Мегън Марч
Порочни заедно (10)

Глава десета
Холи

Звукът от смеха на Крей, идвайки толкова лесно и то заради мен, се изкачи на първо място в списъка ми с най-любими звуци. По някаква причина това ме накара да почувствам сякаш в стомаха ми пърхат пеперуди, точно каквото бях изпитала, когато водещата на Кънтри мечти ме обяви за финалист. И нямаше нищо общо с факта, че щях да загубя аналната си девственост с нещо, което не е направено от силикон.

Той се насочи към стълбите и ги взе на бегом, придържайки ме с ръка, за да не подскачам при всяка негова стъпка.

— Нетърпелив ли си? — попитах аз, неспособна да скрия веселието си.

— Що се отнася до теб, винаги съм нетърпелив, Холи. Това е нещо, което никога няма да се промени.

Когато той казваше неща като тези, сърцето ми винаги се разширяваше. Истински вярваше, че имахме бъдеще заедно, и нямаше как да не повярвам и аз заради неговата убеденост.

Положи ме внимателно на леглото и ми се наложи да потисна кикота си. Панталоните му едва се държаха на него и въобще не прикриваха важните му части.

— Нали знаеше, че можеше да отделиш няколко секунди да се закопчаеш?

Той хвана брадичката ми и повдигна лицето ми към неговото, принуждавайки ме да откъсна поглед от чатала му.

— Холи, в мига, в който ми каза, че имаш анален разширител в малкото си задниче, спря да ме е грижа дали панталоните ми са закопчани, или не, защото пенисът ми знаеше точно къде иска да бъде… и това не е в панталоните ми.

— О, боже, наистина ли току-що каза това, което чух? — Понякога откровеността му бе прекалено много за приемане.

— Това е истината. А и ти беше тази, която ме изкуши с обещания за страхотното ти задниче.

Нямаше как да възразя на това.

— И все пак, ти си побъркан.

Той погледна надолу към мен, а тъмните му очи проблеснаха.

— Ти ме подлудяваш, жено. Луд съм по теб.

Спрях да се кикотя и преглътнах.

— Това реално ли е?

Не успях да спра въпроса си. Очаквах Крейтън да ми отговори с въпрос. Нещо от сорта на „Кое дали е реално“? Но той не го направи.

— Мамка му, толкова реално, колкото въобще е възможно. Това се опитвам да ти покажа. Това. Ние. Всичко е дяволски реално.

Крейтън се наведе над мен и помилва устни срещу моите, а аз нямаше как да не се усмихна, докато ме целуваше. Кой се усмихва, докато се целува? Аз, но само когато целувах този мъж.

Той засили целувката, възползва се от разтворените ми устни и плъзна език между тях, галейки и вкусвайки ме. Сякаш по своя воля дланите ми се плъзнаха по мускулестото му тяло. Всеки милиметър от него бе самото съвършенство, като се започне от тази негова порочна уста, на която не можех да се наситя.

Когато най-после той се отдръпна от мен, очите му казваха всичко, което мисли и чувства. Топлина изпълни цялото ми тяло… и тогава се случи.

Думите.

Те изригнаха от мен и не успях да ги спра. Нямаше връщане назад.

— Обичам те, Крей.

Очите му, които ме гледаха нежно, сякаш станаха още по-нежни.

— Имам чувството, че сякаш съм чакал векове, за да чуя тези думи.

— А аз имам чувството, че съм чакала векове, за да те срещна. Винаги съм казвала, че в живота ми има много неща, които бих искала да бях направила по различен начин, но истината е, че не бих посмяла да променя нито едно, и да рискувам да свърша някъде другаде, вместо точно тук, точно сега, с теб.

— Ти промени всичко за мен, Холи. Всяко проклето нещо.

Вплетох пръсти в косата му и дръпнах отново устата му, готова да целувам до припадък своя мъж. Защото той бе мой. За пръв път, откакто си казахме „да“ във Вегас на първата сутрин от новата година, аз чувствах, че Крейтън Карас е наистина мой. Тяло и съзнание. Сърце и душа.

И го обичах.

Целувката ни сякаш продължи безкрайно и двамата се поглъщахме един друг. Когато Крей най-после вдигна главата си, пенисът му се притискаше, дълъг и твърд, към корема ми, и си спомних какво точно смятахме да започнем тук.

— Искам те — прошепнах аз.

— Сигурна ли си?

— Да.

Крей се изправи и погледна надолу към мен.

— Сърцето и девственото ти задниче в една нощ. Исусе, Холи, аз наистина съм най-щастливото копеле на планетата.

Поклатих глава и се разсмях.

— Сериозно. Някои от репликите ти тази вечер… не са никак внимателни.

— Вече не е нужно да съм внимателен с теб — каза той с крива усмивка. — Мога просто да бъда себе си.

Нещо трепна в сърцето, което Крей току-що бе обявил за свое, и за миг стиснах силно очи. Официално бях убита. Играчът беше спечелил играта си, а аз се разтопих в локвичка върху леглото му.

— Нека те измъкнем от тези дрехи, скъпа.

Надигнах се, за да сваля дънките, бикините и чорапите си. Вдигнах ръце над главата си и той измъкна пуловера, блузата ми с дълъг ръкав и потника ми.

— Виждам, че си приела насериозно думите ми да се облечеш топло — кисело заяви Крей.

— Предполагам, че започвам да приемам насериозно всичко, което ми кажеш.

— Добре. — Тази единствена дума носеше много голямо значение.

Бях напълно гола, с изключение на сутиена си, но когато посегнах да го сваля, Крей ме спря.

— Нека аз.

Той ме съблече напълно, което вероятно бе подходяща метафора заради всичко, което бе сторил досега. Текст на нова песен започна да се носи из главата ми във възможно най-неподходящия момент и аз замръзнах.

Мамка му.

Беше доста добра. Можех да я чуя.

Крей също замръзна.

— Какво не е наред?

Прехапах устната си и го погледнах — с ерекция, твърда като скала, стърчаща от дънките му, а аз напълно гола, с анален разширител в задника.

Уоу, Холи, адски неудобен момент.

— Холи, какво става, по дяволите?

— Колко ще се ядосаш, ако поискам малко отлагане?

Очите на Крей се разшириха.

— Отлагане? — Той изрече думите си бавно и несигурно. — Какво имаш предвид?

Прехапах отново устната си.

— Трябва да запиша нещо набързо, преди да съм го забравила.

Не бях сигурна какво очаквах, но определено не беше стокаратова усмивка и силен смях, докато Крей клатеше глава.

— Това получава човек, щом се влюби в креативен гений. — Той посегна към леглото и ми подаде дневника, който ми бе купил.

Все още се наслаждавах на думите му за това как е „влюбен в креативен гений“, когато той отвори първата страница, разкривайки закрепен молив от вътрешната страна на корицата. Седнах, грабнах дневника и измъкнах молива. Подпирайки го на коляното си спрях за миг, преди да започна да пиша. Почти изглеждаше като престъпление да пишеш в толкова красив дневник.

Крей не пропусна да забележи колебанието ми и правилно разгада причината за него.

— Скъпа, тя ще ти направи още половин дузина от тях, затова не се тревожи. Запиши си песента.

Още една вълна от любов се надигна в мен и започнах да пиша всичко, което ми бе хрумнало. Дума след дума, ред след ред. Песента приемаше форма пред мен по-бързо от когато и да е било. Забравих факта, че бях гола, но не забравих това, че Крейтън ме гледа. Черпех креативна енергия от присъствието му и тя ме разпалваше.

Не знаех дали изминаха пет, петнадесет или петдесет минути, когато погледнах нагоре, но предположих, че трябва да са около петнадесет. Ако бях права, то значи това бе най-бързото ми писане на песен в живота. При това една адски добра песен.

Гледката, която се появи пред погледа ми, също бе доста шокираща. Крейтън седеше на края на леглото, обвил ръка около пениса си, и го галеше бавно, насочил напрегнатия си поглед към мен.

— Как… какво правиш? — заекнах, но не защото си пелтечех по принцип, а защото бях напълно шокирана да го видя да се самозадоволява, докато гледа голото ми тяло.

— Това е една от най-сексапилните гледки, които съм виждал — каза той.

— Сериозно ли?

— Адски сериозно. Ако не ме искаш дълбоко в задничето си в следващите пет минути, всеки момент ще свърша върху прекрасните ти цици. Които, впрочем, адски много подскачаха, докато седеше там, мърмореше си под нос и драскаше в дневника. Ако преди малко не бях свършил в гърлото ти, досега щях да съм омазал цялото ти легло.

О, боже мой! Шокът ми от думите му явно си пролича, тъй като той продължи:

— Не мога да направя нищо с това, че си адски секси, Холи. Затова си виновна само ти, моя красива съпруго. Тъй че, какво ще бъде?

Опитах да се изобразя нещо като усмивка, защото той бе такъв мъж. Кожата ми настръхна от нервна енергия, докато обмислях това, което щеше да се случи. Нетърпеливо чаках този момент, откакто Крейтън за пръв път ме запозна с порочните удоволствия в моята забранена зона.

Поставяйки дневника настрани, срещнах погледа му.

— Мисля, че съм готова.

Очите на Крей потъмняха от желание.

— Добро момиче. Ела тук. Искам те.

Заобиколих леглото, за да стигна на ръка разстояние от него.

— Как ме искаш?

— Толкова перфектна. — Ръцете му обгърнаха кръста ми и той ме завъртя така, че да застана на колене с гръб към него. Прокара ръка по гръбнака ми.

— Имам някакъв дяволски късмет от Бъдни вечер… не мога да си представя какво щеше да стане, ако не те бях срещнал онази нощ. Щеше да е най-голямата загуба в живота ми, а аз нямаше да имам ни най-малка представа какво съм пропуснал.

Вече ми бе казал всичко това днес и не бях сигурна, че мога да понеса още от сладкия Крей. Това бе една негова страна, която никога не бях очаквала да видя.

— Никога няма да разбера как нещата между нас се получиха така, както се получиха, но нямам намерение да поставям под съмнение съдбата.

Ръцете му се плъзнаха по същия път, карайки кожата ми да настръхва и да се събужда под докосването му.

— Преди да те срещна, никога не съм вярвал в нея. Сега не мога да повярвам, че това е нещо различно от съдба.

Тръпки преминаха през тялото ми и затворих очи, за да се насладя на усещането, да се насладя на Крей.

— Сигурна ли си, че го искаш? Защото ако не си готова, няма да те принуждавам. — Той спря в основата на гръбнака ми, точно над задника ми.

— Готова съм. Искам те. Искам да го направя с теб.

— Ако ти дойде прекалено много, по всяко време може да ми кажеш да спра.

— Имам ти доверие.

Той се надигна.

— Добре, къде е този лубрикант, който си скрила заедно с този секси разширител?

— Най-долу в края.

Надникнах през рамо точно навреме да уловя усмивката му, когато се насочи към малката ми баня.

Щом се върна в спалнята, носеше тубата с лубрикант в ръка и беше напълно гол.

— Предполагам, че наистина си нетърпелив — казах аз.

— Когато съм на път да потъна в перфектното ти задниче? Дори повече.

Задникът, за който стана на въпрос, заподскача нагоре, след като се разсмях.

— Тогава идвай насам и се залавяй.

Думите ми бяха порочни и смели, но вътрешно преглътнах лека тръпка страх. Не че не исках да го направя… исках. Но имаше нещо в непознатото и бях леко ужасена, че няма да ми хареса, с което ще го разочаровам. Това бяха старите ми съмнения, които изплуваха на повърхността и подкопаваха увереността ми.

Крей може да е видял нещо в изражението ми, защото спря до леглото.

— Холи?

Реших, че най-добрия избор е да му кажа за страховете си.

— Ами ако го намразя? Ако е ужасно?

Изражението му посърна за миг, преди ъгълчетата на устата му да се повдигнат в дяволита усмивка.

— Тогава ще ти дам всички останали оргазми, които ще можеш да понесеш.

— Сигурен ли си? Няма ли да ти е неприятно, ако променя мнението си?

Усмивката му стана по-нежна.

— Холи, единственото, което е важно, е, че съм тук с теб и се наслаждаваме на това, което правим. Ако поискаш от мен да хвърля лубриканта, да измъкна разширителя от задника ти и да поиграем на скрабъл, аз все още ще съм най-щастливият мъж в целия град.

Преглътнах и поклатих глава.

— Нека оставим скрабъла за друг път. Готова съм.

Крей седна на ръба на леглото, погали гърба и целуна тила ми, преди да одраска със зъби ухото ми. Потръпнах, но този път нямаше никакъв страх. Зърната ми се втвърдиха почти болезнено, а вагината ми се сви. Вече бях наясно, че ще остане празна. Той улови основата на разширителя и го притисна, възпламенявайки нервните ми окончания по един прекрасен начин. След миг го издърпа навън.

Действаше бързо, едва бях чула отварянето на тубата, когато усетих хладния мехлем по тялото си. Кожата ми настръхна и стиснах по-силно бедрата си едно към друго. Пръстите му обградиха входа на задника ми и аз се насладих на усещането. Бяхме правили това и преди, но знаех, че ни предстои да добавим още един слой към забраненото.

Когато плъзна пръст в мен, простенах, заровила глава във възглавницата под мен. Той раздвижи пръста си навън и навътре, чукайки ме бавно.

— По дяволите, това ще бъде невероятно. Много съм мислил за това колко ще ми хареса да си под мен по този начин.

Той отдръпна ръката си и отново чух звука от тапата на лубриканта. Следващото, което почувствах, беше главичката на пениса на Крейтън да се притиска към отвора ми. Беше много по-голям от разширителя и се надявах да съм достатъчно подготвена.

— Готова ли си, скъпа?

— Да. — В гласа ми нямаше грам съмнение, тъй като знаех, че искам точно това. Него, по каквито начини ме пожелае.

Той започна да тласка напред и усетих лека болка, но удоволствието я заглуши. Извих се към него и се блъснах назад, призовавайки го да проникне повече. Исках повече. Нуждаех се от повече.

— Исусе, Холи. Толкова дяволски тясна си.

Той се плъзна още няколко милиметра, прониквайки в мен до основата на члена си. Извъртях бедра, побутвайки се назад отново, притискайки се по-силно към него, когато той прокара ръка покрай бедрото към клитора ми. Масажирайки пъпката с два пръста, той се отдръпна бавно назад, преди да започне с тласъците.

Всяко негово движение предизвикваше лавина от усещания в мен. Удоволствието раздираше, пронизваше и пулсираше в тялото ми.

— О, боже мой! — прошепнах аз, когато Крей стисна клитора ми между двата си пръста и го притисна, докато през цялото време не спираше с тласъците.

Колкото повече си играеше с клитора ми, толкова по-бързо ме чукаше, а нуждата ми ставаше все по-силна и по-силна. Той отговори, като задоволи всяка моя потребност, която не знаех, че изпитвам, нито знаех как да поискам.

Умът ми вероятно се бе повредил под яростната атака на удоволствието. Не можех да изразя мислите си, дори и да исках. Имах нужда само да го усещам. Което беше добре, тъй като бях способна единствено да се наслаждавам на емоциите.

А те се изсипаха върху мен във формата на огромен оргазъм.

— Милостиви боже! — извиках аз, а гласът ми се пречупи, когато свърших, а ръцете ми се огънаха.

Крей продължи с тласъците. Веднъж. Втори път. Трети път. И тогава звукът от името ми, извикано от устните му, проехтя в стаята.

Той се срина, но успя да се подпре на ръце, за да не ме смачка под себе си. Леглото изпука и двамата замръзнахме.

— О, мамка… — Крей дори не успя да довърши, преди леглото да се срути под нас и да се приземим тежко на пода заедно с матрака.

— Мамицата му. А дори не беше планирал да ме чукаш толкова здраво, че да счупим горкото ми легло Джени Линд.

— Джени какво? — попита Крей, внимателно отдръпвайки се от мен и посягайки за кърпа, която не бях забелязала преди това.

Членът му излезе от тялото ми и на мига почувствах загубата му. Пълнотата беше интензивна и невероятна. Той коленичи и ме почисти, докато продължавах да лежа на матрака с все още омекнали кости и отказваща да се раздвижа въпреки потрошената мебел под мен.

— Джени Линд. Беше антика. Леглото е било на баба ми, когато е била момиче. Беше едно от малкото неща, които вероятно бих задържала.

— Ще го поправим. Не е проблем.

Кимнах, защото беше прав. Наистина не беше проблем.

— Трошим мебели наляво и надясно. Трябва да се уверим, че каквото и да купим за новия ни дом, ще бъде солидно — каза Крей.

Погледнах назад към него.

— Новият ни дом?

— Мисля, че трябва да имаме жилище в Нашвил, което да ни служи за дом, когато сме там. Ще задържим апартамента ми в Ню Йорк и ще измислим как да направим нещата да работят в наша полза. Колкото и да не харесваш града, налага се да прекарвам известно време там. Има някои неща, които мога да правя дистанционно, но съм дяволски по-заплашителен лично и понякога има нужда да хвърля сянката си върху нещата, за да могат да се получат.

Топлота изпълни гърдите ми, защото той вече не взимаше самосиндикални решения, а обмисляше кой е най-добрият вариант и за мен.

— Благодаря ти, че се опитваш да измислиш как да се получат нещата.

Той коленичи отново до леглото.

— За теб, Холи, ще измисля как да преместя и планините.

Затворих за миг очи, преди да срещна погледа му.

— Мисля, че вече започвам да го разбирам.

Посегнах към одеялото, което беше зад мен, и се завъртях по гръб, преди да седна и да го увия около себе си.

— А сега какво ще кажеш за един „Порочен скрабъл“?