По едно време Морели беше замислил книга, която си остана на хвърчащи бележки. Най-добре я резюмираше следната бележка: „Психология, дума с вид на старица. Някакъв швед разработвал химическа теория на мисленето^[1]. Химия, електромагнетизъм, скрити потоци на живата материя, всичко странно напомня за понятието мана; така независимо от социалното поведение може да се предполага наличието на взаимодействие от друга природа — билярд, в който някои индивиди са играчи, други — топки, драма без едиповци, без растиняковци, без федри, безлична драма, доколкото съзнанието и страстите на действащите лица са ангажирани едва a posteriori. Като че ли подсъзнателните равнища са тези, които заплитат и разплитат кълбото хора, въвлечени в драмата. Или, за да направим кеф на шведа: като че ли определени индивиди влияят, без да имат подобно намерение, върху дълбоката химия на останалите и обратно, така че да се осъществят най-любопитни и обезпокоителни верижни реакции и преобразявания.

При това положение достатъчна е една внимателна екстраполация, за да се постулира група хора, която мисли, че реагира психологически в класическия смисъл на тази стара, стара дума, но която не е нищо повече от пример за този поток от жива материя и безкрайните взаимодействия на това, което по-рано сме наричали желания, симпатии, воля, убеждения, явяващи се тук като нещо несводимо към какъвто и да било разум и описание — чужди сили, които ни обитават и напредват в опита си да получат право на пребиваване в града, търсене, по-висше от самите нас като индивиди, използващо ни за своите цели, неясна нужда стадият на хомо сапиенс да бъде отпратен към… какъв хомо? Защото сапиенс е друга стара, стара дума, от онези, на които им трябва основно почистване, преди човек да се опита да ги използва в какъвто и да било смисъл.

Ако напиша тази книга, стандартното поведение (дори и най-необичайното — неговата луксозна категория) би било необяснимо с обичайния психологически инструментариум. Действащите лица биха изглеждали невменяеми или кръгли идиоти. Не че самите те биха били неспособни на обичайните challenge and response^[2]: любов, ревност, милосърдие и така нататък, а че при тях нещо, което хомо сапиенс носи на подсъзнателно равнище, ще си проправи път с много мъка, подобно на третото око^[3], което с мъка примигва под челната кост. Всичко това би представлявало безпокойство, тревожност, непрекъснато усещане за откъснатост, територия, където психологическата причинност ще отстъпи объркана и марионетките ще се разкъсват, ще се обичат или ще се разпознават, без много-много да подозират, че животът се опитва да промени ключа си във и чрез тях, че един едва ли не умонепостижим опит се ражда в човека така, както в други времена са се родили ключът разум, ключът чувство, ключът прагматизъм. Че след всяко следващо поражение има приближаване към последната мутация и че човекът не е, а търси да бъде, проектира как да бъде, движейки се опипом между думи, поведение и опръскана с кръв радост, и други подобни реторики.“

(–23)

Бележки

[1] «Експрес», Париж, без дата.

Преди два месеца шведският невробиолог Холгер Хюден от университета в Гьотеборг представи на форум в Сан Франциско пред най-изтъкнатите специалисти в света своята теория за химическата природа на мисловните процеси. За Хюден мисленето, припомнянето, усещането или вземането на решение се осъществяват посредством появата в мозъка и в нервите, които го свързват с други органи, на определени особени молекули, които нервните клетки изработват под влияние на външното дразнение (…) Шведският екип успя да извърши трудното отделяне на двата типа клетки във все още живи тъкани на зайци, претегли ги (в милионни части от милионната част на грама) и определи аналитично по какъв начин тези клетки използват горивото си в различните случаи.

Една от основните функции на невроните е предаването на нервните импулси. Това предаване се осъществява посредством почти мигновени електрохимични реакции. Не е лесно да се улови нервната клетка в момент на функциониране, но, изглежда, шведите са го постигнали чрез успешното използване на различни методи.

Беше установено, че стимулът води до увеличаване в невроните на количеството от определени протеини, чиято молекула варира в зависимост от природата на съобщението. Същевременно количеството протеини в сателитните клетки намалява, като че ли те изразходват запасите си в полза на неврона. Информацията, съдържаща се в протеиновата молекула, се превръща според Хюден в импулс, който невронът изпраща на своите съседи.

Висшите функции на мозъка — паметта и способността да се разсъждава, Хюден обяснява със специфичната форма на протеиновите молекули, която отговаря на всеки вид възбуда. Всеки неврон от мозъка съдържа милиони молекули от различни рибонуклеинови киселини, които се отличават по разположението на съставящите ги прости елементи. Всяка отделна молекула рибонуклеинова киселина (РНК) отговаря на някакъв точно определен протеин, така както даден ключ пасва на точно определена ключалка. Нуклеиновите киселини диктуват на неврона формата на протеиновата молекула, която той да изработи. Според шведските изследователи тези молекули са химическият превод на мислите.

Следователно паметта отговаря на подреждането на молекулите от нуклеинови киселини в мозъка — те изпълняват ролята на перфокартите в съвременните компютри. Например импулсът, който отговаря на тона «ми», уловен от ухото, се плъзга бързо от един неврон към друг, докато достигне до всички онези, които съдържат молекули с РНК, съответстваща на тази специфична възбуда. Клетките незабавно изработват молекули със съответния протеин, продиктуван от тази нуклеинова киселина, и ние чуваме споменатия тон.

Богатството, разнообразието на мислите се обясняват с факта, че в мозъка има средно около десет милиарда неврона, а всеки от тях съдържа няколко милиона молекули от различни нуклеинови киселини, като броят на възможните комбинации е астрономически. От друга страна, тази теория има предимството да обяснява защо в мозъка не са открити точно определени специфични зони за всяка една от висшите мозъчни функции — тъй като всеки неврон разполага с няколко нуклеинови киселини, той може да участва в различни мисловни процеси и да предизвиква различни мисли и спомени — бел.авт. ↑

[2] Дразнител и ответна реакция (англ.) — бел.прев.; Друг възможен превод — предизвикателство и отговор: закономерност, формулирана от британския историк Арнолд Тойнби. — бел. NomaD. ↑

[3] Бележка на Вонг (с молив): „Метафора, избрана нарочно, за да намекне за посоката, в която се върви“ — бел.авт. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Хулио Кортасар Игра на дама (63)

Метаданни

Данни

Игра на дама

Информация

История

Сваляне / Връзки

62.

Хулио Кортасар
Игра на дама (63)