ти става, човече?

— Уволнен си. И, мамка му, имаш огромен късмет, че няма да те убия.

— Крейтън, чакай! — Гласът на Холи бе тих, но твърд. — Той очевидно е идиот, но е и най-добрият ти приятел.

— По тази причина не е мъртъв.

— Крей…

— Затвори си шибаната уста, Кенън.

— Не, Кенън, отвори я и се извини. Тогава може би съпругът ми ще ти върне работата.

— Мамка му, няма начин — казах, а тонът ми бе смъртоносно сериозен. Мъжът беше щастливец, че все още диша. Никой нямаше да говори така за Холи.

Но бившият ми най-добър приятел игнорира думите ми и се отблъсна от стената. Прокарвайки ръка през лицето си, той погледна към Холи.

— Съжалявам, Холи. Извинявам се, че се държа като задник. — Когато ме погледна, каза: — Само ти пазя гърба, Крей. Кълна се, просто не помислих, преди да проговоря. И точно по този начин и пресата ще види нещата. Просто трябва да бъдем подготвени.

Отворих уста, за да му кажа отново да се шиба, но Холи се приближи до мен и постави ръка на моята.

— Не можеш да го уволниш заради това, Крей. Може да го удариш отново. Но след това го заведи да изпиете по бира и да се успокоите. Той просто се грижи за теб и е бил важен човек в живота ти по-дълго, отколкото аз. Не искам да съм причината за дрязги между вас. Затова оправи нещата. — След това погледна Кенън. — Но ако отново ме наречеш „загоряло за секс парче“, ще те обезсмъртя в песен и ти обещавам, няма да ти хареса как завършва. И това ще е, след като ти избия перфектните бели зъбки. — Обръщайки се към мен, добави: — Сега смятам да се върна в пентхауса, за да довърша онези песни и да се справя с щетите при Чанс. Ще те изчакам, след като свършиш срещите си. Всъщност мисля да отсвиря диетата си и тази вечер да сготвя. Затова гледай да имаш апетит, когато се прибереш.

Тя се повдигна отново на пръсти и реших, че това е едно от любимите ми нейни движения. Устните й се притиснаха леко към моите. Ръката ми се обви около бедрата й, притискайки я към мен.

Когато тя отново стъпи на пода, я освободих.

— Радвам се, че си тук, Холи. По дяволите, наистина се радвам.

— Не искам да бъда никъде другаде.

Устните й се извиха в усмивка, но тя не бе толкова широка като онази в Кънтри мечти. Когато всичко това свършеше, щях да се погрижа усмивката й да бъде по-голяма от онази.

— Кухнята ти заредена ли е?

Кимнах.

— Да, но ще повикам кола, за да те откара у дома.

Тя не възрази.

— Добре, Крей. Ще направя нещо, което да издържи, без значение кога ще се прибереш у дома.

Топло задоволство се настани в гърдите ми. Това беше напълно ново чувство за мен. Да работим като екип, да се подкрепяме.

— Ще се прибера веднага щом мога, скъпа.

Усмивката й, докато си тръгваше, накара задоволството ми да нарасне още повече, изпълвайки ме с решителност да загърбим всичко това възможно най-скоро, за да можем да продължим напред.

Когато вратата се затвори след нея, Кенън размърда челюстта си ръка, карайки я да изпука.

— Още една среща с адвокатите. Казваш им какво планираш да кажеш. Те ще ти кажат, че не е препоръчително. Ти ще им заявиш да го духат, защото си изпълнителният директор и ще си правиш каквото поискаш, след което ще си тръгнеш. — Той спря да се движи и втренчи в мен сините очи, които познавах още от пансиона. — Така ли ще се развият нещата?

Ухилих се.

— Да.

— Тогава да се залавяме по-скоро с това, за да се прибереш у дома при жена си.

Протегнах ръка към неговата и я стиснах.

— Звучи добре.