Мегън Марч
Порочни заедно (11)

Глава единадесета
Крейтън

Стомахът ме болеше, защото се смяхме толкова силно, че спокойно можех да кажа, че никога не бях изпитвал подобна болка преди.

— В-А-Г-И-Н-А. Вагина. Тройна дума. Осемнадесет точки. — Холи ме погледна, а очите й блестяха от искрено веселие. — Ще те догоня. „Фелацио“ беше двойна дума и ти донесе само четири точки.

— Съжалявам, скъпа — поклатих глава и, хилейки се, вдигнах плочките си и ги поставих на дъската. — С-М-У-Ч-И. Още една тройна дума. — Сметнах на ум. — Тридесет и девет точки.

— По дяволите!

Холи отпусна ръце на бедрата си и одеялото, с което се бе увила, падна от раменете й. Повдигнах вежди, защото сега пред мен се разкри цялата й гола прелест.

Тя ми се намръщи престорено.

— Защо всяка скапана дума, която изписваш, е тясно свързана със свирка?

Притиснах с ръка корема си, след като се разсмях отново гръмогласно.

— Защото съм мъж. Мъжете мислим много за това. Не е нужно да се чудиш толкова много. Нека не захаросваме нещата… ако гледам устата ти, шансът да мисля как да напъхам члена си в нея е много голям. Ако гледам циците ти, вероятно мисля как да ги облизвам или чукам. Същото се отнася за котенцето и задничето ти. Мъжете не сме никак сложни.

Тя вирна леко брадичка.

— Тук бих възразила. Ти си адски сложна личност, Карас.

— Неее, просто ми е по-удобно да мислиш така, Холи.

Тя нацупи устни и насочи погледа си към новите плочки. Начинът, по който нейният ум функционираше, ме очароваше. Начинът, по който взимаше моментното вдъхновение и го превръщаше в песен… беше повече от удивителен. Устните й се извиха в триумфална усмивка, което ме накара да трепна от нетърпение. Беше нужно тази жена само да си поеме дъх и аз вече бях нетърпелив да видя какво ще последва.

— Д-И-Л-Д-О. Дилдо. Седем точки. — Тя погледна към мен. — Знаеш ли, никога не съм имала дилдо. Нито вибратор. Както и да е.

— Сериозно? — Нямаше как човек да пропусне да долови шока в гласа ми.

— Ами, не. Имам предвид, да, сериозно. Никога не съм притежавала.

— Как е възможно това?

— Просто никога не съм ходила да си взема. Не знам. Предполагам, че ръката ми е вършила работата си достатъчно добре.

Поклатих глава, виждайки объркването й.

— Кълна се, всичко, което излиза от устата ти, ме изненадва.

Загледах се за миг в лицето й, след което насочих поглед към плочките си. Нямах голям избор. Реших да напиша дума, която не бе особено порочна, но въпреки това беше дяволски подходяща.

— М-О-Я. Моя.

Холи ме изгледа странно.

— Това е „Порочен скрабъл“, Крей. А не „Каквато-дума-ти-хрумне скрабъл“.

— Така е, но точно това си ти, порочна или не, и това е последната ми дума по този въпрос.

С тези думи бутнах дъската настрани, разпилявайки плочките с буквите, които се разлетяха във всички страни, и я приковах към матрака.

Прошепнах срещу устните й:

— Порочната част ще я направя по този начин…