Мегън Марч
Порочни заедно (14)

Глава четиринадесета
Крейтън

От мига, в който пристигнах в Ню Йорк, се хвърлих в работата и от тогава не бях спирал. Кенън ме гледаше намръщено, докато разговарях с Бен по телефона, за да уредя боулинг топката и обувките за Холи, но го изритах от стаята, когато се заех с уреждането на следващата доставка. Това беше последният път, в който се заех с нещо различно от бизнеса си, след като се върнах. Или казано по друг начин, беше катастрофа след катастрофа.

Собственият ми чичо ме беше обвинил, че съм зарязал задълженията си към собствената си шибана компания, и бе узурпирал корпоративните възможности, тъй като не бях позволил на борда на директорите да гласуват за купуването на „Хоумгроун Рекърдс“, преди аз лично да го купя.

Оттогава прекарах почти цялото си време заключен в кабинета с адвокатите си… тези, които наех да защитават личните ми интереси, след като не можех да използвам тези на компанията заради конфликт на интереси… и това, което ми казваха, не беше никак добре. Разбира се, имаше много аргументи в моя полза, при това доста добри, но фактът, че те признаваха правотата му, изгаряше вътрешностите ми.

Нямаше да има проблем, ако бях поставил поглъщането на компанията за гласуване, за да получа благословията на борда, и чак тогава да се заема с поглъщането, но тогава бързах толкова много… бях толкова нетърпелив да го направя заради Холи и да се подсигуря, че компанията не може да прецака кариерата й… че се издъних. Никога преди не се бях дънил така. Ако искът на чичо ми успееше, репутацията ми в бизнес средите и тази пред борда и акционерите щеше да бъде безвъзвратно съсипана.

Трябваше да кажа всичко на Холи вчера вечерта, когато напуснах Кентъки. Тя беше човекът, с когото исках да споделям всичко, а сега бе прекалено далеч от мен, защото не си отворих шибаната уста, за да й кажа какво съм направил.

Знаех, че постъпих така, защото част от мен не искаше да разклаща крехкия баланс, който бяхме открили. Онази хармония бе толкова дяволски прекрасна, че не исках да прееба всичко, преди да съм имал шанса да му се насладя.

Но това не беше нещо, което исках да й кажа, когато е на километри от мен. Не мислех, че ще избяга отново, но винаги съществуваше шанса да помисли, че искам да я купя, и нямаше да поема риска да й го съобщя, без да съм се подсигурил.

Това, което Кенън ми бе казал вчера по телефона, когато се обади в Кентъки, бе, че чичо ми смята да внесе иск… а не, че има солидни основания за това. Смятах, че адвокатите ще се справят с това за нула време. Господ ми е свидетел, плащах им повече от достатъчно. Но все още нямаше никакво решение. Само куп възможни посоки, които щяха да ме отведат до дузина различни пътища.

Погледнах към телефона и реших все пак да се обадя на Холи. Просто като чуех гласа й и щях да се почувствам по-добре.

Кенън беше в съседната конферентна зала, когато взех телефона и намерих номера на Холи в указателя… не че беше трудно, все пак беше в любимите ми номера. Може би затова Кенън беше толкова ядосан напоследък. Знаеше, че съм го заменил.

Иззвъня два пъти, преди тя да вдигне.

— Крей?

Облекчение изпълни цялото ми тяло, щом чух гласа й.

— Здравей, скъпа.

— Здравей. Може ли да ти звънна по-късно? Аз… заета съм в момента.

Чух гласове на заден план и вероятно тя бе покрила телефона с ръка, тъй като дочух как заглушено нареди на някой да мълчи. Облекчението ми се изпари на мига.

— Холи? Всичко наред ли е?

— Наред е. Всичко е наред. Мога ли да ти звънна след няколко часа?

Гласът й звучеше различно и нямаше никакъв начин да повярвам, че всичко е наред.

— Нещо не е наред. Какво има? — попитах остро.

— Не мога да говоря точно сега, но ще ти кажа по-късно.

Насилих се да не я принуждавам да ми казва какво се е случило.

— Обади ми се по всяко време. Обичам те, Холи.

— Чао, Крей.

Тя затвори, а не мен не ми убягна факта как не ми каза, че и тя ме обича.

* * *

Не бях сигурен защо бях тук, но по някаква причина, след като напуснах офиса на адвокатите, влязох в „Роуз Клуб“ в „Плаза“, вместо да се насоча към пентхауса си. Свалих палтото си и го подадох на камериера пред гардеробната.

Когато барманът се насочи веднага към мен, което не бе изненадващо, тъй като обслужването тук бе първокласно, аз казах:

— „Бушмилс 21“, моля. Три пръста.

— Да, сър.

Той се отдалечи, посягайки към бутилката и чашата, а аз седнах на стола и се замислих за последния път, когато бях тук. Милостиви боже. Толкова много се бе случило от тогава.

Вечерта, когато срещнах Холи, седях на един от диваните в далечния ъгъл, отбягвайки всякакви контакти с хора, и най-вече отбягвайки семейната вечеря, където чичо ми щеше да използва всяка проклета минута, за да ме укорява за изборите, които бях направил в живота си.

Преди няколко години на една Бъдни вечер, след като сестра ми ме беше умолявала, склоних да вечерям с леля и чичо и да се преструвам, че сме щастливо семейство. След перфектно сготвената пуйка и повече скоч, отколкото беше препоръчително да поеме, чичо ми беше отприщил тирада за глупавите ми бизнес ходове, преди да превключи към провалите в личния ми живот.

Последният удар бе това, че се срамувал, задето му се налагало да споделя фамилията си с мен. Леля ми пребледня, но вместо да се възмути, тя просто посегна към поредната чаша вино. Дори когато бях дете, тя никога не ме защитаваше пред чичо.

Изправих се, извиних се на сестра си, че не съм успял да поддържам семейната атмосфера, и си тръгнах.

От онази Коледа отказах да прекарам друг празник със семейството си. Холи беше лекът за отегчението ми и начинът да отвлека мислите си от напълно не идеалното си семейство.

Когато барманът постави питието пред мен, обвих пръсти около чашата и се отдалечих от бара. Сядайки в ъгъла си, се усмихнах, когато споменът за Холи се появи в ума ми.

Мамка му. Беше толкова прекрасна, изглеждаше напълно не на мястото си. Къса пола, прекалено тънко яке, за да й осигури каквато и да е топлина, и каубойски ботуши. Тя бе отхвърлила огромната маса коса зад рамото си, за която вече знаех, че беше пълна със сценични екстеншъни, и бе огледала бара, сякаш го притежава. Дори дрехите й да крещяха „мястото ми не е тук“, държанието й крещеше „но не ме е грижа“. Тези нейни увереност и смелост ме плениха от първия миг.

Е, излъгах. Първи бяха дяволски сексапилната коса, сочните цици и закръгления задник… но след това забелязах и увереността, за която споменах, както и лек намек за ранимост.

Всичко в нея, дори начинът, по който седеше, показваше, че се опитва да бъде силна, но виждах, че има нужда от силна ръка, която да я води. Когато видях, че друг мъж се приближава към нея, решен да се пробва, действах, без да се замисля… нещо, което преди нея правех много рядко.

Отидох до нея и я обявих за моя.

Все още можех да си спомня, почти дословно, какво каза, когато най-после изрече предложението си, след всички намеци и флиртове.

„Дойдох тук, за да намеря мъж, който изглежда свестен, и да видим какво ще ни донесе нощта“.

Ама наистина, какво може да направи един мъж, освен да грабне ръката й и да я завлече горе в хотелската стая? Защото аз направих точно това.

Споменът се изпари, когато върху оцветената от лилаво-синята светлина маса падна сянка. Вдигнах поглед, за да открия, че там стоеше Гриър.

— Не те ли държат окована за бюрото до полунощ всяка вечер? — попитах присмехулно.

Усмивката на сестра ми не се разшири така, както бях свикнал. Изглеждаше нащрек.

— Знам, нали? Хей, Крей, не съм си тръгвала толкова рано от месеци. И то, защото не ми е позволено да работя по проекта, за който си оковал всички в кантората. Понякога конфликтът на интереси е страхотно нещо.

Погледнах часовника си и намразих факта, че малката ми сестричка смяташе, че е рано да си тръгне от работа в осем и половина вечерта.

— Нямаш нужда от тази работа, Гри. — Прякорът беше вследствие на малкото време, което прекарвах с нея, докато беше дете, в редките случаи, които ми беше позволено да напускам пансиона.

Тя завъртя очи и пусна куфарчето си на пода, преди да седне срещу мен.

— Няма да живея от парите ти. Освен това няма да съм винаги черноработник. След няколко години ще мога да работя от къщи и тогава ще изживявам мечтата.

Замислих се за правния отдел в „Карас Интернешънъл“ и колко яко бачкаха всички там.

— Нали знаеш, че тревата на съседа невинаги е по-зелена?

— Не ми пукай още сапунения мехур. Три години си скъсах задника от учене заради тази диплома. Смятам да я използвам.

Отворих уста, за да кажа още нещо, но вместо това въздъхнах и отпих от скоча си.

Появи се сервитьорът и Гриър си поръча джин с тоник.

— Кога започна да пиеш твърд алкохол? — попитах, тъй като големият брат в мен се пробуди. — Обикновено пиеш вино, не джин.

Тя отново извъртя очи.

— Спокойно, Крей. Позволявам си хубаво питие, защото ти плащаш. Освен това Тристан се опитва да ме научи да пия по-изтънчени питиета от виното.

Намръщих се, когато спомена за гаджето си.

— Тристан е тъпак, Гриър.

Тя ме погледна лошо.

— Не е тъпак. Той е много свестен, наистина. — От тона й не бях сигурен кой се опитва да убеди, мен или себе си.

— Наистина? Защо тогава не си с Тристан, а се мотаеш с батко си?

Тя сведе поглед.

— Защото не обича да ходя при него късно вечер. Казва, че му обърквам графика за спане. Но следващата седмица ще заминем някъде. Имаме нужда от малко време насаме, за да се сближим.

Ако Гриър беше някоя друга жена, а не сестра ми, бих й казал, че всеки свестен мъж няма да го е грижа по кое време някоя жена ще се вмъкне в леглото му. Щеше да е шибано доволен, че тя е там, за да му обърква графика за спане. Но нямах намерение да подхващам темата за секса със сестричката си. Мамка му, никакъв шанс.

За щастие Гриър смени темата.

— Е, кога ще се запозная с жена ти?

Замислих се за телефонния разговор, ако можеше да се нарече разговор, който проведох с Холи по-рано.

— Скоро. Трябва да отидеш на някое от шоутата й. Тя е адски невероятна, Гриър. Ще бъдеш дяволски удивена.

— Ъм, за твое сведение, Крей, виждала съм нейно изпълнение по телевизията, знам как звучи. И да, прав си, адски невероятна е.

— Кога си я видяла по телевизията?

— Гледах записи от шоуто Кънтри мечти веднага щом научих новината от вестниците. Исках да видя момичето, което сега ми е сестра. Справил си се добре. Страхотен талант е. От първото прослушване до края доста я полираха, но гласът й й проправи пътя. Съдиите бяха изумени.

Извадих телефона си и звъннах на Кенън.

— Какво правиш? — попита Гриър.

— Ще се сдобия с копие от записите за този сезон на шоуто.

— Не си ли го направил? Сериозно? Мислих, че си й направил проверка.

— Ако съм, значи Кенън не е споделил информацията с мен. Мамка му.

Не знам защо не се сетих за това по-рано. Нуждата ми да видя изпълненията на Холи нарастваше с всяко позвъняване на телефона на Кенън.

— Моментът не е подходящ, Крей — каза Кенън дрезгаво.

— Исусе, Кенън. Ако чукаш някоя, не вдигай шибания телефон.

— В момента играем на „Дефкон 5“, затова реших, че може да е важно. Ако не е, ще се връщам при Рейчъл и можем да обсъдим каквото искаш на сутринта.

— Боже, впечатлен съм, че въобще знаеш името й. И да, важно е, но първо можеш да свършиш с Рейчъл. Искам сезона на Кънтри мечти, в който е участвала Холи.

— Прекъсна ме заради това?

— Важно е. — А тонът ми беше раздразнен и нямах намерение да търпя глупости.

— Имаш го на имейла си. Иди и потърси писмото, което ти пратих на първи януари, след като ми каза името й. Когато свърших с проучването, ти изпратих всичко.

— Благодаря. Лека вечер — отвърнах и затворих.

Гриър се ухили.

— Казах ти.

— Нима подслуша целия проклет разговор.

— Щеше да ми е трудно да не го чуя.

Поклатих глава.

— Трябва да се прибирам. Ще гледам телевизия. — Вдигнах чашата и допих ликьора си.

— Браво, остави малката си сестричка сама в тъмното.

Сервитьорът се върна с нейния джин с тоник. Извадих портфейла си и хвърлих няколко стотачки на масата, преди да сграбча Гриър за ръката и да я вдигна от стола.

— Няма да пиеш тази вечер. Ще се прибереш у дома и ще поспиш като хората, преди да се върнеш утре в офиса.

— Не мисля така, Крей. Ще седна, ще си почина и ще се насладя на питието си. Ти тичай да гледаш жена си преди да ти е станала жена. Ще се видим сутринта. Ще ме видиш около партньорите във фирмата ми да търча наоколо и да изпълнявам заповеди.

— Поне ми кажи, че ще вземеш такси до вас, а няма да ходиш пеша.

— Само шест пресечки са. Не е нужно да ходя с такси.

Седнах отново долу.

— Е, значи предполагам, че ще изчакам да си довършиш питието.

След като изпратих сестра си до вратата й, се прибрах у дома пеша. Веднага щом прекрачих прага, се насочих към офиса си и си отворих лаптопа. Отне ми само няколко минути да преровя имейлите си, за да намеря този, който Кенън ми бе изпратил.

Започнах от епизодите с прослушванията. Щеше да бъде малко, ако кажа, че бях очарован.

Възхищавах се на по-заобленото лице на Холи, което тя сякаш бе изгубила, докато я променяха и полираха с всеки изминал епизод. Харесваше ми да гледам как се превръща в звезда, но знаете ли кое ме притесняваше най-много? Нямаше нужда те да променят нищо в нея, защото беше перфектна от мига, в който стъпи на сцената. Розова карирана риза, дънки, които бяха протрити от носене, а не защото бяха направени по приумица на някакъв моделиер, чифт издраскани каубойски ботуши и най-голямата усмивка, която някога бях виждал на лицето й.

И нямаше да се спра, докато не видех отново тази усмивка да извива устните й.