Хулио Кортасар
Игра на дама (89)

88.

— Приятел, ама ако си мърдаш така крака, ще ти забода иглата в ребрата — каза Травълър.

— Разказвай ми още онова за жълтата окраска — каза Оливейра. — Затворя ли очи, е като калейдоскоп.

— За жълтата окраска — каза Травълър, като разтриваше бедрото му с памук — се грижи националната корпорация на агентите, отговарящи за съответните видове.

— Животни с козина, оцветена в жълто, растения, чиито цветове са жълти, и минерали, които на външен вид са оцветени в жълто — послушно изрецитира Оливейра. — Защо не? В края на краищата тук четвъртъкът е ден на модата, в неделя не се работи, метаморфозите, протичащи между събота сутрин и събота следобед, са изключителни, а хората приемат всичко съвсем спокойно. Причиняваш ми такава болка, че чак е страшно. Да не е някакъв жълт метал или какво?

— Дестилирана вода — каза Травълър. — За да си помислиш, че е морфин. Имаш пълно право, светът на Сеферино може да се стори странен само на типове, които вярват в своите институции и не обръщат внимание на чуждите. Ако си помислиш за всичко, което се променя, ако се отклониш съвсем мъничко от бордюра на тротоара и направиш три крачки по платното…

— Все едно да преминеш от жълтия цвят към пампаския — каза Оливейра. — От това малко ми се доспива, приятел.

— Водата е сънотворна. Ако зависеше от мен, щях да ти инжектирам небиол и щеше да си съвсем буден, приятел.

— Обясни ми нещо, преди да заспя.

— Съмнявам се, че ще заспиш, но хайде, давай.