Хулио Кортасар
Игра на дама (90)

89.

Имаше две писма от лиценциат Хуан Куевас, обаче редът, в който трябваше да се четат, беше спорен. Първото представляваше поетично изложение на нещо, което той наричаше „световен суверенитет“, второто, също продиктувано на машинописец при входа на „Санто Доминго“, се реваншираше за принудителната сдържаност на първото:

Можете да направите колкото копия желаете от настоящото писмо, най-вече за членовете на ООН и правителствата по света, които са чисто и просто свине и международни чакалища. От една страна, входът на „Санто Доминго“ е трагично шумен, но, от друга страна, ми харесва, защото идвам тук да хвърлям най-големите камъни на историята.

Сред камъните фигурираха следните:

Римският папа е най-голямата свиня в историята и по никакъв начин не е Божи наместник; римският клерикализъм е сатанинско лайно; всички храмове на Римокатолическата църква трябва да бъдат сринати със земята, за да грейне светлината Христова не само в дълбините на хорските сърца, а да премине в Божията светлина из цялата Вселена, и казвам всичко това, защото предишното писмо го написах пред една много любезна госпожица, тогава не можеш да кажеш някои щуротии, а тя ме гледаше с много томителен поглед.

Лиценциат кавалер! Заклет враг на Кант, той настояваше да се „хуманизира настоящата световна философия“, след което постановяваше:

А романът да бъде по-скоро психопсихиатричен, тоест действителните духовни елементи на душата да станат научни елементи на истинската световна психиатрия…

И като изоставяше на моменти мощния диалектически арсенал, съзираше царството на световната религия:

Щом човечеството започне да се води от двете всеобщи заповеди, дори коравите камъни на света ще се превърнат в мек като коприна восък от грейнала светлина…

Поет, и то какъв!

Гласовете на всички камъни по света звънят из всички световни водопади и бездни с тънички сребърни гласчета — нескончаем повод да бъдат обичани жените и Бог…

Изведнъж — архетипно видение, което завладява и се разлива:

Космосът на Земята, съкровен като вселенски мисловен образ на Бог, който по-късно ще се превърне в кондензирана материя, намира своя символ в Стария завет в лицето на онзи архангел, който извръща глава и вижда един тъмен свят от светлини, естествено, не мога да си спомня буквално откъсите от Стария завет, но става дума горе-долу за следното: като че ли лицето на Вселената се превръща в самата светлина на Земята и остава като орбита от вселенска енергия около слънцето… По същия начин цялото Човечество и неговите народи трябва да извърнат своите тела, глави и души… Вселената и цялата Земя се обръщат към Христос и полагат в нозете му всички закони на Земята…

И тогава

… остава само нещо подобно на вселенска светлина от еднакви лампи, която осветява най-дълбокото сърце на народите…

Лошото е, че внезапно:

Госпожи и господа, пиша настоящото писмо сред най-ужасен шум. И все пак диктувам го тук; работата е там, че вие не разбирате, че за да се запише (?) СВЕТОВНИЯТ СУВЕРЕНИТЕТ по най-съвършения начин и наистина да бъде универсално достъпен и разбираем, ако не друго, поне трябва да заслужа да ми окажете голяма помощ, за да бъдат всеки ред и всяка буква на мястото си, а не да се шляят като синове на синовете на сина на шибаната майка на всичките майки, да си ебе майката тази гюрултия.

Но какво значение имаше последното? На следващия ред отново екстаз:

Какво великолепие от светове! Те разцъфват като духовна светлина, излъчвана от рози в сърцето на всички народи…

Писмото завършваше цветисто, макар и с любопитни вмъквания в последната минута:

… Изглежда, че цялата Вселена се озарява подобно вселенската светлина на Христос във всяко човешко цвете с безброй листенца, които вечно ще осветяват всички пътища на земята; така остава озарен от светлината СВЕТОВНИЯТ СУВЕРЕНИТЕТ, казват, че нещо те е прихванало и вече не ме обичаш, защото си имаш нещо друго. С любезен поздрав. Град Мексико, 20 септември 1956 г., „5 май“ № 32, ап. 111, сграда Париж. ЛИЦЕНЦИАТ ХУАН КУЕВАС.