Хулио Кортасар
Игра на дама (67)

66.

Някои страни на Морели — неговата страна Бувар и Пекюше, страната му компилатор на литературен алманах (в определени моменти нарича „Алманах“ цялостното си творчество).

Иска му се да нарисува определени идеи, но е неспособен да го направи. Рисунките, които се появяват в полетата на бележките му, са ужасни. Натрапчиви повторения на някаква трептяща спирала с ритъм като на спиралите, които украсяват ступата в Санчи.

Проектира един от многото финали на недовършената си книга и оставя макет. Страницата съдържа една-единствена фраза: „Всъщност знаеше, че не може да се отиде по-нататък защото по-нататък няма“. Фразата се повтаря на цялата страница и създава впечатление за стена, за пречка. Няма точки, нито запетайки, нито полета. Наистина стена от думи, илюстрираща смисъла на фразата, ударът в бариера, зад която няма нищо. Но долу вдясно, в една от фразите, липсва думата по-нататък. Чувствителното око открива дупката в тухлите, преминаващата светлина.