Хулио Кортасар
Игра на дама (97)

96.

Новината се разпространикатоогънпопосипанасбарутпътечка и практически целият Клуб се бе събрал там в десет вечерта. Етиен държеше ключа, Вонг се покланяше до земята, за да смекчи гневното посрещане на портиерката, mais qu’est-ce qu’ils viennent fiche, non mais vraiment ces étrangers, écoutez, je veux bien vous laisser monter puisque vous dites que vous êtes des amis du vi… de monsieur Morelli, mais quand même il aurait fallu prévenir, quoi, une bande qui s’amène à dix heures du soir, non, vraiment, Gustave, tu devrais parler au syndic, ça devient trop con^[1], и т.н., Бабс, въоръжена с това, което Роналд наричаше the alligator’s smile^[2], Роналд беше въодушевен и тупаше Етиен по гърба, буташе го, за да побърза, Перико Ромеро проклинаше литературата, на първия етаж Rodeau, Fourrures, на втория етаж Docteur, на третия етаж Hussenot, направо невероятно, Роналд забиваше лакът в ребрата на Етиен и говореше лоши неща за Оливейра, the bloody bastard, just another of his practical jokes I imagine, dis donc, tu vas me foutre la paix, toi^[3], ето това е Париж, майната му, шибани стълби едни след други, на човек да му се доповръща от тях. Si tous les gars du monde^[4]… Вонг завършваше шествието, Вонг — усмивка за Гюстав, усмивка за портиерката, bloody bastard, мамка му, ta guelle, salaud^[5]. На четвъртия етаж дясната врата се отвори три сантиметра и Перико видя гигантска мишка в бяла нощница, която шпионираше, подала навън едното си око и целия си нос. Преди тя да успее да затвори вратата, Перико я запъна с обувка и й изрецитира онова, дето измежду змиите природата създала василиска, толкова отровен и нападащ всичко живо, че със съскането си стряска, с появата си разгонва и обръща всички в бяг, а с вида си убива. Мадам Рьоне Лавалет, по баща Франсийон, не разбра много-много за какво става дума, но в отговор изпръхтя и блъсна Перико, който дръпна крака си 1/8 от секундата преди това, тряс. На петия етаж спряха, за да видят как Етиен тържествено пъха ключа в ключалката.

— Не може да бъде — повтори Роналд за последен път. — Сънуваме, както казват у принцеса Турн-унд-Таксис. Донесе ли пиене, Бабси? Един обол за Харон, нали знаеш. Сега вратата ще се отвори и ще започнат чудесата, очаквам какво ли не тази нощ, има някаква атмосфера, като че е краят на света.

— Проклетата вещица за малко да ми премаже крака — каза Перико, като си гледаше обувката. — Хайде, отваряй най-сетне, човече, че ми е дошло до гуша от стълби.

Но ключът не превърташе, макар Вонг да намекна, че при церемониите на инициация най-простите движения се оказват затруднени от Сили, които трябва да бъдат победени с Търпение и Хитрост. Светлината угасна. Някой да даде киб-

Бабс                                 рит, по дяволите. Tu pourrais quand même parler français, non? Ton copain

Роналд                               l’argencul n’est pas là pour piger ton

Етиен                                charabia^[6]. Ето клечка, Роналд. Проклет ключ, ръждясал е, старецът го дър-

Етиен                                жеше в чаша с вода. Mon copain, mon

Вонг                                 copain, c’est pas mon copain^[7]. Не мисля, че ще дойде. Не го познаваш. По-

Перико                               добре от теб. Как ли пък не. Wanna bet

Роналд                               something? Ah merde, mais c’est la tour

Перико                               de Babel, ma parole. Amène ton briquet, Fleuve Jaune de mon cul, la poisse, quoi^[8].

Вонг                                 В дните на ин човек трябва да се въо-

Бабс                                 ръжи с търпение. Два литра, но от доб-

Етиен                                рия. За Бога, да не ги изтървеш по

Етиен                                стълбите. Спомням си една нощ в

Бабс Етиен                       Алабама. Бяха звездите, любов моя.

Бабс Бабс                        How funny, you ought to be in the ra-

Роналд                               dio^[9]. Ето, завърта се, беше заял, ин, разбира се, stars fell in Alabama^[10], на-

Роналд                               прави ми крака на нищо, още една клечка кибрит, не се вижда нищо, où

Етиен                                qu’elle est, la minuterie^[11]? Не работи. Ня-

& Хор                                кой ми опипва задника, любов моя… Шт… Шт… Нека Вонг влезе пръв, за да прогони демоните. Не, в никакъв случай. Бутни го, Перико, нали е китаец.

— Замълчете — каза Роналд. — Това е друга територия, говоря сериозно. Ако някой е дошъл да се забавлява, да се маха. Дай ми бутилките, съкровище, винаги ги изпускаш, когато си развълнувана.

— Не обичам да ме опипват в тъмното — каза Бабс, като гледаше към Перико и Вонг.

Етиен бавно прокара ръка по касата на вратата. Изчакаха мълчаливо да намери ключа за осветлението. Апартаментът беше малък и прашен, ниските опитомени светлини го обгръщаха в златисто сияние и Клубът въздъхна с облекчение, после отидоха да разгледат останалата част от дома и тихо споделиха впечатления: репродукция на табличка от Ур, легендата за оскверняването на светото причастие (Паоло Учело pinxit^[12]), снимки на Паунд и на Музил, малка картина на Дьо Стал, огромно количество книги на рафтове по стените, на пода, по масите, в клозета, в миниатюрната кухня, където имаше едно пържено яйце в стадий между изгниване и вкаменяване, изключително красиво за Етиен, според Бабс беше за кофата за боклук, така че възникна спор със съскане, докато Вонг разгръщаше с уважение „Dissertatio de morbis a fascino et fascino contra morbos“^[13] на Цвингер, Перико, качен на табуретка — това му беше специалитет, — преглеждаше редичката с испанските поети от Златния век и изучаваше малък астролаб от калай и слонова кост, а Роналд стоеше неподвижно пред масата на Морели, хванал под двете си мишници по една бутилка коняк, загледан в папка от зелено кадифе, мястото беше точно като да седне да пише Балзак, а не Морели. Значи беше вярно, старецът е живял тук, на две крачки от Клуба, а проклетият издател казваше, че бил в Австрия или на Коста Брава винаги когато искаха адреса му по телефона. Вдясно и вляво папки, между двайсет и четирийсет, във всички цветове, празни или пълни, а в средата пепелник, който бе като друг архив на Морели, помпейска купчина от пепел и изгорели кибритени клечки.

— Хвърли натюрморта на боклука — каза Етиен гневно. — Ако Мага беше тук, нямаше да й остави и един косъм на главата. Но ти, съпругът…

— Виж — каза Роналд и му посочи масата, за да го успокои. — Освен това Бабс каза, че било развалено, няма защо да се сърдиш. Откривам събранието. Етиен ще го води, какво да се прави. А аржентинецът?

— Аржентинеца и трансилванеца ги няма, Ги отиде на село, а Мага кой я знае къде е. Във всеки случай има кворум. Вонг, ти ще водиш протокола.

— Нека да изчакаме малко Оливейра и Осип. Бабс ще прегледа сметките.

— Роналд — секретар. Ще отговаря за бара. Sweet, get some glasses, will you^[14]?

— Преминаваме към четвъртата интермедия — каза Етиен, сядайки от едната страна на масата. — Клубът се събира тази вечер, за да изпълни едно желание на Морели. Докато дойде Оливейра, ако въобще дойде, да пием за това старецът отново да седне тук с нас един ден. Майчице, каква тъжна гледка, приличаме на кошмар, който Морели вероятно сънува в болницата. Да се запише в протокола.

— Междувременно нека поговорим за него — каза Роналд, чиито очи бяха пълни с истински сълзи, докато се бореше с тапата на коняка. — Никога няма да имаме събрание като това, от години съм в Клуба и не съм виждал такова нещо. И вие, Вонг и Перико. Всички. Damn it, I could cry^[15]. Човек сигурно се чувства така, когато изкачи върха на планината или счупи някой рекорд, нещо такова. Sorry.

Етиен сложи ръка на рамото му. Насядаха около масата. Вонг угаси лампите освен онази, която осветяваше зелената папка. „Сцената е почти като за Еузапия Паладино“, помисли си Етиен, който уважаваше спиритизма. Започнаха да говорят за книгите на Морели и да пият коняк.